в-к Лечител
в-к Лечител
 

РИГАНЪТ: ЦЕННА ПОДПРАВКА И ЦЕЛЕБНА БИЛКА

Брой: 22, 2 юни 2022 - РИГАНЪТ
Риганът е една от най-използваните подправки в кухнята на почти всички народи по света. Любопитно е, че в качеството му на ароматна подправка той се използва едва от около две столетия, докато познанството на човека с неговите целебни свойства датира от дълбока древност. Названието на тази прекрасна билка – обикновения риган (Origanum vulgare), принадлежаща към семейство Устноцветни (Lamiaceae), има гръцки произход и в свободен превод означава „украшение на планините“. Според гръцката митология целебните свойства на ригана, растящ по склоновете на Олимп, са открити от Афродита – богинята на любовта, която привързала с билката раната от стрела, изстреляна от сина й Ерос. В Античността риганът бил особено популярно средство за дезинфекция на рани, както и за консервиране на храни. Педаний Диоскурид, най-прочутият фармаколог на древността, служил при императорите Клавдий и Нерон, предписвал ригана за подобряване на храносмилането, повишаване на апетита и преодоляване на умората. За древните египтяни риганът бил свещено растение, което свързвали с един от най-почитаните богове – Озирис. Риганът влизал в състава на смесите, използвани за балсамиране на мъртвите. До наши дни са достигнали редица трактати на лечители от Средновековието, в които се описва целебното действие на ригана срещу широк кръг патологии – ревматизъм, главоболие, астма, кашлица, сексуален дискомфорт, нисък имунитет и пр.

Обикновеният риган е многогодишно тревисто растение, растящо по поляни, редки гори и сечища в предпланините и планините до около 1600 метра надморска височина. На височина обикновено достига до 40 – 50 см, като в горния си край образува съцветия, в които са събрани множество малки цветчета, най-често с розов или бледорозов цвят и с приятен аромат. Риганът цъфти продължително време – от началото на юни до края на август, като в туфата едни растения цъфтят, а други все още не. У нас риганът е познат и под наименованието горски чай.

Риганът се използва като запарка, отвара и чай. Запарката се приготвя като една супена лъжица суха билка се залее и половин час се настойва с кипяща вода. Пие се по около 50 мл на всеки 4 часа, желателно преди храна или 1,5-2 часа след храна. Отварата се приготвя, като една супена лъжица се залее с чаша гореща вода, поставя се във водна баня и се вари около половин час. След охлаждане се прецежда. Пие се по около 30 мл преди храна три пъти дневно. Курсът е не по-дълъг от седмица. Чаят се приготвя като 2-3 супени лъжици билка се поставят в 300 мл вряща вода, след което сместта се оставя да престои около 10 минути. Чаят може да се комбинира с други ценни билки като жълт кантарион и мащерка, с което той става още по-ароматен и целебен. При желание може да се подслади (желателно с мед), както и да се добавят горски плодове като малини, ягоди, черни или червени боровинки.

В ригана са открити множество ценни целебни вещества – флавоноиди (нарингин, хиперозид, апигенин, изокверцитрин, кверцетин, рутин, лутеолин), каротеноиди (бета-каротин, алфа-каротин, лутеин, зеаксантин), гликозиди (кверцетин), гентизинова, хлорогенова, розмаринова, кумаринова и елагова киселина, етерично масло, витамини, минерали и пр.

Флавоноидите са обширен клас растителни полифеноли,

които се характеризират с широк кръг благотворни въздействия върху човешкия организъм. Първата публикация, указваща за физиологичното действие на флавоноидите, е публикувана през 1936 г. от унгареца Алберт Сент-Дьорди, откривателя на витамин С, удостоен с Нобелова награда през 1937 г. Ученият изолирал от червените унгарски чушки субстанция, наречена от него „витамин Р“ (от английската дума permeability – пропускливост), която способства за укрепване на стените на кръвоносните съдове. Откритата от Сент-Дьорди субстанция сега е известна под названието рутин. Впоследствие са открити редица други вещества с подобни свойства, за които било предложено наименованието биофлавоноиди, което постепенно се утвърждава в науката. Интересът към тази група полифеноли нараства главоломно след 1990 г. благодарение на откритието на способността им да обезвреждат свободните радикали, които предизвикват преждевременно стареене на организма и способстват за развитието на редица патологии – сърдечно-съдови, ракови, нервнодегенеративни и т.н.

