Антибиотиците спасяват животи всеки ден, но те имат и своите безспорни недостатъци. Високата дозировка може да увреди и дори да унищожи здравите клетки наред с бактериите, предизвикващи болестта, а така също е способна да породи „супербактерии”, които стават устойчиви към действието на обикновените антибиотици. Днес това се превръща в глобален проблем на съвременната медицина, над чието решаване работят най-известните лекари и изследователи. И, може би, учените вече са открили как може по естествен път да се ограничи използването на антибиотици, без да се жертва здравето на пациентите: екстрактът от кленов сироп значително усилва желаното действие на медикаментите.

Изследователите представили резултатите от своята работа на 2 април 2017 г. по време на 253-тата конференция на Американското химическо дружество.

„Коренното население на Канада дълго време използва кленовия сироп за борба с инфекциите”, заявила доктор Натали Туфенкжи.

Идеята за провеждане на изследването хрумнала на изследователката, когато изучавала антибактериалните свойства на екстракта от клюква, при което били открити и антираковите свойства на фенолните полимери, влизащи в състава на кленовия сироп. „Това ме наведе на мисълта да проверя техните антимикробни свойства, обяснила Натали Туфенкжи. – За целта купихме малко кленов сироп от близкия магазин”.

Използвайки същите методи за извличане на съставки от веществата, както и много други учени в миналото, екипът под ръководството на Натали Туфенкжи от университета „Макгийл” в Канада, отделил захарта и водата от фенолните съединения, съдържащи се в сиропа и придаващи му характерния златист оттенък.

В хода на първичния експеримент учените съединили няколко щама на бактерии и екстракт от кленов сироп, но не постигнали впечатляващ резултат. Но вместо да се предаде и да изостави опитите за изучаване на свойствата на кленовия сироп, Натали Туфенкжи решила да провери способен ли е екстрактът да усилва противомикробното действие на широко използваните антибактериални препарати, такива като ципрофлоксацин и карбеницилин. Когато изследователският екип смесил фенолния екстракт с всеки от тези препарати, бил открит синергичен ефект, което позволило да се получи същото антибактериално действие, използвайки до 90% по-малко антибиотици. Тази техника показала изключителни резултати и доказала своята ефективност при редица щамове на бактерии, включително чревни пръчици, способни да предизвикват проблеми със стомашно-чревния тракт; протеус мирабилис, предизвикващ заболявания на пикочните пътища; синегнойни пръчици, предизвикващи инфекции, с които заразяването е лесно в болнични условия.

Използвайки получените резултати, екипът под ръководството на Натали Туфенкжи продължил своята работа и тествал екстрактът върху ларви на молец и плодови мушици. Изследователите заразили храната на насекомите с патогенни бактерии и антибиотици, както с фенолни съединения, така и без тях. Мушичките, чиято храна била пропита с кленов сироп, живели по-дълго, отколкото тези, на които не било предложено такова „меню”. Същият резултат бил постигнат и в хода на експериментите с личинки на молци.

За да установят, по какъв начин кленовият сироп кара антибиотиците да работят по-ефективно, учените опитали да определят, променя ли фенолният екстракт проницаемостта на клетъчните мембрани на бактериите, което най-вероятно допринася за получаване от антибиотиците на по-лесен достъп до вътрешностите на бактериалните клетки. В хода на последващи експерименти бил открит и вторичният механизъм на действие на екстракта – той спира способността на бактериите да извеждат антибиотиците извън клетката.

Независимо от това, че ще минат години, преди откритието да стане достъпно за използване от пациентите. На фармацевтичните компании ще им се наложи да осъществят по-дълбоко пречистване на екстракта, за избягване на възможните алергични реакции. Натали Туфенкжи се надява, че кленовият сироп ще има редица предимства пред другите препарати в бъдеще, благодарение на своя натурален произход и ниска цена.

 Валентин СТОЙЧЕВ