Ролята на вируса. Геномът на вирус А, едноверижна РНК, е нестабилен, лесно променя своя състав, мутира твърде често и с това избягва имунната система на организма. Промяната на генома води и до промяна на състава на повърхностните хемаглутинини (H) и невраминидази (N). Това става причина за създаване на подтипове: вируси А/(H1N1, H3N2, H5N1 и т.н.). Досега са разпознати 16 вида Н и 9 вида N. Комбинациите им дават възможност за възникване на над 100 подтипа. Всеки подтип е с възможности за непрекъснато създаване на нови варианти.
Ролята на организма. Тялото ще даде имунен отговор, ако имунната му система е в добро състояние. Но при някои хора, при които тя е слаба, ефективността на ваксината спада рязко. През зимата на 2016-2017 г. ефективността на ваксината сред тази група лица е била едва в 26%, докато при здравите – в 90%.
Защо ваксините не могат да спрат грипните вълни?
Едната от причините за това е несъответствието на подтипове вируси, влизащи в състава на ваксината, с тези, които циркулират в момента на епидемията, но не влизат във ваксината. Например през епидемията в грипния сезон 1978/1979 във ваксината не е влизал силно вирулентният подтип A(H3N2), главният причинител на грипната вълна. Затова общият ефект на ваксината е едва 59%.
Другата причина е мудният подбор на щамовете за ваксината. През 1952 г. СЗО създаде международна мрежа от лаборатории за следенето на техните промени. Понастоящем те са 153, разположени в 114 страни. Тези лаборатории следят целогодишно циркулацията на подтиповете вируси.
Ще допълним, че съществуват два зимни грипни сезона: за Северното полукълбо (обхващащо периода ноември-март) и за Южното (април-октомври). Следва да отбележим, че щамовете, които влизат във ваксините на двете полукълба, не са задължително едни и същи. Това зависи от щамовете, които циркулират най-много във всяко полукълбо.
Защо толкова рано (7 месеца) е определен съставът на ваксината за бъдещия зимен сезон? „За да могат фармацевтичните фирми да се подготвят и произведат необходимото количество ваксина за половината планета“, отговаря директор на СЗО. А проф. Силви ван дер Верф от Института „Пастьор“, ръководител на Департамента респираторни инфекции (включващ и грип), отговаря: „През този период някои от определените щамове биха могли да направят мутации и да станат непригодни за ваксината. Засега ние нямаме на разположение предсказуем модел, който да предвижда мутациите на различните щамове, които са напълно случайни.“
От друга страна, фармацевтичните фирми знаят много добре за тази опасност и ако евентуално тя се осъществи, ваксината им ще се окаже негодна и ще я изхвърлят. Затова те не произвеждат предварително препоръчаното количество, а само част от него. Останалото ще се произвежда по време на епидемията и снабдяването ще става на части.
Необходимост от разработване на нови видове ваксини
В ерата на разработване и използване на генетичните методи в научните проучвания те трябва да се използват и в създаването и производството на грипните ваксини. Това би трябвало да се поеме от фирмите производители на ваксините, които разполагат с необходимите условия и финансови средства. Но те не го правят и нямат намерение, защото старият метод им носи огромни печалби. Достатъчно е да споменем, че търговският оборот на настоящите ваксини годишно възлиза на 4 милиарда долара и ежегодно нараства с 6%. „Големите фармацевтични фирми печелят толкова много от настоящите сезонни ваксини и нямат интерес да влагат средства за получаване на нови типове ваксини, които ще намалят баснословните им финансови приходи“, заявява с болка директорът на малка научна институция, занимаваща се с иновации във ваксинното производството.
...
Цялата статия може да я прочетете във в. Лечител
Проф. д-р Христо ОДИСЕЕВ
