От химична гледна точка лигнаните представляват производни на димера на фенилпропана. За първи път те са изолирани пред 1927 г. от дървесината от Робъртсон. Наименованието им, което произлиза от латинската дума lignum, означаващо дървесина, пред 1936 година дава Хеуорс. Поради липса на подходящи методи за изолиране на по-значими количества от тях, дълги години е било невъзможно изучаването на свойствата и физиологичното действие на лигнаните. Едва през последните десетилетия на миналия век бяха разработени такива техники, в резултат на което бяха получени изключително ценни сведения за техните свойства и действие в човешкия организъм.
Установено беше, че лигнаните влизат в състава на клетъчните обвивки на различни съставни части –
корени, стебла, семена на редица растения
Към настоящия момент са идентифицирани над 200 представители на тези уникални природни вещества. Съдържанието на лигнани е най-високо (до 2 г/100 г) в плодовете на китайския лимонник – шизандрата (Schisandra chinensis). Значително е съдържанието им в лененото (0,3 г/100 г) и сусамовото (0,029 г/100 г) семе, както и в някои зелеви култури (например броколи), в елдата и др. Макар и в значително по-малки количества лигнани се съдържат и в зърнените култури (ръж, пшеница, овес, ечемик), фасула, тиквените семки, кафето, черния и зеления чай и т.н.
В ежедневно консумираните храни се съдържат главно два лигнана –
пиноресинол и ларисиресинол,
които съставляват около три четвърти от общото им количество в дневния хранителен режим. Останалата една четвърт се допълва от други четири лигнана със също така умопомрачитени названия - секоизоларициресинол, матаиресинол, сирингаресинол и хидроксиматаиресенол. Според диетолозите количеството на лигнани в приемана от повечето хора храна е съвсем недостатъчно за използване на техния профилактичен и лечебен капацитет. Американски източници сочат, че с храната за деня средностатистическият американец приема едва 1 мг лигнани. Смята се, че ежедневната потребност на човешкия организъм от тези ценни природни вещества възлиза на 50-100 мг.
Усвояването на лигнаните се затруднява при дисбактериоза (недобро състояние на чревната микрофлора), възпалителни процеси в храносмилателния тракт, значително съдържание на мазнини в храната и т.н. Под действието на резидиращите в дебелото черво дружествени бактерии лигнаните се разграждат до вещества с редица важни физиологични въздействия. В частност, съдържащите се в лененото семе и други растителни източници лигнани секоизоларициресинол и метаирезинол се превръщат в две естроген-подобни съединения – ентеродиол и ентеролактон. Последните понижават пролиферацията (деленето) на раковите клекти, стимулират тяхната апоптоза (програмирана смърт), блокират кръвоснабдяването им, над 80% понижават метастазирането, понижават нивото и блокират рецепторите на естрогените (женските полови хормони), високите нива на които се свързват с развитието на рак на млечната жлеза.
Установено е, че лигнаните проявяват изключително
широк спектър на ползотворни въздействия върху човешкия организъм
– антиоксидантно, противовъзпалително, антимикробно, антифунгицидно и пр. Доказано е тяхното благотворно въздействие върху състоянието на простатата, костната система, както и способността им да понижават нивото на „лошия” (LDL) холестерол и препятстват неговото окисление (Бел. ред. На стр. 23 ви очакват талони за намаление за Простата 1 (специално разработена формула от подбрани мощни растителни екстракти, която допринася за нормалното функциониране на простатната жлеза), РЕДАСИН® СТРОНГ (подпомага поддържането на нормални нива на холестерол в кръвта) и ОСТЕОМАКС-К® (съдейства за оптимално структурно изграждане и поддържане на добра костна плътност). Има и още подробности за Простата 1 на стр. 23.) Неотдавна беше доказано, че лигнаните сезамин и сезамолин, съдържащи се в сусамовото семе, понижават нивото на холестерола и активизират т.нар. кетогенеза – използването на липидите в качеството им на източник на енергия. Всъщност, това е „план Б” за набавяне на енергия в човешкия организъм в случай на недостиг или липса на основния източник на енергия – въглехидратите. „Отключването” на този механизъм води до чувствително намаление на телесната маса.
След публикуването през 1956 година на теорията за свободните радикали от американския учен д-р Денхан Харман интересът в научните среди към тези изключително активни форми на кислорода, които атакуват безмилостно човешкия организъм и „крадат” десетки години от неговия живот, нарастна неимоверно. Паралелно нарастваше и интересът към веществата, които са в състояние да инактивират „молекулите хулигани”. Стана известно, че част от свободните радикали са продукт на протичащите в организма метаболитни процеси, но значителна част от тях има екзогенен произход – резултат от замърсената околна среда, нерационалното хранене, фаст-фууда и наличието в масово използвата промишлено произведена храна на чужди на метаболизма субстанции – транс-мазнини, синтетични хранителни добавки (оцветители, консерванти, стабилизатори, емулгатори и т.н.), както и на откровени сурогати. Едно от забележителните свойства на лигнаните е тяхното
мощно антиоксидантно действие
Например антиоксидантната способност на дигликозида на лигнана секоизоларициресинол значително превъзхожда това на витамин Е. Тази функция на лигнаните е особено важна за кожата, един от най-важните органи на човешкото тяло с площ 1,5-2 м2, която най-много страда от негативното въздействие на околната среда. Съществува обосновано мнение, че благодарение на антиоксидантното си действие лигнаните са ефективно средство срещу развитието на диабет тип 1 и 2, както и на редица други патологии, свързани с действието на свободните радикали. Балансът между свободните радикали и антиоксидантите в човешкия организъм (глутатион, витамините А, С и Е, лигнаните, каротеноидите, флавоноидите и т.н.) е всъщност баланс между здравето и болестите, между живота и смъртта...
Установено е, че лигнаните инхибират (инактивират) ензима със спиращото дъха название 11-бета-хидроксистероиддехидрогеназа, който превръща неактивния стероиден хормон кортизон, синтезиран от надбъбречните жлези, в многократно по-активния кортизол. По такъв начин те възпрепятстват негативното въздействие на стресовия хормон кортизол. Повишените нива на последния водят до нарастване на количеството на мазнините в човешкото тяло, затруднения в усвояването на глюкозата, смущения в когнитивните функции (памет, логическо мислене, възприятие, говор и пр.), понижение на имунитета, развитие на остеопороза, намаления на мускулната маса и т.н.
Лигнаните шизандрин и шизандрол, съдържащи се в плодовете на шизандрата (китайския лимонник), способстват за регенерацията на черния дроб, проявяват хепатопротекторно, противовъзпалително и антиканцерогенно действие. Наред с това шизандролът се характеризира със седетивен и антиконвулсионен ефект. Съдържащите се в краставиците и картофите лигнани секоизоларициресинол, ларисиресинол и пиноресинол оказват благотворно въздействие върху сърдечно-съдовата система и противодействат на развитието на определени видове рак – на матката, млечната жлеза, яйчниците и простатата.
Кои са най-достъпните начини за набавяне на тези изключително полезни вещества? На първо място това е лененото семе, в обвивката на което съдържанието на лигнани възлиза на
0,8 г /100 г. 3-4 лъжички фино смляни, леко запечени ленени семена дневно имат магическо действие върху организма. Може да се добавят към мед, кисело мляко, супи, салати и т.н. Както е известно, в лененото семе се съдържат още редица биологически активни субстанции – есенциални ненаситени мастни киселини (омега-3, омега-6 и омега-9) в особено благоприятно съотношение, фитостероли, витамини, фибри, минерали и пр. В съчетание с лигнаните те зареждат организма с витална енергия, противодействат на развитието на редица патологии и оказват лечебно действие срещу редица болестни състояния. Съществува аргументирана информация, че около 25 г ленено семе чувствително намалява нарастването на туморните образувания. (Бел. ред. Масло от ленено семе ще намерите във всеки магазин или дрогерия „Лечител“. Талон за намаление – отворете на стр. 23.)
Доброто познаване на множеството заобикалящи ни полезни и целебни растения, в които щедро са разпръснати безброй уникални природни вещества, е едно от условията за достигане на лелеяното здраве и дълголетие.
Бел. ред. На тази страница виждате ЗЕЛЕН ЧАЙ Небесен храм - чаят е изключително богат на биофлавоноиди.
Доц. д-р Димитър ПОПОВ
