• Академик Петрунов, читателите на в. „Лечител“ задават различни въпроси, на които Вие бихте могли да отговорите най-компетентно.

Стадният (колективен) имунитет?

Какво представлява? Как се постига, може ли да се разчита на него (без ваксина)? При 30 до над 40% заразени от тестваните българи, кога бихме имали национален колективен имунитет срещу Ковид-19?

- Колективният имунитет е много важен процес в борбата с инфекциозните болести. Казвам процес, защото той се изгражда постепенно с увеличаване броя на преболедувалите хора от дадена инфекция или имунизираните със съответната ваксина. Той  се базира на образуването на специфични антитела или специални имунокомпетентни клетъчни елементи към причинителя на инфекцията. Неговата продължителност и интензитет зависят от генетично предопределената индивидуалната реактивност на организма, от инфекциозния причинител, от различни социални етнически, географски, климатични и други  фактори на околната среда. За да може да изпълни своята роля - да намали или преустанови разпространението на една епидемия, е необходимо не по-малко от 60-80% от човешката популация да развие достатъчно ефективен имунитет. Приложението на една ваксина значително подпомага създаването на колективния имунитет. В случая с коронавирусната инфекция, всички проведени досега проучвания показват, че много трудно бихме могли да създадем по естествен  път (заразяване с вируса със или без боледуване) достатъчно добър колективен имунитет без помощта на ваксината срещу коронавируса. Дори нейната ефективност да бъде 50-60%, ще допринесе много за затихване на пандемията. Това определя голямото значение на една масова имунизация с колкото е възможно повече хора. В този смисъл имунизацията с ваксина против ковид-19 вируса има не само значение за нашето индивидуално здраве, но и съществено допринася за общественото здраве.

• Как да тълкуваме, за какво сигнализира маркерът еозинофилен катионен протеин (ЕСР)?

- Еозинофилният катионен протеин (ЕКП) е показател, който характеризира алергичните реакции от I и  II тип (антитяло-зависимите реакции) по класификацията на Gell и Coomb. ЕКП се освобождава в резултат на активирането на еозинофилите в хода на алергичните реакции. Във връзка с това трябва да се отбележи, че еозинофилите играят важна роля в хода на ковид-19 инфекцията. Дори се допуска, че имат и противо-вирусно действие. Тяхното намаляване говори до утежняване на заболяването и обратно - възстановяването на техния брой е показател за оздравителен процес.

• Има ли убедителни данни, че наличните ваксини срещу Ковид-19 ще бъдат ефикасни и безопасни?

- От данните, с които се разполага досега, в резултат на проведените изследвания върху повече от 40 000 доброволци в третата фаза на клиничното проучване на няколко от най-известните за сега ваксини: на Pfizer и BioNTech, Moderna, Astra Zeneca, Janssen Cilag, Спутник V, Sanofi, някои китайски ваксини и др. може да се заключи, че не са наблюдавани някакви неочаквани, силни странични реакции. Поносимостта към ваксините е сравнително много добра. Ефективността им се оценявана в границите на 70 до 95%, което е много обнадеждаващо. Това, което не знаем, е продължителността на имунитета, който създават и неговия интензитет и характер, т.е. съотношението между хуморалния (антитяловия) и клетъчно-медиирания имунитет. Данни в това отношение бихме могли да получим не по-рано от 1-2 години, когато ще можем обективно да оценим резултата от приложението им и най-важното - тяхната противоепидемична активност, т.е. намаляване или спиране разпространението на инфекцията.

• Какви последици, поражения, симптоми и синдроми могат да се очакват сред т.нар. „оздравели“ пациенти, в какъв процент от случаите?

- В последните месеци много се пише и говори относно т.нар. постковид-19 синдром. Това е един много разнообразен комплекс от симптоми, които засягат много органи и системи и водят до развитието на т.нар. полиорганен синдром. Той се развива след няколко седмици до месеци след боледуване от ковид-19 инфекцията, в хора практически здрави с отрицателен РCR тест. Среща се и при хора, прекарали много леко заболяването, и може да продължава много месеци. Наблюдават се нарушения в сърдечно-съдовата система (миокардити, инфаркти), на дихателната система (фиброзиране на белия дроб), кръвоносните съдове (прояви на тромботични процеси), на черния дроб (паренхимни увреждания), на бъбреците (фиброза на паренхима), на централната нервна система  (нарушаване на когнитивните способности, умствена умора, исхемични инсулти и др.), на кожата (различни по характер обриви и др.). Всички тези прояви са в процес на интензивно наблюдение и изучаване от клиницисти и патоанатоми, за да се разкрие истината за тези късни последици от прекарана коронавирусна инфекция. Трудно е на този етап да се определи колко процента от всички боледували развиват този постковид-19 полиорганен синдром. Има различни данни в научната литература, но вероятно не по-малко от 20% от боледувалите ще се срещнат с него.

 Интервюто взе
Атанас ЦОНКОВ