Съществуват сведения, че ряпата е била култивирана преди около 6000 години. За нейна родина се смятат Средиземноморието и земите на Източната и Южна Азия. Благодарение на отличните ѝ качества ряпата е била особено ценена в древността. В продължение на столетия с нея са хранели робите в Древния Египет, древна Гърция и Персия. В Римската империя първоначално ряпата била основна храна на простолюдието, но впоследствие, след усвояването на различни начини за нейната кулинарна обработка, тя се превърнала в деликатес и била поднасяна и на трапезата на знатните особи. Известният френски мореплавател Жак Картие, колинизирал Нова Франция (част от земите на съвременна Канада), през 1541 година пренася ряпата в Новия свят.

По времето на Великите географски открития в края на XV и началото на XVI век, с появата на картофите в Стария свят значението на ряпата като основна храна на населението значително намаляло. В наши дни тя се използва главно в сурово състояние – в състава на различни салати и гарнитури, и по-рядко – варена или маринована. Достигналите до нас

сведения за профилактичните и лечебни качества на ряпата,

добре познати още на древните лечители (например Диоскорид), станаха повод за задълбочени изследвания на нейния състав и физиологично действие.

Съдържанието на вода в ряпата е около 90%. В останалите около 10% влиза изключително широка палитра от биологично активни вещества – въглехидрати (до 9 г/100 г), протеини (1,5 г/100 г), липиди (0,1 г/100 г), органични киселини (0,1 г/100 г), фибри (1,9 г/100 г), витамини, минерали и др. Леко сладникавият вкус на ряпата се дължи на съдържащите се в нея прости захари (монозахариди и дизахариди). Количеството на декстрини и скорбяла съставлява 0,3 г/100 г. В състава на протеините са включени на практика всички протеиногенни аминокиселини, в т.ч. и осемте незаменими, които човешкият организъм не е в състояние да синтезира. Сред липидите преобладават полиненаситените мастни киселини от фамилията омега-6 и омега-3. Ряпата съдържа богат набор от витамини – бета-каротин, А, В₁, В₂, В₃, В₄, В₅, В₆, В₇, В₉, С, Е и К. За отбелязване е особено високото съдържание на витамин С – 21 мг/100 г. – два пъти повече от останалите кореноплоди и съизмеримо с това на редица цитрусови плодове. Богатството от ценни вещества се допълва от редица минерали - натрий, калий, калций, магнезий, бор, мед, цинк, желязо, хром, молибден, манган, фосфор, сяра, селен, флуор, йод и т.н. Благодарение на високото съдържание на калций в продължение на много столетия ряпата е била безценно средство за предпазване на децата на простолюдието от развитие на рахит.

В ряпата се съдържат мощните антиоксиданти – каротеноидите бета-каротен, лутеин и зеаксантин,

които вземат активно участие в антирадикаловата защита на организма и в превенцията на сърдечно–съдови и ракови заболявания.

В края на миналия век беше установено, че в ряпата, както и в другите представители на семейство Зелеви, се съдържат особени сяросъдържащи вещества- глюкозинолати, на които се дължи техният парлив и леко нагарчащ вкус. Тези вещества се синтезират от растенията за предпазване от вредители – насекоми и други животни. Глюкозинолатите са биологично неактивни, но при нарушаване на целостта на съответния зеленчук (рязане, дъвчене, смачкване) се отделя специфичен ензим – мирозиназа, под действието на който те се превръщат в две групи вещества – изотиоцианати и индол-3 карбиноли, които са с особено висока биологична активност. В ряпата са идентифицирани два изотиоцианата – сулфорафан и фенилизотиоцианат, които са добре изучени.

По безспорен начин е установено, че

изотиоцианатите проявяват подчертано антиканцерогенно действие, в т.ч. и противодействие на развитието на метастази

Съвместно с индол-3-карбинолите изотиоцианатите участват активно в детоксикацията на организма. „Грубата” детоксикация се осъществява от индол-3-карбинолите, а фината, ювелирната – от изоцианатите. Последните не действат непосредствено, а активират редица собствени на организма ензими, които обезвреждат токсичните вещества и способстват за тяхното извеждане. Тези биологично активни вещества съдействат за повишаване на нивото на ендогенния антиоксидант глутатион, който противодейства на процесите на стареене в клетките и развитието на дегенеративни процеси в организма. Предвид на това, че мирозиназата е белтъчно вещество, топлинната обработка на ряпата води до нейното инактивиране. Добрата новина е, че дружествената микрофлора в дебелото черво също разполага с нужните ензими, благодарение на което и термично обработената ряпа е ценен източник на двете групи уникални биологично активни вещества.

Съществува информация, че редовната консумация на ряпа, както и на други представители от семейство Зелеви, способства за понижаване на нивото на аминокиселината хомоцистеин, високите нива на която са сериозен рисков фактор за развитие на сърдечно-съдови патологии и старческо слабоумие.  

В една древногръцка легенда се казва, че веднъж попитали Аполон – бога на музиката, танците, поезията и медицината, каква е цената на ряпата. А той отговорил, че струва толкова злато, колкото самата тя тежи...

Уникалното съчетание на високоефективни биологично активни вещества в ряпата предопределя нейното благотворно въздействие при болести на черния дроб и храносмилателния тракт, както и за нормализиране на обмяната на веществата. Доказано е и нейното диуретично и бактерицидно действие. Пастата от сварена ряпа, самостоятелно или смесена с гъша мас, е ефективно външно средство при подагра. 

В българската кухня използването на листата на ряпата е напълно непознато. А анализът им показва, че те също са богат източник на ценни за човешкия организъм биологично активни вещества. В световната кулинарна практика те се влагат в супи, сосове, дресинги и пр. Високото съдържание в тях на каротеноидите лутеин и зеаксантин предопределя благотворното им въздействие за превенция на дегенеративни процеси в очите, както и за добро зрение. Съдържащите се в листата производни на флавоноида изорамнетин, способстват за понижение на нивото на глюкоза в кръвта. Същите се характеризират с антиоксидантно и антиканцерогенно действие, което е три пъти по-силно в сравнение с другите представители на това семейство зеленчуци.

Сред своите посестрими с особено висока биологична активност се отличава черната ряпа. В стари народни рецепти се споменава за благотворното въздействие на сока от черната ряпа при кашлица и простудни заболявания. За неговото приготвяне в средна по размер черна ряпа се издълбава дупка с обем около 50 куб. см., в която се поставя лъжица мед или захар. След разтварянето им полученият сироп се изпива, а „реакторът” отново се зарежда. Доказано е, че този сироп има силно имуностимулиращо и бактерицидно действие, което е особено ценно през зимните месеци.

 За съжаление ряпата не е чест гост на трапезата на българина, което е един тъжен за констатация факт, предвид нейните отлични органолептични, профилактични и лечебни свойства.

 Доц. д-р Димитър ПОПОВ