Безпокойството е свързано с ускорено прогресиране от леко когнитивно нарушение до синдром на Алцхаймер. Това показа изследване, което беше представено на годишната среща на Северноамериканското дружество по радиология.
„Алцхаймер“ представлява сериозна криза на общественото здраве по цял свят. Броят на смъртните случаи вследствие на заболяването е нараснал повече от двойно от 2000 година насам и в момента то е петата водеща причина за смърт при хората над 65-годишна възраст в САЩ.
Много пациенти с „Алцхаймер“ първоначално страдат от леко когнитивно нарушение (ЛКН) – спад на когнитивните способности като паметта и мисленето, който е по-бърз в сравнение с нормално свързвания с процеса на стареене. При пациентите с ЛКН често се наблюдава безпокойство, макар че неговата роля за прогресирането на състоянието не е добре разбрана.
„Ние знаем, че свиването на определени зони в мозъка е фактор, предсказващ прогресирането до „Алцхаймер“ – казва старшият автор на изследването д-р Мария Витория Спампинато, радиолог от Медицинския университет на Северна Каролина (MUSC). – При нашето проучване искахме да разберем дали безпокойството оказва ефект върху мозъчната структура или ефектът му, благоприятстващ прогресирането на заболяването, е независим от тази структура.“
В изследването участвали 339 пациенти на средна възраст 72 години. Всички те били диагностирани с леко когнитивно нарушение; 72-ма прогресирали до „Алцхаймер“, докато 267 останали в стабилно състояние.
Изследователите направили ЯМР на участниците, за да определят първоначалния обем на хипокампуса и енториналния кортекс – две области, важни за формирането на спомените. Те ги тествали и за наличие на алела ApoE4, най-разпространения генетичен рисков фактор за синдрома на Алцхаймер (алелите са структурни състояния на гените). Безпокойството било измерено с установени клинични тестове.
Както се очаквало, пациентите, които прогресирали до „Алцхаймер“, имали значително по-малък обем на хипокампуса и енториналния кортекс, и по-голяма честота на алела ApoE4. Но най-забележително било, че безпокойството било независимо свързано с когнитивния спад.
„Пациентите с леко когнитивно нарушение, които имаха симптоми на безпокойство, развиваха „Алцхаймер“ по-бързо от хората без безпокойство, независимо дали имаха генетичен рисков фактор за това заболяване или загуба на мозъчен обем“, посочва първият автор на изследването Джени Улбър.
Връзката между симптомите на безпокойство и по-бързото прогресиране до Алцхаймер предоставя възможност за подобряване на скрининга и грижата за пациентите с ранно ЛКН, казват изследователите.
„Трябва по-добре да разберем връзката между тревожните разстройства и когнитивния спад – казва Спампинато. – Все още не знаем дали безпокойството е симптом – с други думи, паметта им се влошава и те започват да стават тревожни, или допринася за когнитивния спад. Ако в бъдеще открием, че безпокойството действително води до прогресиране, тогава трябва по-активно да следим за тревожни разстройства при възрастните хора.“
Старите хора рутинно се изследват за депресия в много болници, но може би това уязвимо население трябва да бъде оценявано и за наличие на безпокойство, добавя Улбър. Хората на средна и напреднала възраст с високо ниво на тревожност може да имат полза от интервенция, било то фармакологична или когнитивна поведенческа терапия, за забавяне на когнитивния спад.
Превод от английски
Елица ТАНЧЕВА
