Навярно ви е направило впечатление, че вашето малко хлапе се държи различно с всеки член от семейството, като взема под внимание как се отнасят с него при една или друга негова постъпка. С други думи, детето различава т.нар. обществена роля на възрастните. Случва се така, че дядото позволява всичко, бабата прощава, мама често го наказва, а татко нищо не забелязва. Децата са много комбинативни и лесно намират специфичен начин как да се приспособяват към поведението на всеки.
Малкият “артист” бързо влиза в различни роли
Хлапето бързо и майсторски, като истинско хамелеонче, се променя, преминавайки от едната възпитателна среда в другата. Най-често възрастните вместо навреме да се прекратят това нагаждачество у малкия, в семейството се разпалват словесни битки - кой от възрастните гледа през пръсти, кой глези детето и кой е равнодушен към всичко.
В присъствието на “актьора” звучат взаимни обвинения, които помагат на малкия по-добре да се приспособи към един или друг член от семейството и да получава от него желаното: подаръци, свобода на действие, разбиране, прошка, нарушаване на правилника, прикриване на грешки и т.н.
Кои са най-често срещаните детски роли?
Хитрецът. Детето започва живота си, плачейки. Скоро тo открива, че го следят с внимание, утешават го, галят, когато реве... Toзи сълзлив механизъм малкият може да използва за тънки сметки: “болката в корема” го спасява от детската градина, „това, че е уморен“ да не ходи на гости и т.н.
Диктаторът. Малчуганът може да управлява възрастните със свои тънкости, докато не стане на неговото: надути устни, тръшка се, цупи се, силен вик, тропане с крака. В действителност за родителите този гняв е непоносим, те предпочитат да се предадат.
Слабакът. Това е малък симулант, разбрал колко чудесно е да си безпомощен, неумел, нерешителен, боязлив и даже глупав. „Аз съм малък“, „Безпомощен съм“, „Не мога сам“… Хлапето е достатъчно умно, за да манипулира и да застави родителите си да правят за него абсолютно всичко.
За този малчуган са характерни насилствените действия. Той обича пистолети, ножове, палки. Той блъска децата и възрастните, плюе, а неговият речник плаши всички обкръжаващи. Много рано е разбрал, че омразата и страхът правят хората добре управляеми.
Дали родителите да се оставят да бъдат марионетки в ръцете на своето отроче или да поемат своята роля в този детски театър, за да научат своето дете, че с шмекерлъци не се добиват облаги и не се купува обич. Колкото по-бързо възрастните спрат да са част от постановката „разделяй и владей“ и станат единни във възпитанието на детето, толкова по-лесно малчуганът ще научи, че животът не е театър.
Превод от френски
Нети АНТОНОВА
