в-к Лечител
в-к Лечител
 

НЕПОЗНАТИЯТ ВИТАМИН Е

Брой: 14, 2 април 2020 - КАНАБИСЪТ
В резултат на многобройни наблюдения и натрупания богат клиничен опит в началото на XIX век учените стигнали до категоричния извод, че освен основните питателни вещества – въглехидрати, протеини и липиди, в храните се съдържат и други неизвестни, но с висока биологична активност субстанции, които възпрепятстват развитието на определени болести и дори способстват за тяхното излекуване. През 1906 година английският биохимик Фредерик Хопкинс  нарекъл тези тайнствени вещества „спомагателни фактори” (accessory factors), предвид тяхната роля да подпомагат протичащите в човешкия организъм биохимични процеси.

В началото на XX век американският учен от полски произход Казимиерж Функ изолирал от люспите на ориза чудодеен препарат, който лекувал страшната болест бери-бери, широко разпространена в азиатските страни. Ученият дал на магическото вещество многозначителното наименование – „витамин”, което представлявало съчетание от латинската дума vita, означаваща живот, и химичния термин „амин”, означаващ съединение, съдържащо аминогрупа. По-късно откритото от Казимиерж Функ вещество било наречено витамин В, предвид на неотдавнашното откритие на друга магическа субстанция – витамин А, от две групи американски учени - от Висконсинския и Йелския университети. По-късно станало ясно, че откритият от поляка препарат всъщност представлява смес от голяма група вещества (В1, В2, В3, В4, В5, В6, В7, В8, В9, В12), които вземат активно участие в множество жизненоважни процеси в човешкия организъм.
През 1928 година американският биохимик от унгарски произход Алберт Сент-Дьорди извлякъл от цитрусовите плодове и червените унгарски чушки кристална субстанция, която предотвратявала развитието на ужасната болест скорбут, жертва на която станали стотици моряци в годините на великите географски открития. През 1933 г. англичаните Едмунд Хърст и Уолтър Хауърд установили структурата на тази субстанция, която получила названието витамин С или аскорбинова киселина – предвид уникалното ? действие срещу ужасната болест. Същата година бил получен и неин синтетичн аналог.
През 1922 година американският биохимик Елмер Макколъм открил в рибеното масло мастноразтворимо вещество, което лекувало и предотвратявало развитието на страшната болест рахит, поразяваща детските организми. Магическото вещество било наречено витамин D. Впоследствие се оказало, че то се среща в природата под шест форми (D1, D2, D3, D4, D5 и D6), между които с най-голяма физиологична активност в човешкия организъм се отличават две от тях - D2 (ергокалциферол) и D3 (холекалциферол). 
През 1921 година професор Хърбърт Еванс и неговата асистентка д-р Катарине Бишъп от Калифорнийския университет (САЩ) изолирали от пшеничния зародиш
високо биологично активна субстанция,
наречена от тях Х-фактор, която се оказала жизненонеобходима за репродуктивната система на опитните животни. През 1936 година професор Хърбърт Еванс и д-р Гледис Емерсон изолирали в достатъчно чист вид тази субстанция, която д-р Бенет Сюр от университета в Арканзас нарекъл витамин Е, и да разшифроват нейната химична формула. Същата година швейцарецът професор Паул Карер, носител на Нобелова награда, синтезирал витамин Е по химичен път. Три десетилетия по-късно Националният съвет за научни изследвания на САЩ признал витамин Е за есенциално (незаменимо) за човешкия организъм вещество.
Забележителното откритие на Казимиерж Функ, което разкрило нови, необятни хоризонти в медицинската наука, не получило полагащата му се оценка в световната научна общност. През 1929 година Нобеловата награда била връчена на Фредерик Хопкинс...Това далеч не е единственият случай на вопиюща несправедливост в науката.
В потвърждение на важното значение на новооткрития витамин Е за фертилността (способността за оплождане), първооткривателят му - професор  Хърбърт Еванс, лансирал в публичното пространство термина токоферол. Това название представлява съчетание от корените на древногръцките думи τ?κος (раждане) и φ?ρω (донасям) и отразява ключовата роля на този витамин за репродуктивната способности на човешкия организъм.
По-нататъшните изследвания доказват, че всъщност витамин Е е смес от осем вещества - четири изомерни (алфа-, бета-, гама- и делта-) токофероли и четири токотриеноли. С най-висока биологична активност в човешкия организъм се отличава алфа-токоферолът. Същият е приет за измерителна единица за съдържанието на този витамин в храните и като мерна единица за препоръчителните дневни дози. Като правило количеството на витамин Е се изразява в т.нар. международни единици (IU). 1IU витамин Е съответства на 0,667 мг алфа-токоферол или на 1 мг алфа-токоферол ацетат. Инвитро опити доказват, че
натуралният витамин Е се усвоява от човешкия организъм много по-добре от синтетичния
След известни спорове експертите стигат до консенсус - 100 IU натурален витамин Е са еквивалентни на 150 IU синтетичен.
...


Смята се, че необходимата дневна доза витамин Е съставлява 15-30мг. Не малко специалисти са на мнение обаче, че тя е занижена и препоръчват доза от 50мг.Усвояването му се подпомага от елементите цинк и селен. 

Бел. ред. На стр. 23 ви очакват информация и  талон за хранителната добавка на „Лечител“ Витатабс E50.

Цялата статия може да прочетете  във в. Лечител
Доц. д-р Димитър ГЕОРГИЕВ


Брой: 14, 2 април 2020
 
 
Продукти
 
БЕТУЛИК (BETULIC)
 
НОНИ (NONI)
 
ЕЛЕУТЕРОКОК
 
Lechitel.BG :::
 
pycnogenol
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД