Измежду установените около 480 химични съединения, съдържащи се в канабиса, с най-висока биологическа активност се отличават т.нар канабиноиди – терпенфенолни съединения, чийто брой в канабиса е около сто. Сред тях особено място заема делта-9-тетрахидроканабинолът (ТНС), на който в най-висока степен се дължи психотропното действие на канабиса. Открит е през 1964 година от професор Рафаел Мешулам от института „Вайсман“ в Израел. ТНС оказва широк спектър от физиологични въздействия върху човешкия организъм - спазмолитично, антидепресивно, противовъзпалително и антиканцерогенно, способства за подобряване на съня, за повишаване на апетита и т.н.
С висока физиологична активност се отличава и канабидиолът (CBD), който не е психоактивен, но притежава редица целебни въздействия – антибиотично, антиоксидантно, противовъзпалително, антидепресантно, седативно (успокоително), антиеметично (потив повръщане) и пр. Канабинолът (CBN) се образува при изсъхване на растението. Характеризира се с антиастматично, болкоуспокоително и стимулиращо апетита действие. Канабихроминът (СВС) подпомага действието на ТНС, действа аналгетично и седативно. Канабигеролът (CBG) се образува в ранния етап на вегетация на растението, а впоследствие постепенно се превръща в други канабиноиди. Затова неговото съдържание в канабиса е относително по-ниско. Има седативно, сънотворно и антибиотично действие. Всички канабиноиди са мастноразтворими вещества. При попадането им в организма те се натрупват в богатите на липиди тъкани (мозък, бял дроб, вътрешни полови органи и пр.), откъдето постепенно се освобождават в кръвния ток. Логично е, че хората с наднормена телесна маса задържат повече канабиноиди в сравнение с тези, с нормална или по-ниска такава.
В интерес на истината следва да подчертаем, че
задълбочените изследвания на физиологичното въздействие на канабиноидите
върху човешкия организъм започват едва в самия край на миналия век, когато е открит първият канабиноиден рецептор – СВ1. Впоследствие е открит и още един – СВ2. Тези рецептори са открити както в централната, така и в периферната нервна система и в редица органи. Особено много са те в участъка на мозъка, отговорен за усещането на болка. Това обяснява благотворното въздействие на канабиса при заболявания като хронична мигрена, дегенеративни изменения в опорно-двигателния апарат, увреждания на нервите и т.н. Според д-р Пракаш Нагаркати от университета на Южна Каролина (САЩ) канабиноидите действат по специфичен начин на рецепторите на мозъка, които изпращат сигнали до раковете клетки да извършат апоптоза (самоубийство). Смята се, че ТНС може да се използва като ефективно средство за лечение на белодробния рак.
През 1992 година екипът на професор Рафаел Мешулам сензационно откри, че невроните на човешкия мозък синтезират веществото анандамид, притежаващ редица от свойствата на ТНС – активното вещество на марихуаната. Анандамидът действа като невротрансмитер, който осъществява предаването на импулсите в отделите на мозъка, контролиращи движението, координацията, концентрацията, паметта, удоволствието и пр. Той извиква чувство на спокойствие, благополучие и душевен комфорт. Предвид множеството благотворни въздействия анандамидът получи ласкавото определение „хормон на щастието”. Това определение е в унисон с названието му – на санскритски ānanda означава блаженство, щастие. Интензивните изследвания върху действието на този ендогенен канабиноид доказаха редица други негови свойства - подобряване на дихателната система, на когнитивните функции, на вземането на решение и на самочувствието, стимулиране на сексуалното желание и апетита, потискане на повръщането и т.н. Най-достъпният начин за повишаване на нивото на анандамид в организма е консумирането на черен шоколад. Той съдържа алкалоида теобромин, който стимулира синтезата на този невротрансмитер в мозъка. (Бел.ред. На страницата виждате Витасел® РQQ - ПКК (пиролоквинолин квинон). Продуктът е създаден специално за подпомагане нормалното здравно състояние и функция на мозъка).
Оказа се, че и майчиното мляко е богат източник на ендогенни канабиноиди, които активират центъра на глад в мозъка и стимулират рефлекса на сучене на бебето. Всичко това категорично доказва, че на канабиноидите е отредена важна роля в жизнената дейност на човешкия организъм.
Въпреки множеството положителни въздействия на канабиноидите, съдържащи се в канабиса, в научните среди и в обществеността преобладават
негативните нагласи
по повод на неговата широка употреба. Тези нагласи са свързани главно с психотропното действие на растението, което може да ескалира до опасни както за самия индивид, така и за околните, степени. Съгласно изследвания, публикувани в престижното медицинско списание Lancet, канабисът заема 11-то място по вредност в списъка на наркотичните субстанции.
В качеството му на наркотик канабисът се използва главно под две форми – марихуана и хашиш. Марихуаната представлява изсушени съцветия и листа на растението. Има характерен мирис, представляващ съчетание на ароматите на мента, смола, лимон и сено. Използва се най-често за пушене – чрез самоделни цигари, лули или наргилета. Употребяващите я твърдят, че тя действа релаксиращо, антистресово и предизвиква лека еуфория. Хората на литературата и изкуството твърдят, че марихуаната подпомага въображението и подобрява творческите способности. Дозите ТНС, които се поемат при пушене на марихуана обичайно са в границите от 2 до 5 мг, а продължителността на действие – няколко часа. За съжаление, по-високите дози водят до множество сериозни въздействия – влошаване на концентрацията, тревожност, паническо разстройство, сърцебиене, гадене, повръщане, загуба на чувството за време и на координация на движенията и дори до колапс. При мъжете се наблюдава спад на половите хормони, т.е. „приземяване” на самолета и оставането му задълго в хангара. Многобройни изследвания доказват, че марихуаната влошава чувствително краткотрайната памет, която е от особено значение за ученици и студенти. Предвид нарушаването на координацията, както и на другите негативни въздействия, марихуаната е несъвместима с шофирането и боравенето с машини.
Хашишът е продукт, който се получава при преработка на жлезистите трихоми на канабиса. Последните представляват фини власинки на повърхността на растението, в които съдържанието на ТНС, както и на останалите канабиноиди, е много по-високо. Названието на този продукт произлиза от арабски език и означава трева. Смята се, че „родина” на хашиша е Мароко, където канабисът е бил култивиран в големи размери. Хашишът се консумира чрез пушене или инхалиране на парите, отделяни при загряването му.
Въпреки безспорните доказателства за множеството негативни ефекти при предозирането на продуктите на канабиса, около 25 държави в света по една или друга причина са легализирали приложението на марихуаната за медицински цели или са декриминализирали притежаването и консумирането на малки количества от нея. През 2013 година Уругвай легализира отглеждането, продажбата и използването на канабиса от пълнолетни лица, при спазване на определени условия, свързани с качеството и количеството на дрогата. В някои американски щати (Колорадо, Вашингтон, Илинойс) марихуаната също е легализирана. Както в Канада, Нидерландия, Хърватия и т.н.
У нас както обществените нагласи, така и законодателството, са твърдо против легализирането на употребата на канабиса. След 2004 година в нашата страна е криминализирано както производството, така и разпространението и консумирането на дрогата в каквито и да са количества. Все пак съществуват много други начини за подобряване на настроението, стимулиране на творческите способности и изпитване на радост и щастие, без прибягване до канабис или други наркотични субстанции, чието позитивно действие е краткотрайно и повече от съмнително и несигурно, а последствията – повече от вредни и опасни.
доц. д-р Димитър ПОПОВ
