Царевичен сироп

Царевичният сироп с високо съдържание на фруктоза се получава с помощта на ферментационен процес, превръщащ част от глюкозата във фруктоза. Ето защо царевичният сироп с високо съдържание на фруктоза е 6 пъти по-сладък, отколкото тръстиковата захар.

Фруктоза в неголеми количества има в плодовете, но противниците на царевичния сироп смятат, че нейното високо съдържание е довело да рязък скок на затлъстяването и диабета в развитите страни. Тя няма хранителна стойност и пречи на работата на черния дроб, тъй като не се разрушава при храносмилане, както другите захари. Повишава се рискът от диабет и сърдечни заболявания, на организма му става по-трудно да поддържа стабилно нивото на кръвната захар – важен фактор за работата на мозъка. Нарушава се механизмът, който съобщава на мозъка за засищането. Неотдавнашни изследвания открили в царевичния сироп с високо съдържание на фруктоза високо ниво на живак. Този сироп влиза в състава на много продукти, преминали технологична обработка, поради това си струва да се четат внимателно етикетите и да се купуват предимно пресни непреработени продукти.

Алкохол

Всички знаем какво става след поредната изпита чаша: неразбираема реч, загуба на равновесие, забавени реакции, отказ на „спирачките”. Алкохолът влияе на мозъка. А с времето дори умерената употреба на спиртни напитки води до сериозни необратими изменения, стига се до съкращаване на обема на мозъка и нарушения на растежа на нови клетки.

Всяко вещество, влияещо на настроението, действа на един или няколко основни невромедиатора. Алкохолът влияе на всички невромедиатори едновременно, ставайки причина за обезводняване, изтощаване, увреждане на клетките и синапсите. Има мнение, че умерената употреба на алкохол понижава риска от сърдечно-съдови заболявания, но нервната система страда във всички случаи. Колкото повече пие човек, толкова по-силно се смалява обемът на неговия мозък.

Телевизия

По данни от много изследвания телевизията влияе негативно върху мозъка, особено на детския. Тя поощрява интелектуалната пасивност и лишава мозъка от стимулиращи преживявания. Когато гледаме телевизия, електрическите вълни в мозъка придобиват алфа-рисунък, което повишава внушаемостта (това е много удобно за рекламата и пропагандата).

Стрес

По време на стрес в кръвта се освобождават мощни химически вещества: кортизол, адреналин и норадреналин. Те повишават налягането, дишането и сърдечния ритъм, позволявайки ни да реагираме на опасността. Но след такива пикове симпатическата нервна система не се успокоява веднага. Докато организмът не е възстановил своето равновесие, се потискат растежът, репродуктивната и имунната системи. Кортизолът пречи на работата на невромедиаторите и влияе на дълготрайната памет. Ако се намираме в хроничен стрес, това води до нарушаване на функционирането на мозъка. Дългите преживявания травмират и убиват клетките на хипокампа – част от мозъка, отговаряща за паметта и обучението.

Пушене

Когато тютюневият дим прониква в белия дроб, молекулите на никотина попадат в кръвта и достигат мозъка за 7 секунди и там се присъединяват към невромедиатора ацетилхолин. Той контролира много функции на организма, включително движението на мускулите, кръвното налягане и сърдечния ритъм, обучението и паметта. Кръвното налягане и сърдечният ритъм се повишават, усилвайки концентрацията. Освен това, расте нивото на допамина, човек изпитва удоволствие. Но тъй като никотинът изкуствено възбужда невромедиаторите, заклетият пушач зависи от него и става неспособен да се съсредоточава самостоятелно.

Дългото въздействие на цигарения дим нарушава кръвообращението, мозъкът се лишава от кислород. Това е троен удар: въглеродният оксид разрушава защитните клетки, които застилят кръвоносните съдове, така че мазнините и мастните отлагания по-бързо прилепват към тях, ограничавайки кръвотока. Никотинът предизвиква проникване на натрупаните мазнини в кръвта и допринася за растежа на нови кръвоносни съдове за подхранване на мастните отлагания по стените на съдовете в процеса на васкуларизация. В резултат доставката на кислород и глюкоза към всяка клетка в организма се затормозява и става по-малко ефективна. Мозъкът страда от кислороден глад.

