Незнанието за бедствията води до нови трагедии

Както отбелязала Джейн Броуди, коментатор на в. „Ню Йорк Таймс”, занимаваща се с въпросите на здравето, хората често се отнасят несериозно към климатичните изменения, смятайки, че те не влияят на тяхното състояние. Например специалисти от Центъра по комуникации за климатичните промени в Университета „Джордж Мейсън“ отбелязали в изследване от 2018 г., че обществото е склонно да подценява влиянието на климатичната криза върху благополучието, предполагайки, че проблемите засягат само тези, които се сблъскват пряко с тях.

На практика такъв подход поражда не спокойствие и не ментално благополучие, а трудности в бъдеще. Броуди, базирайки се на данни на бившите директори на Националния център по хигиена на околната среда Хауърд Фрумкин и Ричард Джексън, пояснила, че климатичните бедствия от 2020 г. демонстрирали неспособността на човечеството да се отнася сериозно към измененията в природата.

Налице е затворен кръг: горят гори, влажността намалява, усилва се скоростта на вятъра – човек смята всичко това за случайности, а не за резултат от своите действия. Катастрофите пораждат все по-ужасяваща обстановка, която води до ненужни страдания и смърт, но хората все така не забелязват закономерностите.

Димът причинява заболявания на белите дробове и мозъка

В края на 2020 г. в. „Ню Йорк Таймс” публикувал статия за пожарите в Калифорния, чийто дим тровил децата. В статията журналистката Сомини Сенгупта разказала за подрастващи, страдащи от астма, уртикария, алергии. Заболяванията били предизвикани от това, че жителите в пострадалите райони били принудени да дишат замърсен въздух. При това в опасност били не само децата. Замърсеният въздух водел до повишен риск от развитие на деменция, както подчертали авторите на изследването „Връзката между замърсяването на околния въздух и положителната реакция на амилоидно позитронно-емисионната томография при възрастните хора с когнитивни нарушения“, публикувано през ноември 2020 г.

С подобно замърсяване се сблъскват не само жителите на Калифорния, със същия проблем се борят австралийците и руснаците. Красноярск и Норилск са известни с некачествения си въздух, само че проблемът е предизвикан от техногенни фактори. По данни на сп. Forbes, през 2019 г. местната компания „Норникел” е изхвърлила в атмосферата 1,82 милиона тона отровни вещества.

Затоплянето влияе на бодростта

Големите пожари и замърсеният въздух водят до още един проблем – глобална промяна на климата. С нея човечеството се сблъсква от десетилетия, но, по думите на Ричард Джексън, хората не разбират как именно им влияе рязкото затопляне.

С него е съгласен и доктор Фрумкин. Той отбелязал, че постоянното повишение на температурите води до понижаване на работоспособността, безсъние, влошаване на успеваемостта на децата.

Жителите на Калифорния знаят това от собствен опит. Много хора, които не смятат климатичните промени за сериозен проблем, осъзнават тяхната важност едва тогава, когато колапсът повлияе на тяхното здраве.

В бъдеще, обяснили Фрумкин и Джексън, човечеството все по-често ще се сражава не само с постоянна сънливост, но и с респираторни алергии, които в повечето случаи също водят до преумора. Глобалното затопляне води до ранно цъф­тене на дърветата – по този начин те ще отделят един от главните алергени – прашеца, по-дълго, отколкото преди години.

Климатичните изменения провокират вълна от инфекции

Затоплянето повишава вероятността човек да се разболее от заболявания като Лаймска болест, енцефалит, петниста треска от Скалистите планини, треска Денге или дори малария. В топлото време от годината се активизират главните преносители на тези инфекции – кърлежите и комарите, а перманентното увеличение на температурите води до намаляване на периода на сън при паразитите. Освен това климатични промени като наводненията и ураганите провокират епидемии от лептоспироза – болест, поразяваща бъбреците, черния дроб, мускулите. Човек, заразен с тази инфекция, страда от гърчове и болки. Дори бързо преминаване през наводнена местност увеличава риска от заразяване 15 пъти.

Можем ли да се избавим от заплахите?

Според Джейн Броуди първото, което трябва да направят хората, е да осъзнаят своята отговорност за възникването на климатичните катастрофи. Те не са резултат от някакъв внезапно и мигновено възникнал фактор. Върху тях са повлияли всяка оставена на сметището пластмасова чашка, всяка крава, отглеждана във фермата, всеки завод, тровещ въздуха.

За начало Броуди предложила да се премине към по-екологични източници на осветление – светодиодни лампи. Те ще намалят натоварването на енергостанциите и ще позволят да не се ускоряват темповете на производство на енергия.

После Броуди съветва да се откажем от червеното месо или поне да го употребяваме по-рядко. Животните, отглеждани за месо, отделят метан – газ, който ускорява темповете на затопляне. Освен това за развъждане на такива животни големите компании прибягват до унищожаване на огромни горски площи.

Накрая Броуди препоръчва да се премине към екологични видове транспорт и преработка на отпадъците. Двете мерки ще позволят да се очисти въздухът: в първия случай ще се намалят вредните отработени автомобилни газове, във втория собствениците на сметища ще започнат да горят отпадъци по-рядко.

Симеон НИКОЛОВ