Нарингинът, съдържащ се в ригана, е флавоноид, който притежава широка палитра от благотворни физиологични въздействия – антиоксидантно, антивирусно, антибактериално, противовъзпалително, кардиозащитно, антиадипогенно и антиканцерогенно. Последни проучвания показват неговата особена ефективност срещу страховития метаболитен синдром. Хиперозидът притежава подчертано кардиотонично действие, въздейства ефективно на централната нервна система, оказвайки седативен ефект и противодействайки на безсънието, тревожността и повишената възбудимост. Доказана е и способността му да подобрява кръвообращението и да понижава кръвното налягане. Апигенинът е един от вълшебните флавоноиди в състава на ригана, проявяващ антиоксидантно, антибактериално, антивирусно, антиалергично, противовъзпалително и спазмолитично действие. Доказана е и способността му да стимулира секрецията на храносмилателни ензими, да подпомага функционирането на щитовидната и надбъбречните жлези, както и да повишава нивото на глутатиона – мощния ендогенен антиоксидант в човешкия организъм. Кверцетинът се характеризира с благотворни въздействия върху сърдечно-съдовата система, както и с антиалергично, противовъзпалително и антиканцерогенно действие. Той способства за предотвратяване на инфекциите на пикочните пътища и възпалението на простатната жлеза при мъжете. Рутинът е един от най-мощните биофлавоноиди, характеризиращ се с антиоксидантно, противовъзпалително, противотромбично, имуностимулиращо, подобряващо липидния профил и укрепващо стените на капилярите действие. Лутеолинът притежава силно антиоксидантно, противовъзпалително, антиалергично и антиканцерогенно действие.

В сухия риган се съдържа значително количество (1 мг/100 г) бета-каротин, който е силен антиоксидант. В организма той се трансформира в ценния витамин А. Любопитно е, че този процес протича само при необходимост, т.е. когато съдържанието на витамин А се понижи под критичното ниво. Кверцетинът е гликозид, който е образуван от флавоноида кверцетин и дезокси захарта рамноза. Счита се, че рамнозата подобрява структурата на кожата и има силни противосъстаряващи свойства – подобрява еластичността й и противодейства на образуването на бръчки. Гентизиновата киселина проявява аналгетично, противовъзпалително и понижаващо температурата действие. Хлорогеновата киселина е естер на кафеената киселина с един от стереоизомерите на хининовата киселина. Проявява силен антиоксидантен ефект, 27 пъти превъзхождащ този на флавоноида нарингенин, но по това си действие отстъпва на феруловата и кафеената киселина. Характеризира се още с хипогликемично, хипохолестеролемично, хепатопротекторно и антиканцерогенно действие. Розмариновата киселна е димер на кафеената киселина, която се характеризира с антиоксидантни, антивирусни, антибактериални и противовъзпалителни свойства. Феруловата (хидроксиканелената) киселина е мощен антиоксидант, противодействащ активно на атаката на свободните радикали и оказващ стимуриращо действие по отношение на синтеза на колагена – основния протеин на кожата, хрущялите, костите и сухожилията.

Важна съставна част в ригана е етеричното масло, чието съдържание достига
до 1,2%

В неговия състав влизат фенолни съединения (около 40%) - тимол, карвакрол и др., бициклични и трициклични терпени (до 12%), геранилацетат (до 5%), алкохоли и пр.

Тимолът е монотерпенов фенол, изолиран за първи път през 1719 г. от немския химик Каспар Нойман. Наименованието му е дадено от французина Александър Лалман, който установява неговата емпирична формула. Няколко десетилетия по-късно шведският химик Оскар Видман успява да получи негов синтетичен аналог. Тимолът се характеризира със силно антисептично действие и със способността да съдейства за повишаване на съдържанието на ценната омега-3 мастна киселина в клетъчните мембрани на мозъчните, сърдечните и бъбречните клетки. Карвакролът е фенолен монотерпеноид с подчертано антибактериално действие. Растенията го синтезират като репелент, притежаващ бактерицидна и инсектицидна активност. Терпените притежават антимикробно, противовъзпалително и спазмолитично действие. Отделни техни представители се характеризират със седативен, аналептичен, отхрачващ и пикочогонен ефект. Геранилацетатът стимулира производството на храносмилателни ензими и оказва меко пикочогонно действие.

Билката съдържа редица ценни витамини (А, В1, В2, В3, В4, В6, В9, С, Е, К), както и важни минерали (натрий, калий, магнезий, калций, мед, цинк, желязо, манган, фосфор, селен).

Елица ТАНЧЕВА и доц. д-р Димитър ПОПОВ




Брой: 22, 2 юни 2022
 
 
Продукти
 
Пикногенол - спрей (PYCNOGENOL)
 
Витатабс®D10 джуниър
 
КОМПЛЕКС при РАЗШИРЕНИ ВЕНИ
 
Lechitel.BG :::
 
Книга Лечител
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД