в-к Лечител
в-к Лечител
 

СИЛАТА НА ИГРАЧКИТЕ

Брой: 14, 2 април 2020 - КАНАБИСЪТ

Създайте у вашето дете отговорност за състоянието и употребата на играчките. Да се купуват твърде много играчки означава то да очаква да получава още нови играчки постоянно.

Някои семейства имат склонност да отрупват детето си с играчки, в други семейства това правят роднините. Детето има повече от необходимото. Ще е най-уместно, ако на мъника се предлагат играчки, свързани с неговото развитие и такива, които биха привличали вниманието му за по-дълго време. Новите играчки трябва да са допълнение към старите, които са на равнището на детското развитие. Ако новата играчка не е на нивото на развитие в момента, тя се сменя с по-подходяща или се прибира за в бъдеще.

Децата най-често играят с малка част от играчките. Когато покажат отегчение, е добре играчките да се подменят с по-малко познати, а старите да се приберат.

Никога не забравяйте, че децата се различават едно от друго: Някои деца се отнасят грижливо с играчките си и играят с тях продължително време. Други са по-стихийни, отнасят се към играчките разсипнически и семействата им се намират в положение на длъжници, но с всяка нова играчка негативното в поведението на детето се утвърждава. Ако семейството не е в състояние да забележи това, научава детето си на следното: „За да получа нова играчка, трябва да счупя старата!”. В такива случаи семейството трябва да ограничи детските действия, като предостави възможности за избор. По кой начин могат да се ограничат действията на едно дете? Ще обясним с помощта на пример: Вашето дете е взело играчка в ръце и не крие намерението си грубо да я хвърли. Кажете: „Виждам, че имаш желание да хвърляш, но тази играчка не е за чупене, а за игра. Ние не чупим нашите играчки. Ако толкова искаш да хвърляш, хвърляй топката или възглавницата.”

Подтекстът е: „Виждам ожесточението ти и желанието ти за чупене”. Търси се обратната реакция и пренасочване на действията на детето. Въпреки това, ако детето е настъпателно, му дайте възможност за избор. Изрази от типа: „Ако счупиш играчката, няма повече да играеш с играчки” – не са подходящи. Те съдържат заплаха. Заплахата ще ожесточи още повече детето и ще го направи агресивно. Използвайте: „Ела да се разберем. Ти имаш право на избор. (Думата „избор” е особено важна, употребете я!)  Ако счупиш играчката, значи си избрал да нямаш играчка и да не играеш.”

Ако този подход не помогне, кажете: „Виждам, че днес си направил избор да не играеш” и приберете играчката. Важно е да останете спокойни и да не връщате играчката същия ден. Така детето ще бъде приучено да носи отговорност за своите действия. В началото вашето дете ще поиска да провери доколко са постоянни действията ви. Ако се държите с еднаква решителност и създавате пречки срещу негативното поведение на вашето дете, ще успеете да го приучите към отговорност за действията му. Вие постигате възпитателни цели без санкции.

Възможно е детето в началото да се противи и домът да заприлича на бойно поле. Накратко – в началото ще имате неприятности, след което ще настъпи домашно спокойствие. Вторият вариант е да се предадете веднага и под засилващото се негативно влияние на поведението на детето да стигнете до неразрешими проблеми.

Как да научим мъниците да прибират играчките си?

Не чакайте детето да порасне, за да се научи да прибира играчките! По тази тема трябва да започнем обучение още от месеца на неговото раждане. Има една известна пословица – „Дървото се превива, докато е младо”...

Да приемем, че имате бебе на шест месеца. Вие играете с него, като издавате звуци с дрънкалка. Когато приключите играта, се обръщате към бебето: „Нашата игра свърши. Сега да приберем играчката, да я сложим на мястото й.” Вземете бебето в прегръдките си, като му говорите: „Ето прибирам дрънкалката на мястото й.” Правете това всеки път, бебето подсъзнателно приема вашите действия. Продължавате и след като бебето е навършило година. Казвате му: „Прибираме нашата играчка” – и я слагате на мястото й. В периода от 2 до 3 години, детето ще е започнало да създава навици за самостоятелно прибиране на вещите. Не забравяйте, че етапът „Две години” е етап на противопоставяне. Непременно ще срещнете опити за противодействие. Търпеливо, спокойно, но с решителен тон, напомняйте на детето за задълженията му. В никакъв случай не събирайте играчките вместо детето.

Етапът, в който може да се очаква детето само да прибира играчките, е възрастта три - три и половина години. До тогава, при необходимост, използвайте подкана: „Хайде да ги съберем заедно!”