Съвместен сън

Нощният сън в едно легло с партньора се смята за фактор, който изтощава мозъка. Според резултатите от неотдавнашно изследване на австрийски учени хората от двата пола е по-добре да спят сами, въпреки че мъжете и жените възприемат това по различен начин.

В изследването на професор Герхард Клош участвали осем неженени бездетни двойки на възраст 20-25 години. Те изпълнявали когнитивни тестове в продължение на 20 дни. Така също били измервани нивата им на хормона на стреса и те отговаряли на въпроси за качеството на съня им. Мъжете заявили, че им било по-добре, когато спят заедно с партньорката, но резултатите от когнитивните тестове опровергали това. Жените съобщили, че се наспивали по-добре сами, но тяхното ниво на стрес и когнитивните способности и по време на сън с партньора не се влошавали особено. Доктор Нийл Стенли, специалист по съня от Университета в Съри, изобщо не бил изненадан от тези резултати: „Сънят не трябва да бъде съвместен... Това е най-егоистичното занимание в света. Той е важен за физическото и психичното здраве”.

Трансмазнини

Мозъкът в две трети се състои от мазнини и е важно да се употребяват правилни мононенаситени и полиненаситени мазнини. А химически изменените растителни масла, или трансмазнините, нарушават неговата работа. Те се получават чрез хидрогенизация, превръщайки течното масло в твърдо. В последните 50 години трансмазнини се добавят за подобряване на вкуса на много продукти – от сладкиши и хляб до готови ястия. Те се развалят по-бавно, отколкото натуралните масла.

Трансмазнините не само повишават равнището на „лошия” холестерол и риска от развитие на сърдечно-съдови заболявания – те влияят на паметта и могат да станат причина за „Алцхаймер“.

Експерименти в Медицинския университет на Северна Каролина показали: плъхове, хранени с трансмазнини, изпълнявали прости задачи за запомняне пет пъти по-лошо от гризачите, които били хранени със соево масло в същия обем.

Аспартам

Много учени смятат, че този изкуствен подсладител, използван в производството на много хранителни продукти и диетични безалкохолни напитки, е виновник за увеличеното количество ментални разстройства – от депресия до шизофрения.

Аспартамът се състои от три химически вещества: фенилаланин (50%), аспарагинова киселина (40%) и метанол (10%). Фенилаланинът е аминокиселина, която присъства в мозъка. Но при изкуствено повишаване на нейното равнище спада съдържанието на серотонин. Резултатът е колебания на настроението и депресия. Високото ниво на фенилаланин е особено опасно за бебетата и плода в утробата на бременната жена. Аспарагинова киселина също се съдържа в мозъка. При нейно ниско ниво се стимулират рецепторите, контролиращи пластичността на синапсите и паметта, а високото равнище допринася за излишък от калций в клетките, което предизвиква невронни увреждания и гибел на клетките. Установена е връзка на един от страничните продукти от метаболизма на аспартама – дикетопиперазин – с повишения риск от развитие на мозъчни тумори. Метанолът (дървесен спирт, влиза в състава на антифриза) е много токсичен.

Затлъстяване

Неотдавнашини изследвания показали, че при хората със затлъстяване по-често се развива деменция. Има редица възможни обяснения: затлъстяването задълбочава обструктивната сънна апнея (кратки спирания на дишането), което лишава мозъка от кислород и предизвиква нарушения, повишава се кръвното налягане, расте рискът от сърдечни заболявания и диабет. Всичко това води до атрофия на мозъка.

Затлъстяването разрушава изработката на хормона лептин, който се отделя от мастните клетки и играе централна роля в метаболизма на мазнините; повишава се рискът от „Алцхаймер“. Затлъстяването води до хронично възпаление на мозъка – още една причина за нарушаване на неговата работа. (Бел. ред. На тази страница виждате ФИГУРЕЛ® лоу карб.)

 Ивелин ПЕНКОВ