Според статистиката, за последните 25 години случаите на заболяване от паркинсонизъм са се увеличили двойно. Независимо от това широко разпространение на синдрома, с него са свързани много митове и неверни твърдения, които често затрудняват навременното поставяне на диагноза и водят до късно начало на лечението.

Синдромът на Паркинсон влияе само на движението

Това е истина, лекарите смятат „Паркинсон“ за двигателно разстройство. Но пациентите с него често имат други симптоми, които могат да започнат по-рано, отколкото двигателните. Те включват когнитивни нарушения или деменция, депресия и безпокойство, нарушение на съня, болка, апатия, сексуална дисфункция и чревни проблеми. Хората често не обръщат внимание на тези признаци, но те са много важни.

Както обясняват специалистите, моторните симптоми доминират в клиничната картина на прогресиращият „Паркинсон“ и допринасят за тежка инвалидност, влошаване на качеството на живот и намаляване на неговата продължителност.

Лечението действа само няколко години

Въпреки че синдромът  на Паркинсон е нелечим, някои препарати могат да облекчат състоянието на пациентите. Едно от най-ефективните лекарства е леводопа, което организмът превръща в допамин, щом само попадне в главния мозък.

Съществува стар мит, че леводопа е в състояние да облекчи симптомите само в продължение на около 5 години, след това престава да действа. Не е така. Леводопа може да действа десетилетия. Но с времето ефективността на препарата може да се понижи.

„Една от жестоките иронични причини за “Паркинсон“ е, че ключовият ензим, превръщащ леводопа в допамин (ароматната киселина декарбоксилаза), се открива предимно в допаминовите неврони на черната субстанция, които намаляват при прогресиране на болестта, - обяснил доктор Джеймс Бек, вицепрезидент на Американската фондация за „Паркинсон“. – И така, основният начин да се направи допамина достъпен за мозъка на болния се ограничава с развитието на заболяването”.

С други думи, леводопа не престава да бъде ефективен препарат, просто запасът от ензима, който е необходим за неговата ефективност, става по-ограничен. В миналото лекарите и хората с болестта на Паркинсон отлагали началото на лечението поради опасения, че леводопа постепенно ще престане да помага. Но сега е известно, че това намаление настъпва не поради продължителността на приема на лекарството, а вследствие на прогресиране на заболяването.

Но е вярно, че с времето всяка доза леводопа може да намали симптомите за все по-кратък период. Това така наречено изтощаване означава, че симптомите ще започнат да се завръщат преди да бъде назначена следващата доза.

Леводопа задълбочава симптомите

Още един мит за леводопа е, че препаратът може да усили симптомите на „Паркинсон“. Това не е вярно.

Важно е да се отбележи, че леводопа може да предизвиква други двигателни симптоми, такива като дискинезия, която се отнася към непроизволните резки движения. Но началото на дискинезията е свързано с прогресирането на самото заболяване, а не с продължителността на приема на леводопа. Поради това лекарите не препоръчват да се отлага приемът на това лекарство до по-късни стадии на заболяването. Дискинезия обикновено не възниква, докато човек не приема леводопа в продължение на 4-10 години.

Според учените, дискинезията в нейната по-лека форма може да не предизвиква безпокойство, и подвижността, осигурявана от приема на леводопа, може да е за предпочитане през неподвижността, свързана с отказа от лекарството.

Треморът винаги означава „Паркинсон“

Треморът е най-известният симптом на „Паркинсон“. Но той се среща и при други състояния, включително лекарствен паркинсонизъм, съдов паркинсонизъм, дистрофия, дистоничен или есенциален тремор, психогенно заболяване и др.

Лекарите винаги могат да дадат точна прогноза

Въпреки че специалистите познават целия спектър от симптоми, свързани със синдрома на Паркинсон, много е трудно да се прогнозира как ще прогресира той.

Синдромът на Паркинсон се различава съществено при различните хора. Както обяснили авторите на едно изследване, съществуват „радикални разлики в клиничните прояви и прогресирането между отделните пациенти”.

„Причината за разликите, наблюдавани в това, как хората прекарват „Паркинсон“ и неговото прогресиране, е неизвестна”, посочил доктор Бек.

Днес учените изучават различни методи за съставяне на по-точни прогнози.

Всеки пациент, страдащ от синдром на Паркинсон, има тремор

Треморът, като че ли, е един от най-познатите симптоми на „Паркинсон“. Но при някои пациенти немоторни симптоми се развиват още преди появата на тремор. Освен това, понякога тремор възниква във всеки етап от развитието на заболяването. Както посочил доктор Бек, около 20% от хората с „Паркинсон“ нямат тремор.

Въпреки че учените не знаят защо е така, доктор Бек смята, че тежестта на тремора като цяло може да зависи от това, какви участъци от мозъка е поразила болестта. Някои учени смятат, че хората със силен тремор са изгубили повече допаминови неврони в областта, прилежаща до черната субстанция, наричана ретрорубрално поле. Именно тези допаминови неврони (или тяхната загуба) допринасят за тремора при „Паркинсон“.

Пациентите могат да имат „обостряния”

При някои състояния, например множествена склероза, симптомите могат да се обострят. Но „Паркинсон“ не протича по такъв начин. Като цяло симптомите прогресират много бавно, въпреки че могат да се колебаят в рамките на деня. Ако в болния симптомите внезапно се влошават, това, вероятно, е свързано с други фактори като безпокойство и безсъние.

Освен лекарствата, нищо не може да помогне

Съществува устойчив мит, че лекарствата са единствения начин за облекчаване на симптомите или забавяне на прогресирането на заболяването. Това е мит. В последните години се появяват все повече доказателства, че физическата активност може да намали симптомите и потенциално даже да забави прогресирането на заболяването.

Хората със синдром на Паркинсон, които рано започват да тренират и отделят за физически упражнения минимум 2,5 часа седмично, имат по-бавно снижаване на качеството на живота в сравнение с тези, които започват да спортуват по-късно.

Заболяването е смъртоносно

Това е заблуда. Синдромът на Паркинсон не е смъртоносен като сърдечен удар. Хората с това заболяване могат да имат дълъг и съдържателен живот.

В сравнение с хората, които не страдат от „Паркинсон“, страдащите от тази патология, вероятно, ще имат по-кратък живот. Това намаление е по-значително при хората, при които заболяването се развива в млада възраст, но е по-слабо изразено при тези, в които не се развива деменция. Въпреки че „Паркинсон“ не е смъртоносен, той увеличава риска от падания.

Друг съществен риск е пневмонията. Тъй като страдащите от „Паркинсон“ могат да имат затруднения с преглъщането, те могат да вдишат частици от храната в белите дробове. Болните от паркинсонизъм се отличават и със слаби кашлични рефлекси, поради това храната може да остава в белите дробове и да предизвика инфекция.

 Огнян СТАВРЕВ