Най-известен като средство за лечение на биполярното разстройство, литият отдавна интригува изследователите с потенциалните си неутрализиращи стареенето свойства.
Лабораторни опити показаха, че този елемент удължава живота на плодови мушици и кръгли червеи, а данните от наблюдения сочат, че чешмяната вода, естествено съдържаща следи от литий, може да подобрява дълголетието при човека.
Изследователи от Университета на Толедо в Охайо наскоро откриха, че в ниски дози литият може да действа като мощен антиейджинг агент в бъбреците.
„Ефектът на лития върху стареенето е гореща тема, като през последните години излязоха няколко интригуващи наблюдения – казва д-р Руджун Гонг, професор по медицина. – Понеже хората живеят по-дълго от всякога, е жизненоважно да намерим начини да забавим или спрем стареенето на бъбреците. Нашите открития подсказват, че литият има потенциал да прави точно това, намалявайки бремето на бъбречните заболявания.“
Бъбречната функция е склонна да запада с напредване на възрастта с до цели 50%, дори в отсъствие на откриваемо заболяване на бъбреците. Това може да бъде сериозен проблем за много възрастни хора, увеличавайки риска им от бъбречна недостатъчност и усложнявайки лечението на много други медицински състояния.
В САЩ един от седем души на зряла възраст, или приблизително 37 млн. души, има бъбречно заболяване, а един от всеки трима е в риск от развитие на такова.
Макар че литият е силно ефективно средство за стабилизиране на настроението и първа линия на лечение за биполярното разстройство, учените все още не знаят точно как действа в мозъка.
Изследователи откриха, че една от основните молекулярни мишени на лития е GSK3-бета – ензим, свързан със стареенето на клетките в бъбреците и със спада на бъбречната функция.
Сега в тясно сътрудничество с нефролога Ланс Дуоркин, професор и ръководител на Катедрата по медицина на Университета на Толедо, Гонг и колегите му демонстрираха за първи път, че елиминирането на гена, отговарящ за производството на GSK3-бета, забавя стареенето на бъбреците и съхранява функцията им при животински модели.
След това екипът използвал литиев хлорид, за да потисне GSK3-бета, което постигнало сходни резултати. Третираните мишки имали по-ниски нива на албуминурия (белтък в урината), подобрена бъбречна функция и понижен клетъчен дефицит в сравнение с контролната група. Тези резултати много ясно показват, че литият в ниски дози намалява стареенето на бъбреците при мишки, казва Дуоркин.
За да потвърдят откритията си, изследователите оценили бъбречното здраве на група психиатрични пациенти. Лабораторните тестове показали, че тези, които продължително време приемали литиев карбонат, имали по-добре работещи бъбреци в сравнение с онези, при които не били провеждани терапии с литий, въпреки съпоставимата им възраст и придружаващи състояния.
Макар че е евтин и широко достъпен, Гонг казва, че литият е придобил недотам добра репутация заради своята потенциална токсичност (в това число за бъбреците) във високи дози.
„Един от недостатъците на лития като психиатричен медикамент е, че интервалът между ефективното и безопасното дозиране е много малък. Заради кръвно-мозъчната бариера ефективната психиатрична доза на лития е много близка до токсичната доза – отбелязва изследователят. – Но е необходима наистина малка доза, за да се постигне неутрализиращ стареенето ефект в други органи.“
Резултатите от новото изследване показват, че по-малко от една трета от обичайната психиатрична доза може да блокира активността на GSK3-бета в бъбреците, което е далеч под нивото на токсичност.
Макар че са необходими повече изследвания, откритието има значителен клиничен потенциал, смятат авторите. Ако действието му се потвърди при мащабни клинични изпитвания, литият би могъл да стане ефективен антиейджинг лек за бъбреците и потенциално за други органни системи и да помага за по-доброто съхраняване на здравето и благосъстоянието на съвременното застаряващо население.
Нели АЛЕКСАНДРОВА