Те са добра насока за бъдещата професия

Според направени проучвания 50% от умственото развитие на детето протича между 0 и 4 години, 30% между 4 и 8 години и 20% между 8 и 18 години. Ако се ръководим от тези данни, най-голяма част от умственото развитие се реализира в предучилищна възраст,  т. е. – в периода на игри. Това доказва важността на игрите и играчките. Подборът на играчките е в подкрепа на умственото развитие, на обучението и възпитанието.

Самите играчки са колкото забавни, толкова и средство за себепознаване, опознаване на околната среда, средство за изграждане на редица умения. Според специалисти изборът на играчки от самото дете е предвестник на неговата бъдеща професия: Деца, проявяващи интерес към „Лего”, конструктор, пластилин, глина или предпочитат занимания с рисуване, развиват зрителни, абстрактни, математически и кинестетични умения и биха могли да се насочат към професии, свързани с изобразителни изкуства, дизайн, архитектура. Дете, което се занимава с музикални инструменти, учи музика – развива музикални, абстрактни, математически, както и емоционални качества и би могло да направи избор между писателско поприще, професия на музикант или актьор.

Честите игри с топка засилват мускулатурата, зрителните възможности, уменията за комуникация и насочват към спорта и професии, свързани с организация. Изборът на играчки винаги трябва да е в областта на интересите и уменията на децата. Те са сигнал за способностите и влеченията им. Ако родителите зачитат правото на щастие на своите деца, трябва да уважават тези сигнали, а тяхната помощ да е в подбора на играчки, развиващи уменията на децата в определена област. Тогава родителската подкрепа ще е плодотворна.

Влияние на играчките при осъзнаване на половата принадлежност

Периодът от 3 до 6 години е време на изграждане на автономност, ускорено развитие на личността и осъзнаване на половите различия. Символичните игри, играни на този етап, засилват характера, личностната характеристика и стимулират осъзнаване на половата принадлежност. Докато играят, децата развиват чувствата си и тяхното изразяване, развиват социални умения. Играчката притежава качеството на мост между мечтите и реалността. Децата опознават света с помощта на игрите. Когато децата играят, те са свободни, липсва принуда, спокойно изразяват себе си, чувстват се сигурни. Самата игрова среда също е важна.

По време на игра момчетата биха избрали топка или автомобил, докато момичетата най-често играят с кукли и домашни пособия, но са възможни и други комбинации. Няма твърде резки разграничения и децата имат възможност да придобият опит с различни играчки.. Нещо повече – през периода на осъзнаване на своя пол, децата изпитват потребност от последователна смяна на изпълняваните роли. Най-подходяща среда за това са игрите, играчките, дрехите и аксесоарите на мама и татко. Докато градят опит с помощта на ролевите действия, те забраняват, порицават, налагат наказания, на които посланието е „Не постъпи добре” и изживяват сложността на едно израстване.

През етапа на придобиване на осъзнаване на собствената полова принадлежност, придобиването на опит по пътя на ролевите игри е нещо естествено. Дайте им възможност и никога не ги порицавайте с изрази от типа „Това е много лошо!” Самият стремеж да се пречи на ставащото, би могъл да причини сериозни проблеми в бъдеще.

По време на игра детето пресъздава реалния живот. Вместо да се безпокоите от това, че „синът ми /дъщеря ми играе с играчки на противоположния пол”, вникнете в смисъла, който влага детето в своите действия. Обикновено то създава паралели на ежедневието и заема ръководните роли. Когато влиза в ролята на родител, проличава от кои черти на родителите взема модел и се стреми да ги развива у себе си. В живота на едно дете има две важни фигури: Мъжът (татко, чичо, дядо и т. н.) и жената (мама, кака, леля и т. н.). Например детето пресъздава по време на игра действията на майката в домакинството и действията на бащата, свързани с автомобила. Като правило родителите се безпокоят повече, ако видят момче да играе с играчки на момиче, докато играта на момиче с играчки за момче предизвиква у тях по-малко безпокойство и повече възхищение (”мъжко момиче”). Момче, което играе с кухненски принадлежности, не трябва да е повод за притеснения. Кой знае, може би вашето дете трупа опит и в бъдеще ще върши нещо отговорно в рамките на храненето. Препоръчваме да не се намесвате, а да му дадете възможност да се развива. Поставените забрани ще направят това поле на действие още по-привлекателно. Или след време това увлечение ще отмине и момчето ще се насочи към други дейности.

Не забравяйте, че през етапа на осъзнаване на собствената полова принадлежност мястото на игрите и играчките е много важна.

 Превод от турски
Миглена НЯГОЛОВА



Брой: 14, 2 април 2020
 
 
Продукти
 
ДИНАФОРС® екстра стронг
 
ВЕРМЕЛА СЛИМ (Vermella slim)
 
АБИСАН
 
Lechitel.BG :::
 
Биомаре Имуно
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД