Около 52,3% от преболедувалите от COVID-19 се оплакват от чувство на умора, изяснили учени от Дъблин. При това упадък на силите и намалена издръжливост се наблюдават и при пациентите със слабо протичаща коронавирусна инфекция. Според медиците, причините за това състояние могат да бъдат различни: фиброза на белодробната тъкан, понижаване на активната дейност или посткоронавирусен синдром.
За определяне на умората в оздравелите пациенти изследователите използвали специалната скала CFQ-11. Освен това, под внимание били взети както тежестта на първоначалната инфекция на пациента – необходима ли била хоспитализация, така и всякакви други по-рано съществуващи състояния, които биха могли да допринесат за умората, например депресия.
В края на проведените тестове се оказало, че повече от половината от участниците изпитвали „устойчива умора” дори след като оздравели от COVID-19.
Дори тези пациенти, които не се нуждаели от хоспитализация, т. е. болестта при тях протичала по-леко, изпитвали постоянна умора след инфекцията.
„Не установихме никаква връзка между тежестта на COVID-19, необходимостта от хоспитализация, допълнителния кислород или интензивната терапия и умората след коронавируса. Освен това, нямаше никаква връзка между стандартните лабораторни маркери на възпаление и клетъчната обмяна и умората”, подчертал един от авторите на изследването, доктор Лиам Таунсенд от болницата „Свети Джеймс” в Дъблин.
По-голямата част от участниците в експеримента, оплакващи се от умора, били жени.
Според лекарите една от причините за умората може да бъде задухът, който често изпитват преболедувалите от коронавирусна инфекция.
Затрудненото дишане пречи на пациентите да изпълняват своите ежедневни задачи,
тъй като COVID-19 поразява белодробната тъкан. Следователно, на човек му е нужно да диша по-често заради понижения обем на белия дроб, следствие от което става фиброза, когато организма заменя увредените клетки с по-твърди и плътни тъкани.
В резултат на това се влошава еластичността на белия дроб, и когато човек вдишва, тъканите се разтягат по-лошо и пускат в белите дробове по-малко въздух. По думите на специалистите, това състояние би трябвало да премине 2-3 месеца след прекараната болест.
Но ако симптомите не са изчезнали, необходимо е спешно да се потърси лекарска консултация. По-добре е да се изключат последствията веднага, отколкото човек да страда после цял живот.
А според някои физиотерапевти, в много случаи бързата умора се появява след прекаран стрес на фона на COVID-19, а така също тя може да е обусловена от снижаването на активността по време на лечението на инфекцията.
Дори ако човек е прекарал болестта на крак, организмът през цялото това време се е борил, и когато заболяването отстъпи, на негово място може да се развие чувство на умора.
Трябва да се помни, че продължителната слабост не е специфично явление за вирусните инфекции: това се случва след всяко заболяване, което нарушава нормалната дейност на организма.
Още една версия предложили психотерапевтите: умората след оздравяване от COVID-19 може да се развива на фона на посткоронавирусен синдром. По техните думи, 2-4 месеца след първите признаци на болестта, когато човек вече е оздравял, но се чувства зле, част от хората забелязват у себе си такива симптоми, като умора, изтощение и проблеми със ставите. А при някои започват болки в бъбреците, сърцето и черния дроб.
След оздравяване много хора продължават да си мерят температурата по 20 пъти на ден, четат купища недостоверна информация в интернет и в резултат си приписват едни или други симптоми, включително и умора. Факт е, обаче, че преболедувалите от COVID-19 често изпитват слабост на фона на прекарания стрес. Според експертите, за избавяне от умората, те имат нужда не само от физическа рехабилитация, но и от психологична помощ.
За съжаление, на фона на нервите и отслабения имунитет, хората мога да се разболеят от нещо друго. При това те ще смятат, че става дума за последствие от коронавирусната инфекция и най-вероятно няма да се обърнат към лекар.
Владимир ЙОНЕВ
