„Българийо, на розите страната,

земя с безчетни хубости богата!“

Емануил Попдимитров

Розата е спътница на човешката цивилизация. Според древни писания съпругата на бога Вишну почива върху розов цвят. В гръцката митология розата е посветена на Афродита и Дионисий. Според старите елини розата сe е родила, както и самата Афродита от пяната на морето. Те възхваляват розовите градини на цар Мидас в Тракия, а старите ръкописи в Египет показват, че царицата на цветята е била позната още от времето на Рамзес II. Римляните посипвали с розов цвят залите на дворците си. Нерон закупувал огромни количества розов цвят, за да придаде блясък на устроените от него пиршества. А поетите преди и след Омир насищали цялата хубост на южната природа с дъха на розата:

„Ако някога Зевс пожелае да даде царица на цветята, то навярно розата би ги управлявала...“ (Сафо).

Що се отнася до България, както е известно, розата отдавна се е превърнала едва ли не в израз на нашата националност. Според Чудомир единственото място, където била засадена розата в България за първи път, е Казанлък. Към средата на 19. век розата била разпространена из цялата Подбалканска долина и южните склонове на Средна гора, които през това време получили поетичното название „Розова долина“, а самата роза „Казанлъшка роза“. Нашият народ отдавна освен красотата, е открил розата като средство, което широко прилага в народната медицина. В Лекарственик № 3, намираме следните рецепти: „Куга се задани човек и не може да пика, арно е да се пие гюл сую (розова вода)“ или „Куга мирише устата и дъха на низиме (язви в устата) трендафил – вари го в оцет, плакни си устата често“. В Лекарственика на дядо Илийчо Данаилов има също така няколко рецепти за лечение с рози. Например рецепта № 10 предписва лапа от розови цветове против бодежи в гръдния кош. Рецепта № 16 – за разслабване. Рецепта № 51 препоръчва „Гюл сую за тежка болест, куги отече язика“ и добавя „с воля Божия минава“.

Приложение на розата в медицината

Още през XVIII век лекарят Матиолус препоръчва сок от свежи розови цветове като средство против жълтеница, сърцебиене, зъбобол, изгаряния. Хипократ, Авицена, Донцели, Лоцитано и други известни имена в медицината предписват „консерва розарум“ (сладко от розов цвят) и „мел розарум “ (мед от рози) за лечение на туберкулозно болни.

Розата и розовите продукти са често предписвани от народните лечители лекарства. Много широка е употребата на розови продукти при възпалителни заболявания на кожата: еризипел, копривна треска, изгаряния и пр. Под формата на лапи розовият цвят се прилага при флегмони на меките тъкани. Розовото сладко пък е изпитано средство за лечение на упорит запек, като най-добро в това отношение се смята сладкото от цвят на бели рози. Обратно на това, отварата от цвета на червени рози се предписва за лечение на диария. Кръгът от заболявания, които нашият народ лекува с розови продукти, включва още: главоболие, кашлица, задух, жълтеница, треска, натъртване, мастит и т.н. В по-ново време основоположниците на българската фармакологична школа професорите Владимир Алексиев и Петър Николов изучават и потвърждават слабителния ефект на прах от розов цвят и установяват и неговото противоглистно средство. В резултат на това в практиката се внедряват препаратите Пулвис розе композитанс и Пулвис розе, които намериха широко приложение в страната ни. Освен това чл.-кор. проф. Петър Николов изтъква следните лечебни приложения на розата: като очно лекарство, като болкоуспокояващо и седативно средство, като противоглистно и противогнилостно лекарство, като слабително, а от времето на Хипократ и като противовъзпалително.

В съвременната българска медицина научно доказано приложение намират

продуктите получени от Българската роза,

създадена чрез дългогодишна селекция.

РОЗОВО МАСЛО. То е резултат посредством дестилат от цветовете на розата. Представлява прозрачна бледо жълта полутечна маса с характерна приятна миризма. Притежава не само превъзходни световно признати козметични, но и лечебни свойства, които не се откриват в маслата, получени от чуждоземни рози. Това е дало право на световно известния наш учен (проучил химията и физикохимията на родното розово масло) академик Димитър Иванов да изисква маслото, получено от казанлъшката роза, да се нарича „Българско розово масло“. Не случайно Европейската комисия утвърди това наименование като част от списъка със защитени географски обозначения.

Научно доказано е, че маслото действа противоспастично, противомикробно, жлъчегонно, антиаритмично, антагонистично на калциевите йони. Българското розово масло превъзхожда всички познати досега противоспастични средства, тъй като освен че потиска спазмите на гладката мускулатура – черва, пикочопроводи, матка, стомах, притежава същевременно и противомикробно антисеротониново и други свойства. То показва по тази причина много добър лечебен ефект при възпаления на жлъчния мехур и жлъчните пътища, при прегъване на жлъчката, при бронхиална астма, но от инфекциозен произход. Но върхът бе постигнат, когато доказахме, че то потиска причинителя на стомашните и дуодендалните язви – бактерията хеликобактер пилори, която според много изследвания е причинител и на стомашния рак. Това обаче става не чрез унищожаване на бактерията (ирадикация), а чрез потискане на нейната болестотворна активност (вирулентност). Така българските заедно с английските лекари (по друг повод) за първи път в света създадоха нова група лекарства – антивирулентни. За посочените цели маслото се прилага под формата на желатинови перли. Създаден бе и воден разтвор на Българското розово масло (не розова вода!), признат за изобретение с цел инжекционно и инхалаторно приложение. Българското розово масло като лекарство под името „Розанол“ се изнасяше от бившето Държавно стопанско обединение „Фармахим“ в бившия СССР и социалистическите страни. Интересно е да се посочи, че между много излекувани и благодарни болни бе и големият кинорежисьор Сергей Бондарчук.

СОК ОТ СВЕЖИ РОЗОВИ ЛИСТА. Прилага се при жълтеница, сърцебиене, зъбобол, рани от изгаряния.

ПРАХ ОТ ИЗСУШЕНИ РОЗОВИ ЛИСТА (БЯЛА РОЗА). Има слабително, очистително действие.

РОЗОВА ВОДА. Това е фенилетилов алкохол, получен при първата дестилация на цветовете. Използва се за промивка на очите, като болкоуспокояващо, противоглистно и противогнилостно средство. Използва се още за лечение на вазомоторен ринит, за лечение на сърбеж по кожата.

МЕД ОТ РОЗИ. Използва се за лечение на стоматит и възпаления на кожата.

РОЗОВ КОНКРЕТ – вазелиноподобна маса. За лечение на кожни болести, екземи, сърбеж.

СЛАДКО ОТ РОЗИ е меко слабително средство.

По този начин предавани от поколение на поколение са се създали оригинални начини за лечение с Българското розово масло – магията на едно вълшебство на българската природа.

 Проф. д-р Гео НЕШЕВ, дн