в-к Лечител
в-к Лечител
 

Не можете да спите? Пребиотиците помагат

Брой: 14, 2 април 2020 - КАНАБИСЪТ

Ако си мислите, че хранителните фибри (влакнини) помагат само за добро храносмилателно здраве, помислете отново.

Някои от тях, известни като пребиотици, могат да подобряват съня и да увеличават нашата устойчивост на стрес, като въздействат върху чревните бактерии и мощните биологично активни молекули, или метаболити, произвеждани от тях. Това показа изследване на Колорадския университет в Боулдър, САЩ.

Откритието би могло да доведе до създаване на нови подходи за лечението на проблеми със съня, които засягат огромен брой хора.

„Най-сериозният извод тук е, че този тип фибри не служат само да увеличават обема на изпражненията и да ги прокарват през храносмилателния тракт – казва Робърт Томпсън, постдокторант от Катедрата по интегративна физиология и водещ автор на изследването, което беше публикувано в сп. Scientific Reports. – Те хранят микроорганизмите, които живеят в червата ни и установяват отношения на симбиоза с нас, оказващи мощни ефекти върху мозъка и поведението ни.“

Повечето хора познават пробиотиците – приятелски бактерии, съдържащи се във ферментирали храни като кисело мляко и зеле. По-скорошен е интересът ни към пребиотиците – съединения в храната, които хората не могат да разграждат, но които служат за храна на нашия микробиом, или трилионите бактерии, живеещи вътре в нас. Макар че не всички фибри са пребиотици, много влакнести храни като праз, кромид и артишок са богати на тях.

При изследването млади мъжки плъхове, които приемали стандартна храна или обогатена с пребиотици, били подложени на стрес, проследявайки набор от физиологични показатели преди и след това.

Както докладвали авторите при предишно свое изследване, онези на пребиотична диета прекарвали повече време във възстановителен бавновълнов сън (NREM, или фаза на съня без бързи движения на очите). След стрес пък те прекарвали повече време в бързовълнов, или парадоксален, сън (REM, или фаза с бързи движения на очите), за който се смята, че е от решаващо значение за възстановяване от стреса.

Докато при плъховете, хранени с обикновена храна, се наблюдавало нездравословно изравняване на естествените температурни колебания на тялото и намаляване на здравословното многообразие на чревния микробиом след стрес, онези, които получавали и пребиотици, били защитени от тези ефекти.

Изследването хвърля светлина върху това, как пребиотиците могат да помагат в борбата срещу стреса.

С помощта на технология, наречена масспектрометрия, за анализиране на фекални проби от гризачите, изследователите измерили метаболитите или биоактивните малки молекули, които бактериите произвеждат при разграждането на храната.

Те открили, че плъховете на пребиотична диета имали доста по-различен „метаболом“, или сбор от метаболити. Техният съдържал в по-големи количества десетки от тях, между които мастни киселини, захари и стероиди, които чрез сигнални пътища между червата и мозъка могат да влияят върху поведението.

Метаболомът на гризачите също изглеждал различен след стрес. Така например при тези на стандартна диета се наблюдавали резки покачвания на прекурсора на алопрегнанолона и кетоновите стероиди – потенциално нарушаващи съня метаболити, докато при онези на пребиотична диета не се забелязвали такива.

Макар че пребиотичните хранителни фибри без съмнение са здравословни, не е сигурно дали просто „тъпченето“ с богати на тях храни би могло да подобри съня. Плъховете били хранени с много високи дози от четири конкретни пребиотика: галактоолигозахариди, които се съдържат в лещата и зелето; полидекстроза – хранителна добавка, често използвана като подсладител; лактоферин, който се среща в кърмата, и глобуларен белтък на млечната мазнина, който изобилства в млечните продукти.

„Вероятно ще трябва да ядете огромно количество леща и зеле, за да забележите някакъв ефект“, казва Томпсън.

Пребиотични добавки вече се предлагат в изобилие, но още е рано да се каже дали една добавка или медикамент, които съдържат такива съединения, биха били безопасни и ефективни за всеки. В зависимост от микробния състав на тялото си, различните хора биха могли да се повлияват различно.

„Това са мощни молекули с реални невроактивни ефекти и хората трябва да бъдат предпазливи“, отбелязва старшият автор на изследването Моника Флешнър, професор по интегративна физиология и директор на Лабораторията по физиология на стреса.

Учените от Колорадския университет вече провеждат изследвания върху хора. Те вярват, че наученото от тях в лабораторията би могло да доведе до предлагане на нови възможности за хората, които не могат да спят, но не желаят да вземат приспивателни.

Бел. ред. На съседната страница виждате информация за
ПробиМакс 8®, както и талон за намалението му.

             Превод от английски
                Калина КАМЕНОВА



Брой: 14, 2 април 2020
 
 
Продукти
 
Витасел® Мемо
 
ТОСТА ФИБРА
 
КАРТИМАРЕ MСМ® (CARTIMARE MSM)
 
Lechitel.BG :::
 
Биомаре Имуно
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД