С бързото разпространение на COVID-19 в света все повече стават случаите, когато лекарите установяват сред заразените „супер разпространители” на коронавируса. Оказва се, че не всички хора са равни, когато става дума за разпространението на инфекции.
Преди две десетилетия било открито така нареченото правило 20/80: един от пет човека (20% от цялата популация) е способен да заразява много повече хора, отколкото останалите 80%.
И ако става дума за коронавируса, един болен ще предаде инфекцията на 1-4 души.
А супер разпространителят може да зарази няколко десетки! Защо?
По този въпрос съществуват много теории, но еднозначен отговор защо едни хора са „по-заразни” от други все още няма.
Предполага се, че това има връзка с особеностите на имунната система на суперразпространителите, която може недостатъчно ефективно да потиска вирусите или, напротив, толкова добре да работи, че човек не усеща симптоми, поради което продължава да предава инфекцията на други.
Най-вероятно, виновни са няколко фактора, възможно е също, че потенциалният суперразпространител при заразяване получава по-голямо количество вируси или пък се заразява с повече от един патоген.
Днес е ясно едно: невъзможно е да се предскаже кой е способен да стане суперразпространител и кой не.
И така, има непредсказуем фактор за заразяване: някои хора са способни да отделят необичайно голямо количество вируси (или бактерии) и всеки, който встъпва в контакт с тях, се подлага на по-висок риск от заразяване.
Има и регулируем фактор: някои заразени контактуват с много хора поради особеностите на своята работа, живот, хоби или несвоевременна диагностика на болестта.
Но не само хората, а и клиниките, в които се намират пациенти с тежки форми на остра респираторно-вирусна инфекция, също се превръщат в суперразпространители, защото най-тежките форми на болестта са и най-заразни, и с пациентите влизат в контакт голям брой медицински работници.
Доказано е, че
един суперразпространител може да бъде достатъчен за заразяването дори не на десетки, а на стотици хора
Най-известната историческа личност в това отношение е „тифозната Мери”, ирландската готвачка Мери Мелон, която в началото на ХХ в. прекарала лека форма на коремен тиф и станала източник на такова масово заразяване, че била обвинена в предизвикване на епидемия в цялата страна.
В действителност, установено е, че от нея инфекцията се прехвърлила на 51 души. Но по-нататък за разрастване на епидемията от тиф изобщо не е бил нужен суперразпространител.
Във Финландия в края на миналия век един ученик с морбили станал причина за заразяване на около 50 ученици.
През 2015 г. 82 души били заразени от един болен с коронавирус, отдалечено свързан с днешния коронавирус.
А по време на епидемията от Ебола в Западна Африка огромното мнозинство от случаите на заболяване (61%) били предизвикани изцяло от неголяма група пациенти (3%).
Има ли суперразпространители на новия коронавирус?
За съжаление, такива също има.
Третият британски пациент бил мъж на 50 години, който се заразил с новата коронавирусна инфекция на конференция в Сингапур. След това той се отправил във Франция, където се настанил заедно със семейството си в бунгало в алпийски курорт. Петте човека, намиращи се в бунгалото, включително деветгодишно момче, по-късно се оказали болни от COVID-19. И сред наемателите на съседните бунгала също били открити петима заразени с новия коронавирус.
Съчетанието на суперразпространител и закрито помещение води до локални взривове на болестта. Така например 61-годишна жена в Южна Корея заразила около 40 души по време на посещение на религиозна служба в храм.
Независимо от симптомите на болестта и повишената температура, тя посетила четири църковни събития преди да бъде установена диагнозата.
В Италия също били открити суперразпространители
Мъж, известен само с името Матиа, се смята за първия източник на локален взрив на коронавируса. Той за пръв път се оплакал от симптоми на болестта на 14 февруари, но в клиниката три пъти го изпращали да се лекува у дома от грип, докато след 6 дни не попаднал в болничното заведение със симптоми на пневмония и информация за възможен контакт с приятел, върнал се от Китай. Но и тогава той, независимо от всички симптоми, не бил изолиран: още 36 часа мъжът бил посещаван от роднини и приятели, а мерки за безопасност така и не били предприети.
За тези 6 дни извън болницата Матиа предал коронавируса най-малко на 13 души, в това число на своята бременна жена, приятел, с който бягали сутрин в парка, на двама лекари, трима възрастни посетители на ресторант и 77-годишна жена, която впоследствие починала.
За времето на своя престой в клиниката той станал източник на инфекция за 8 души: лекари и пациенти.
Италианският премиер Джузепе Конте обвинил тази клиника в небрежност, която предизвикала локален взрив на инфекцията. Както става ясно от тази история, причината за разпространение на вируса била не толкова в навиците на Матиа, способен да посещава барове и да бяга сутрин със симптоми на заболяване, колкото в несвоевременното откриване на болестта.
Възможно ли е да се защитим
от човек с подобни „супер способности”?
Специфична защита от човек, който отделя по-активно вируси в околната среда, няма. Няма и начини за откриване на такива хора – само постфактум, чрез изчисляване на болните от тяхното обкръжение, може да се открие подобна „свръхспособност”.
А тъй като не е известно дали и вие нямате подобна „дарба”, при симптоми на заболяване, особено при подозрение за коронавирус, незабавно позвънете на своя лекар.
Не се опитвайте да прекарате болестта на крак, да пътувате сами до болничното заведение с градския транспорт или с такси, не ходете до магазина или аптеката.
Не се превръщайте в също такъв суперразпространител, подлагайки други хора на опасност.
Никола СТАМЕНОВ
