През 2017 г. учени от Оксфордския университет провели мащабно изследване, в хода на което били анализирани повече от 3800 научни статии, посветени на вирусите, присъстващи в спермата. В резултат изследователите посочили 27 възможни вируси, които в една или друга концентрация били откривани в тази биологична течност. При това наред с често споменаваните херпесвируси, ХИВ, човешки папилома вирус, хепатит В и С, изследователите посочили също и такива, които преди никой не свързвал с половия път на предаване – вирусите Зика и Ебола, епидемичния паротит и много други. При това ръководителят на изследването Алекс Салам отбелязал, че самият факт на откриване на инфекциозни агенти в спермата още не говори за това, че те са действително жизнеспособни и могат да доведат до заболяване.

За такива инфекции, като Зика, Ебола, паротит и някои други, основните пътища за заразяване са известни – контактно-битов, въздушно-капков, хемоконтактен (чрез кръв). Но ако се потвърди вероятността за тяхното предаване по полов път, епидемиолозите ще трябва да обърнат по-голямо внимание на този факт. Работата е там, че намирайки се в спермата, такива агенти, всъщност, са защитени от имунната система, а значи, могат да се намират там дълго време и

пациентите могат да са заразни повече от 1-3 седмици

През 2016 г. английски лекари описали случай на продължително присъствие на вирус Зика в спермата на пациент. Мъжът се заразил по време на пътешествие на островите Кук и след завръщането си във Великобритания почувствал симптоми на заболяването. Всички клинични прояви на инфекцията изчезнали в продължение на една седмица, след което вирусът вече не бил откриван в кръвта, а в спермата останал дори 62 дни след началото на болестта.

Изследвания, проведени в Университета в Сао Пауло, показали, че вирусът на жълтата треска също е способен да остава в спермата минимум месец след преболедуване. Анализите на вируса били положителни на 15-ия и 25-ия ден след първите симптоми, тогава, когато пациентът вече бил здрав.

Продължителното наличие на вируси в спермата се обяснява с още един факт. Учените открили в семенната течност фрагменти на протеини – амилоидни фибрили, които са способни да усилват активността на някои вируси. Първоначално ставало дума само за ХИВ, но неотдавна изследователи от Университета в Пенсилвания доказали, че това важи и в случая на Ебола. Амилоидните фибрили защитават вируса от неблагоприятни условия, в частност, от висока температура и изсушаване. Освен това, те са способни да активират инфекция – допринасят за свързване на вируса с клетките.

Учени от Калифорнийския университет доказали, че сами по себе си амилоидните фибрили са принципно важни за качеството на спермата. В нормалния случай те „хващат” дефектните сперматозоиди и ги отстраняват, повишавайки по този начин шансовете на здравите полови клетки за оплождане на яйцеклетката. Наличието на такива протеини в спермата е необходимо за зачеване, тяхното влияние на вирусите на имунодефицита на човека и Ебола е страничен ефект.

Вирусите, откривани в спермата, са способни не само да представляват опасност за разпространение на инфекции, но и влияят на нейното качество,

влошават фертилността

Човешката сперма се състои от две съставки – семенна течност (плазма) и сперматозоиди. И повечето от посочените инфекции се откриват именно в семенната течност. Но днес лекарите доста внимателно изучават въпроса за възможното заразяване на самите сперматозоиди. Особено актуален е този проблем в контекста на развитието на репродуктивните технологии, тъй като инфекциите в сперматозоидите могат да влияят на развитието на бременността или пък да заразяват плода чрез половите клетки.

Проблемът е, че клинично такова носителство не се проявява по никакъв начин, спермограмата остава нормална, няма хоризонтално предаване на инфекцията (т. е. заразяване на партньорката), но при това със самата бременност могат да възникнат проблеми.

Експерименти ин витро, при които учените се опитали да заразят с херпесвирус зрели сперматозоиди, завършили без успех. Поради това лекарите предполагат, че заразяването на половите клетки настъпва още в стадия на тяхното формиране. И това е нужно да се отчита при лечението на такива форми на безплодие.

И в семенната течност, и в самите сперматозоиди по-често от другите се открива вирусът на простия херпес. Ето защо влиянието на тази инфекция на качеството на спермата и фертилността е изучено най-подробно. Изследванията потвърждават, че херпесвирусите влияят негативно на спермата. Така например, вирусът на простия херпес се среща при 26% от пациентите с безплодие, докато неговото разпространение в здравата контролна група той не превишава 3%.

Освен вирусът на простия херпес в спермата могат да се открият вируси на хепатит С и В, папиломавируси и цитомегаловирус. Всички те са способни да влияят негативно на фертилността, в това число и прониквайки непосредствено в сперматозоидите.

През 2019 г. в списание Fertility and Sterility били публикувани резултатите от изследвания, които потвърдили връзката на човешкия папилома вирус с мъжкото безплодие. До тези изводи белгийските учени стигнали след като оценили успешността на процедурите по вътрематочна инсеминация при 573 безплодни двойки. Човешкият папилома вирус е способен да влоши подвижността на половите клетки, освен това, дори ако има зачатие,

заразените ембриони са нежизнеспособни

и бременността се прекъсва спонтанно в много ранни срокове.

Що се отнася до новия коронавирус COVID-19 и неговата евентуална способност да прониква в семенната течност, засега информация няма. Информация за заразяване със SARS или  MERS по този начин също няма. Въпреки това, да не забравяме, че вирусът е нов, учените едва започват да го изучават. Ще попадне ли той в спермата или не – това също е неизвестно.

Но това едва ли е толкова важно, като се има предвид предупреждението на Световната здравна организация, че е напълно възможно заразяване с коронавируса при поддържане на сексуални отношения със заразен партньор. В края на краищата COVID-19 се предава по въздушно-капков и контактен път, а едва ли може да се говори за пълноценен полов живот в условията на препоръчваната минимална дистанция от един метър от инфектиран с коронавирус пациент.

 Валери ИВАНОВ