в-к Лечител
в-к Лечител
 

Всеки седми българин е без достъп до лечение

Брой: 52, 26 декември 2019 - ЧЕСТИТА НОВАТА 2020

14% от населението на България, което прави всеки седми българин, е без достъп до здравеопазване. Тези данни изнесе Европейската комисия (ЕК) в годишния си доклад за нивото на здравеопазване в Европейския съюз през 2018 година. Това е и най-голямото предизвикателство в системата на страната, се подчертава в документа.

В него се посочва, че без здравни услуги са безработните за продължителен период от време, крайно бедните и най-вече ромската част от населението, които не плащат здравни осигуровки. У нас няма лечебни заведения за бедни нито към неправителствения сектор, нито към вероизповеданията. По този показател страната ни е на дъното в класацията. По смисъла на Закона за здравето у нас хората без здравни осигуровки могат да разчитат само на безплатна медицинска помощ по спешност, но не и на продължително лечение. Това означава, че ако човек с прекъснати здравноосигурителни права си счупи крака, той ще бъде наместен и гипсиран. Ако обаче се наложи да му бъде сложен пирон и да бъде хоспитализиран, а след това и раздвижван от рехабилитатор, ще трябва да си плати. Така е и ако му е необходима операция за отстраняване на сливици примерно - ще трябва да си плати.

В доклада се посочва, че от медицински грижи по всяко време на денонощието са лишени и жителите на отдалечените райони дори те да са здравноосигурени. Причината в този случай е, че там няма болници, стационари и дори постоянни практики на общопрактикуващи лекари. Създаването на специален нов фонд за покриване на лечението на социално слабите не е необходимо. Преди години беше сформиран такъв, но с недостатъчните 5 млн. лева в него. На практика той не се използва по същество - така коментират проблема експерти. Адвокат Пламен Таушанов – председател на Българската асоциация за закрила на пациентите заяви, че „от фонда могат да се възползват хора, които нямат и един квадратен метър собственост някъде. Това е много висок критерий, тъй като някой може да има 2 дка земя на село, с които нищо не може да направи, но това му пречи да влезе в графата, по която се изчислява дали лицето може да бъде лекувано за сметка на въпросния фонд. Още повече, че човек няма работа и доходи“. Според него по-големият въпрос е в това, че държавата не се интересува от категорията, какво означава социално слаб и защо има здравнонеосигурени, чиито брой през годините варира около един милион души.

„Към момента „Пирогов“, може би е единствената болница в страната, която е създала стройна система за действие за връзка с НАП, откъдето разбира дали човекът е социално слаб по заложените критерии да няма собственост, за да бъде лекуван със средства от фонда за бедни. Така, на тези хора им се осигурява безплатно не само приемът по спешност, но след това могат и да бъдат лекувани по клинична пътека, ако се наложи“, коментира Пламен Таушанов. Адвокатът беше категоричен, че е необходимо да се преизчисли и промени критерият за бедност, за да могат повече хора, бедни в действителност, да се възползват от него.

От Българската асоциация за закрила на пациентите смятат, че неправителственият сектор има ресурс да създаде лечебни заведения за социално слаби.

Близо половината от средствата за лечението ни си плащаме сами от нашия джоб, става ясно още от доклада на Европейската комисия. 47 на сто от парите за лечение са за наша сметка, което ни нарежда на четвърто място преди дъното на класацията. Преди нас с по 2-3% повече са Хърватия, Латвия и Румъния. Във Франция например пък доплащането от пациента е 7,5% и то при скъпи интервенции, а в Италия 5,2 на сто.

В доклада още се казва, че в страната разполагаме с 1 доктор на над 320 души. Профилактичната дейност е слабо развита, малка част от хората ходят на такива прегледи. Първичната помощ, към която спадат общопрактикуващите лекари, също е слаборазвита.

От ЕК изтъкват, че значителният ръст в броя на болничните легла в градските райони и в частния сектор също засилва акцента върху болничната помощ, а не върху профилактиката. От Еврокомисията констатират, че неравномерното разпределение на лечебните заведения, медицинските специалисти и услуги в цялата страна също затруднява достъпа, като селските райони често са ощетени, докато в по-големите градове има свръхпредлагане на услуги.

Мартина ЗИНОВИЕВА


Брой: 52, 26 декември 2019
 
 
Продукти
 
Витасел® РQQ (пиролоквинолин квинон - ПКК)
 
ФОРТЕСАН (Fortesan)
 
ФЕМИУЕЛ® (FEMIWELL)
 
Lechitel.BG :::
 
Биомаре Имуно
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД