Според археолозите хранителните и лечебните свойства на горските ягоди са били известни още на първобитните хора. През I век пр.н.е. те се споменават в произведенията на древноримските поети Публий Вергилий Марон и Публий Овидий Назон.

Лечебните им свойства за първи път са описани
през II век

от древноримския писател и философ Луций Апулей. През 1653 г. английският ботаник и фармацевт Никълъс Кълпепър отбелязва в своята „Книга за билките и тяхното използване”, че ягодите могат да излекуват много болести. Многобройни изследвания доказват, че в тези красиви и вкусни плодове се съдържат редица ценни вещества, които са особено полезни за човешкия организъм. В градинските ягоди са открити въглехидрати - 7,5 г/100 г, протеини - 0,8 г/100 г, липиди - 0,4 г/100 г, органични киселини (лимонена, ябълчена, салицилова) –
1,3 г/100 г, фибри (главно пектини) –
2,2 г/100 г, фитостероли – 12 мг/100 г, бетаин, антоциани, елагова киселина, каротеноиди (бета-каротин, лутеин), дъбилни вещества, витамини (А, В₁, В₂, В₃, В₄, В₅, В₆, В₇, В₉, С, Е, К), минерали (литий, натрий, калий, рубидий, магнезий, калций, бор, мед, цинк, желязо, кобалт, ванадий, молибден, хром, манган, силиций, фосфор, сяра, селен, флуор, хлор, йод) и т.н.

Между въглехидратите преобладават усвоимите захари – фруктоза, глюкоза и захароза, които обуславят сладкия вкус на ягодите. В състава на протеините участват на практика всички протеиногенни аминокиселини, в т.ч. и всички незаменими, които човешкият организъм не може да синтезира. В липидите присъстват главно полиненаситените мастни киселини от фамилиите омега-3 и омега-6, известни с множеството си благотворни въздействия върху човешкия организъм.

Пектините способстват за детоксикацията на организма,

подпомагат чревния транзит и са отличен пребиотик, подпомагащ жизнената дейност на полезната чревна микрофлора.

Бетаинът подпомага синтеза на фосфолипидите, които са важна съставна част на клетъчните мембрани. Съвместно с витамините В₂, В₉ и В₁₂, както и цинка, той участва в трансформацията на аминокиселината хомоцистеин в друга аминокиселина - метионин. Известно е, че високите нива на хомоцистеин отключват редица патологии - тромбоза, инфаркт, както и някои видове рак. Антоцианите, на които се дължи привлекателният червен цвят на ягодите, са мощни антиоксиданти, които участват в антирадикаловата защита на организма, оказват противовъзпалително, антивирусно, антибактериално и антиканцерогенно действие. Неотдавна английски учени съобщиха, че редовното консумиране на плодове, съдържащи значителни количества антоциани, способства за превенцията на захарния диабет. Елаговата киселина, която принадлежи към нискомолекулярните полифенолни съединения, притежава широк спектър благотворни физиологични въздействия – антиоксидантно, кардиопротекторно, хипотензивно, кръвоспиращо, антиканцерогенно и антимутагенно.

Каротеноидите са мощни антиоксиданти, които участват активно в инактивирането на свободните радикали, причиняващи стареенето на клетките на човешкото тяло. В човешкия организъм бета-каротинът се превръща във витамин А, който взема активно участие в репродуктивните функции и имунната защита и съдейства за поддържане в добро състояние на кожата и зрението. Каротеноидите са липофилни вещества, т.е. тяхното усвояване чувствително се повишава в присъствието на мазнини. Ето защо е препоръчително ягодите да се консумират, например със сметана. Ягодите съдържат особено много от ценния витамин С – 60 мг/100 г (66,7% от дневната потребност).

Измежду минералите

 особено високо е съдържанието на силиция –

99 мг/100 г (330% от дневната потребност!), кобалта – 4 мг/100 г (40%), молибдена – 10 мкг/100 г (14,3%), медта – 125 мкг (12,5%) и пр. Силицият противодейства на образуването и способства за разрушаването на т.нар. холестеролни плаки в кръвоносните съдове, подпомага синтеза на колагена – белтъка, изграждащ кожата, сухожилията, хрущялите и костите. Той е важно звено в комуникацията на главния мозък с кръвоносните съдове, „трансферирайки“ неговите команди за тяхното свиване и разширяване съобразно потребностите на организма. Кобалтът е основна съставна част на витамин В₁₂, който играе особено важна роля в поддържането в добро състояние на когнитивните функции на мозъка (памет, мисловна дейност, реч, внимание, планиране, интелект и пр.), за изправното функциониране на централната и периферната нервна система, имунната защита, кръвотворния апарат и пр. Молибденът участва като ко-фактор в редица ензими, катализиращи жизненоважни процеси в човешкия организъм. Например сулфат-оксидазата катализира превръщането на сулфитите в сулфати, алдехид-оксидазата способства за инактивирането на токсичните алдехиди, които се натрупват в организма при консумирането на значително количество алкохол или при приемането на някои лекарства. Ксантин-оксидазата катализира превръщането на пуриновото производно ксантин в пикочна киселина. Медта играе ключова роля в метаболизирането на желязото, в синтезата на червеното кръвно багрило – хемоглобина, както и във въглехидратния обмен. Като ко-фактор тя участва във важните ензими тирозиназа, супероксид дисмутаза и т.н. Например супероксид дисмутазата е важно звено в антирадикаловата защита на човешкия организъм.

Благодарение на наличието на множество биологично активни вещества ягодите оказват

широк кръг благотворни въздействия върху човешкия организъм –

кардиопротекторно, болкоуспокояващо и противовъзпалително, антисклеротично, стимулиращо по отношение на чревната перисталтика и пр. Доказана е и способността им да съдействат за нормализиране на функциите на щитовидната жлеза, укрепването на мускулната и на костната тъкан, нормализирането на артериалното налягане и дейността на сърцето и т.н. Широката палитра от витамини съдейства активно за правилното протичане на енергийните процеси в организма, в частност способства за използването на въглехидратите и липидите за добив на енергия. Това от една страна, води до стройна и елегантна фигура, а от друга, съдейства за повишаване на жизнения тонус и продуктивността – физическа и умствена.

 Доц. д-р Димитър ПОПОВ