Въпросният интерес е свързан с две забележителни открития. Първото е дело на американския химик Мозес Гомберг, който през 1900 година открива първия свободен радикал – уникална, свръхагресивна в химично отношение частица. Задълбочените изследвания показват, че подобни частици се съдържат и в човешкото тяло. Някои от тях попадат или се образуват в него под влияние на множество фактори в обкръжаващата среда – радиоактивно, ултравиолетово или друго електромагнитно лъчене, замърсена околна среда (вода, въздух, храна), тютюнопушене, преяждане, неумерена консумация на алкохол, предозиране на лекарствени средства, пестициди, стрес и т.н. Други се раждат в човешкия организъм в хода на протичащите в него метаболитни процеси. Основната част от

свободните радикали

представляват активни форми на кислорода, неофициален лидер на които е радикалът супероксид – кислородна молекула, притежаваща един „излишен“ електрон. Предвид нестабилната електронна конфигурация на тези частици те изпитват невероятен стремеж към придобиване на допълнителен електрон, който да ги стабилизира. Водени от този неистов стремеж, те безпардонно отнемат електрон от всевъзможни молекули, оказали се в непосредствено съседство с тях – липиди, протеини, молекулите на ДНК и т.н. В резултат се нанасят непоправими вреди на различни органи и системи на човешкия организъм, появяват се „дефекти“ в предаваната наследствена информация от молекулите на ДНК. Многобройни изследвания доказват, че свободните радикали нанасят сериозни щети и на митохондриите – клетъчните енергетични фабрики, които генерират около 95% от нужната на човешкия организъм енергия.

В средата на миналия век американският професор д-р Денъм Харман от университета в Небраска (САЩ) публикува теория, в която доказва, че свободните радикали са главните причинители за стареенето на клетките на човешкото тяло, както и на целия организъм, съкращавайки безмилостно неговия живот. Състоянието, при което тези свръхагресивни частици вземат връх в човешкия организъм, получава будещото подсъзнателен страх наименование оксидативен стрес. В наши дни по категоричен начин е доказано, че свободните радикали са причинители или съпречинители на почти всички известни патологии – сърдечно-съдови, онкологични и невродегенеративни.    

Второто откритие е дело на американския учен от унгарски произход Алберт Сент-Дьорди, който през 1936 година публикува изследване относно

уникална субстанция, изолирана от червените чушки,

наречена от него „витамин Р“ (от първата буква на английската дума permeability – пропускливост), която способства за понижаване на пропускливостта и укрепване на стените на кръвоносните съдове. Ученият доказва, че тя предпазва от окисление витамин С, открит от него през 1928 година, и повишава около 20 пъти неговата активност. Откритата от Сент-Дьорди субстанция сега е известна под названието рутин. В последвалите години са открити редица други вещества с подобни свойства, за които e предложено наименованието флавоноиди. От химична гледна точка тяхната структура е базирана на флавона (фенилбензопирона). Интересът към флавоноидите нараства невероятно в края на миналия век след откритието на тяхната способност да инактивират свободните радикали, предпазвайки организма от развитието на множество патологии. С оглед подчертаване на тяхната огромна роля за живота, тези уникални вещества получават още едно название – биофлавоноиди (от древногръцката дума βίος – живот), което получава широка популярност.     

Биофлавоноидите принадлежат към споменатата многобройна група на полифенолите, която включва огромен брой природни вещества – фенолни киселини, стилбени, лигнани и флавоноиди. Познати са над 8000 полифеноли, като около 6500 се отнасят към флавоноидите. Последните най-често се подразделят на 6 подкласа – флавони, флавоноли, флавонони, флаваноли, антоциани и изофлавони.

Един от най-добре изучените флавоноиди е флавонът кверцетин

Към флавоните принадлежат още апигенинът, кемпферолът, хризинът, лутеолинът, мирицетинът, рутинът и сибелинът. Богати източници на кверцетин са каперсите (234 мг/100 г), елдата (90 мг/100 г), лападът и киселецът (86 мг/100 г), копърът (55 мг/100 г),  кориандърът (53 мг/100 г), червените чушки (51 мг/100 г ), червеният лук (32 мг/100 г), зелето (23 мг/100 г), аронията (19 мг/100 г), червените боровинки (15 мг/100 г), черните боровинки (13 мг/100 г) и др. 

Названието на кверцетина, което се използва от 1857 година, произлиза от латинското наименование на дъба (Quercus). Той е липофилно (мастноразтворимо) вещество с горчив вкус и широка палитра от благотворни въздействия върху човешкия организъм.

Подобно на всички полифеноли кверцетинът проявява мощно антиоксидантно действие, което дори превъзхожда това на витамините С и Е, както и на бета-каротина. Участвайки активно в антирадикаловата защита на организма, той го предпазва от развитието на широк кръг патологии. В хода на битката със свободните радикали кверцетинът преминава в неактивна форма. Активната му форма се възстановява от витамин С, ето защо неговото присъствие в ежедневното меню е от особено значение за поддържане на здравния статус на организма. Известни са убедителни сведения, че кверцетинът оказва значим профилактичен ефект по отношение на болестите на Алцхаймер и Паркинсон. Това се обяснява с антиоксидантното му действие, благодарение на което се предотвратява развитието на оксидативен стрес. 

Съществуват

редица изследвания, доказващи антивирусната активност

на кверцетина. Това се свързва главно с действието му в качеството на йонофор. Известно е, че йоните на цинка потискат репликацията на редица вируси. При попадането в клетките вирусите предоставят своята ДНК и ензимът репликаза започва серийно производство на негови себепособни. Блокирайки този процес, цинковите йони препятстват разпространението на вируса. Ето защо цинкът се предписва при вирусни заболявания. За да преодолее клетъчната мембрана обаче и да попадне в клетката на цинка, е нужен „транспортьор“ – йонофор. Именно като такъв действа кверцетинът. Във връзка с пандемията на коронавируса се появиха публикации, доказващи ефективността на дози от 250-500 мг кверцетин дневно, които инхибират репликацията на вируса SARS-CoV-2 и облекчават чувствително протичането на инфекцията. Има данни и за активност на кверцетина и по отношение на вируса на хепатит В. С описаното действие на кверцетина се обяснява добре известният факт, че хората, в чието меню постоянно присъстват плодове и зеленчуци, съдържащи значителни количества кверцетин, много по-рядко са изложени на вирусни заболявания.

Неотдавна беше открито забележителното свойство на кверцетина да инхибира (препятства) активността на ензима 5-липоксигеназа, за който се счита, че представлява седем от десетте водещи причини за смърт, в т.ч. сърдечно-съдови, рак, диабет и нервнодегенеративни заболявания. 5-липоксигеназата стимулира синтезата на левкотриени – липидни, високоактивни субстанции от групата на т.нар. ейкозаноиди, представляващи медиатори на възпалителните процеси. Блокирайки действието на 5-липоксигеназата, кверцетинът проявява силен противовъзпалителен ефект. Съществуват редица доказателства за благотворното действие на кверцетина при лечение на астма, бронхит, артрит и пр.  

Известно е също така, че кверцетинът има антихистаминно действие, свързано с контролиране на отделянето на хистамина – медиатора на алергичните реакции в човешкия организъм. Напоследък се появиха публикации, доказващи, че кверцетинът активира митохондриалната биогенеза, водеща до повишаване на количеството на митохондриите в мозъчните клетки. Това е от изключителна полза при черепно-мозъчни травми. 

 Доц. д-р Димитър ПОПОВ