• Навръх именния ти ден излезе новата ти кулинарна книга, когато бе й нейното официално представяне. Кое те провокира да я сътвориш?

- Винаги съм обичала да създавам уют на хората около мен. Готвя по интуиция и никога не се придържам към мерки и количества. Често качвам творенията си в социалните мрежи и получава хвалби и покани да издам книга. Послушах тези съвети и книгата е факт. И досега обичах да обгрижвам близките си с вкусни ястия, но покрай Covid-19 ми се освободи доста време и реших да се посветя на готвенето, което ми се отдава.

• Като малка си обичала да наблюдаваш баба си Драга, която е готвила прекрасно, въпреки че е била учителка по литература. Коя е любимата ти рецепта?

- Нямам любима рецепта, това е да попиташ една майка кое дете обича повече. А всички мои гозби са мои деца. Всичко, което приготвям е с любов. Имам верни фенове на моите кулинарни творения. Най-заклетите почитатели на манджите ми са мои колеги , които с апетит омитат всичко, което им поднеса. Шегувам, че ще се преквалифицирам на майстор готвач и покрай шегата, натам отиват нещата.

• Казват, че любовта на мъжа минава през стомаха. На любимия мъж коя рецепта би измайсторила, за да спечелиш сърцето му?

- Нямам любим човек, но имам любими приятели. На тях приготвям индивидуални ястия според характера им. На едни – сладости, на други лютичко, а на трети от всичко по малко. Ястията ми си имат характер и много внимавам за кого готвя и какво. Когато съм влюбена, манджите ми се получават перфектно. Ако съм в лошо настроение, допускам грешки и вкусът не е същият. Харесвам средиземноморската кухня, обожавам я, но съм факир и на българската.

• Пишеш поезия. Още с първата си стихосбирка „Не угасвай светлина“ пожъна успех. Какво е поезията за теб?

- Аз съм творец и изразявам себе си чрез песните, които пиша, защото само аз познавам душата си. От малка чета поезия. Имах привилегията да съм близка с доста съвременни поети, като Матей Шопкин, Петко Братинов, Павел Матев. Даже Павел Матев ми е посветил две стихотворения, които изпях в песни – „Несбъдната мечта“ и „Копнеж“, която е във фонда на БНР.

• Кога ти идва да запееш и кога да излееш душата си в стихове?

- Ами при мен вървят заедно, защото първо написвам стиха, а после го изпявам… Част от моите стиховете са изпети от мои колеги.

• Кога пише своите стихове – когато си тъжна или когато си щастлива?

- Аз лично пиша само когато душата ми е изпълнена с тъга. Тогава копнея за радост и творя много.

• Ако трябва да сготвиш ястие, което да те определя напълно какво ще е то – сладко, горчиво, аламинут, нещо народно…

- Аз съм сладка рибка филе с леко кисело-лют сос и много ароматни подправки, но никога шоколадче. Имам много нюанси...

• Охарактеризирай се с едно изречение или със стих?

-  Аз съм народен човек и си казвам, каквото мисля.

„Това, съм аз - красива романтика,

една жена без фалш и суета.

Създадена съм само да обичам

 и да изгарям мъжките сърца.

Това съм аз  - горчива, като хапче,

когато някой ми обръща гръб.

Това съм аз - готова да заплача,

когато без вина ме оскърбят... „

• Що за песен е животът ти - тъжна, весела, в различни тактове… От десетилетия си на сцена.

- Като се замисля каква песен може да е – тъжно-смешна, нелогична, понякога неразбрана, но винаги в хармонична крива върви.

• Защо твоята кариера стартира с хита „Лиляно, моме“, с която стана популярна, а не с „Катерино, моме“…?

- Защото така е решила Съдбата за мен. Аз нямам намеса.

• Произлизаш от дълголетен род. Баба ти Мира е живяла 98 години. Как си обясняваш нейното дълголетие? Какво ядеше и с какво я запомни?

- Тя е майка на майка ми. Казва се Мира - от гръцки Съдба. Не бяхме близки много, но отдавам дълголетието и на природосъобразния начин на живот, който водеше. Постеше на всички пости и много се движеше. Светлина на душата ѝ.

• Спомням си за наше общо участие в предаване при Мартина Вачкова в БНТ, в което спомена, че често сънуваш баба ти и тя ти дава полезни съвети на сън? Разкажи ми за това?

- Това беше доста отдавна назад във времето. И успях да подтисна тези мои умения, защото не ми влияеха добре. Но да, имам пророчески сънища и силна интуиция. Виждала съм мъртви хора, които никога не съм срещала в живота си. Затова спя на светло. Пълната тъмнина не ми понася.

• Ти си емблематично име от българската музикална сцена. Казват, че музикант къща не храни, но ти я хранеше и по времето на социализма и сега. Трудно ли е да си музикален изпълнител?

- Когато обичаш това, с което се заминаваш, не е трудно. Може да е клише, но дори и в най-големите неудачи по пътя ми, щом стъпех на сцената и чуех аплодисментите на публиката всичко губеше смисъл. Трудно беше, но си струваше.

Творците са крехки, нежни – не винаги са устойчиви... В душата си ненавиждам, че се срина духовността в нас. Много творци и колеги умряха в мизерия, други се пропиха и се самоунищожават. Има истина в мъдростта:” Помогнете на таланта, бездарникът сам ще се оправи”.

• Тръгнала си от Кюстендил и си направила завидна кариера. Вярваш ли в шанса, в  съдбовността или всичко е амбиция и талант?

- Вярвам, че всичко е предопределено. Аз си знаех, че ще бъда известна, затова не си давах зор за нищо. Силно вярвах и... се случи!

• Ако не бе станала певица, коя друга професия ти е била присърце?

- Никога не съм имала друга мечта освен тази. Сега, като ме питаш, може би щях да бъда добър преподавател в консерваторията или НАТФИЗ, или успешен писател. Но не се виждам чиновник на пълен работен ден.

• Кое е твоето хоби? Освен готвенето и поезията, кое друго занимание изпълва дните ти?

- Пътешествията. Обожавам да пътувам. Да опозная света. Обожавам!!!

• Какво не знаят хората за Катя Близнакова?

- Не знаят много неща за мен, но и така трябва. Всичко, което съм искала да е публично, е такова.

• Твоето пожелание към читателите на вестник „Лечител“?

- На читателите на „Лечител“ желая да бъдат здрави, да слушат тялото си и да са щастливи и в хармония със себе си. Да обичат и бъдат обичани и да мислят позитивно, и винаги да живеят в доброта.

 

Интервюто взе

Антоанета ТИТЯНОВА