Едно от най-ефективните лечебни растения, което има дълга история като средство за избавяне от тревогата и седативно средство, е пасифлората. Сред 500-те вида пасифлора, Passiflora incarnata е единственият вид, широко използван в клиничната практика в целия свят.

Първите сведения за използване на пасифлора в качеството на лечебно растение се отнасят към XIV в., когато тя се появила в Европа и била използвана в лечението на безсъние и болки. В северноамериканските страни през XIX-XX в. пасифлората била едно от най-популярните лечебни растения. Тя  намирала приложение при нарушения на съня, гърчове, нервност. Доктор Л. Фарес през 1839 г. изпробвал пасифлора в комплексното лечение на пациенти с епилепсия и получил обнадеждаващи резултати.

В медицината се използват препарати от сушена или свежа надземна част на растението. Пасифлората влиза в състава на някои комбинирани лекарствени препарати благодарение на високото съдържание на алкалоиди (пасифлорин, хармин, арибин), флавоноиди (кризин, апигенин, лутеолин, витексин, ориентин). Освен това, в растението има захар и полизахариди, протеинови и пектинови вещества, фитостерини, гликопротеини, кумарини, неголямо количество етерично масло, минерални соли, витамин С. Фармакологичното му действие е обусловено, преди всичко, от наличието на флавоноиди и алкалоиди. Алкалоидите оказват спазмолитично действие на гладката мускулатура, допринасят за разширяване на съдовете, понижаване на артериалното налягане. Сред алкалоидите в това растение особено място заема пасифлоринът, който, по мнението на някои учени, е отговорен за седативния ефект на пасифлора.

Флавоноидите в пасифлората оказват спазмолитично, болкоуспокояващо, противовъзпалително, хипотензивно, кардиотонично, коронароразширяващо, противоаритмично, антиоксидантно, укрепващо капилярите действие. Тези клинични ефекти се достигат в резултат на въздействието на биологично активните вещества на растениято на рецепторите на гама-аминомаслената киселина, което води до намаление на възбудимостта на клетките в главния мозък. Мекото сънотворно действие на кризина било демонстрирано в клинично двойно сляпо плацебо-контролирано изследване с използване на полисомнография. Освен това, кризинът, получаван от пасифлората, се използва от спортистите за възстановяване на хормоналния баланс.

Пасифлората е „склад” на мощни защитни антиоксиданти

- витексин, кверцетин, рутин, апигенин, лутеолин. От гледна точка на своите защитни свойства, тя е доста необикновена. Кверцетинът, съдържащ се в нея, е известен като антиоксидант с противовъзпалително и противораково действие.

В последните няколко десетилетия са проведени многобройни клинични изследвания на пасифлората, които потвърдили нейните успокояващ, седативен и хипнотичен ефекти.

В резултат на анализа на 24 изследвания с участието на 2619 доброволци, било установено, че добавянето в лечението на тревожни разстройства на растителни препарати, съдържащи пасифлора, е ефективно и без рискове от странични ефекти.

Учените открили, че противотревожният ефект на пасифлората е сравним с действието на бензодиазепините, в частност, оксазепам и мексазолам. При това при пациентите, получаващи бензодиазепини, са установени значително повече негативни странични ефекти, свързани с влиянието на работоспособността, отколкото при пациентите, получаващи пасифлора.

Анксиолитичното действие на пасифлората било потвърдено при пациенти с генерализирано тревожно разстройство, а така също с разстройство на адаптацията.

Ефективността на водния екстракт от пасифлора за понижаване на нивото на тревога била доказана и в последващи изследвания: при подготовката на пациенти за амбулаторни хирургически операции, а така също преди провеждане на спинална анестезия. При това при пациентите не били наблюдавани изменения на психомоторните функции, което е важно при подобни хирургически намеси.

От векове хората използват и сънотворния ефект на пасифлората. Съгласно данни на Националния институт за изследване на съня (САЩ) 87% от възрастните американци изпитват проблеми със съня и използването на растителни препарати в последните години значително нараснало като алтернатива на синтетичните препарати за лечение на инсомнията.

При употреба на пасифлора в болните със заболявания на съдовете на главния мозък (атеросклероза, тромбоза, състояние след кризи и др.), а така също с посттравматична енцефалопатия, постконтузионен синдром, постгрипозни арахноидити, енцефалити, с вегетативни нарушения при климакс, било наблюдавано намаление на раздразнителността и подобряване на съня.

Нужно е също да се отбележи, че приемът на препарати с пасифлора

не предизвиква привикване, психологическа и физическа зависимост

при продължителна употреба както от деца, така и от възрастни.

Освен противотревожен и седативен ефект, пасифлората оказва вегетостабилизиращо действие при жените в преклимакс и климакс, а така също при предменструален синдром. Този период може да бъде свързан с емоционален и физически дискомфорт. Повишената раздразнителност, депресивността, горещите приливи, потенето, повишаването на налягането и други симптоми значително намалявали след прием на растителни препарати с пасифлора. Установен е и положителен ефект от употребата на пасифлора върху качеството на живот и сексуалната функция при жени в перименопауза.

В период на абстиненция пасифлората намалява нуждата от алкохол, отстранява невротични разстройства, подобрява настроението, съня, повишава работоспособността. В двойно сляпо рандомизирано контролирано изследване при използване на клонидин в комбинация с пасифлора при амбулаторна детоксикация на пациенти с опиатна зависимост, бил направен извод, че тази комбинация действала по-бързо, отколкото само клонидин за намаляване на симптомите на остър абстинентен синдром.

Благодарение на проведените изследвания, били установени и други клинични ефекти от употребата на пасифлора, например тя облекчава кашлица, предпазва от развитие на астма и диабет. Екстрактът от пасифлора дава положителни резултати при световъртеж (болест на Мениер), шум в ушите.

Едно от най-големите достойнства на пасифлората, освен нейния лечебен ефект, е безопасната й употреба. В резултат на изследвания, публикувани в различни бази данни (Reactions Weekly и PubMed), било установено, че в страните, където активно се използват препарати с пасифлора за лечение на различни заболявания, не били установени случаи на нежелателни последствия. Не били регистрирани никакви сериозни случаи, засягащи безопасността на използването на пасифлора, изискващи по-нататъшно строго наблюдение. Употребата на пасифлора може да бъде съпроводена от някои странични ефекти (сънливост, потискане на централната нервна система, повдигане, аритмия) само в случаи на използване на твърде високи дози.

Всичко това показва, че пасифлората с право е смятана от специалистите за безопасно лечебно средство, което заема важно място в лечението и профилактиката на различни заболявания.

 Никола СТАМЕНОВ