Без всякакво съмнение спиртната ферментация и получаването на етиловия алкохол са едни от значимите открития на човечеството. Друг е въпросът доколко те са изиграли положителна роля в неговия живот... Смята се, че спиртната ферментация е била известна на човека преди около 8 000 години. Най-вероятно нейното откритие е станало случайно – при опитване на забравени и дълго престояли сладки плодове. Значителна крачка правят арабите, които откриват начин да извличат етиловия алкохол от ферментационната среда. За съжаление, името на откривателя на това свещенодейство е неизвестно и остава завинаги в дълбините на изминалите хилядолетия. До нас са достигнали само някои изображения на приспособления върху стените на храм в град Мимфис - древната столица на Египет, с помощта на които мъдрите араби са извличали огнената течност. Описанието на

 първия дестилационен апарат за получаване на етилов алкохол

е дело на гръцкия алхимик от III век  Зосим от Панополис от прочутата Александрийска школа, който най-вероятно е взаимствал идеята от арабите. Вълшебното устройство е усъвършенствано и подробно описано в края на VIII век от  Жабир бин Хаян - придворен алхимик на великия халиф Харун ал Рашид – Справедливия, герой от незабравимите „Приказки от 1001 нощ”. 

В Европа тайната за получаването на етиловия алкохол най-вероятно е пренесена от рицарите кръстоносци, воюващи за освобождение на Светите земи от неверниците. В Стария континент първото писмено сведение за извличане на магическата субстанция spiritus vini (духът на виното - лат.) датира от  края на XIII век и е дело на алхимика и прочут папски лекар Арно дьо Вилньов. Любопитно е, че по-нататъшната история на създаването, производството и разпространението на спиртните напитки е тясно свързана с божите служители – монасите. Кой знае защо на получаващия се от ферментиралите плодове дестилат френските монаси дават интригуващото и богоугодно наименование eau de vie (вода на живота, жива вода – фр.). В продължение на столетия зад дебелите стени на френските манастири се „раждат” редица спиртни напитки, които покоряват света - шампанско, коняк, арманяк, пастис, сидър, калвадос и др. Невероятното разпространение на алкохолните напитки се дължи на

уникалната им способност да освобождават психиката,

да прогонват мрачните и тъжни мисли, да разкрепостяват душата, да водят до прилив на сили и смелост, да извикват еуфорични видения и да понасят духа да се рее в безбрежния океан на блаженството. Без всякакво съмнение алкохолните напитки са опиат №1 на света.

Махмурлукът е такова състояние, при което си готов със собствените си ръце да удушиш и арабските алхимици, и Зосим от Панополис, и Арно дьо Вилньов, ведно с френските монаси, които са очевидните виновници за невероятните страдания, които изтърпява душата и тялото ти. Трудно е да се изброят всички физиологични процеси, съпътстващи това състояние - обща интоксикация, повишена диуреза (нерядко, съпроводена с енуреза, понашему – напикаване), обезводняване, хипогликемия (понижение на съдържанието на глюкоза в организма), нарушения във функциите на нервната система, водещи до еуфория, агресивност и понижение на самоконтрола, рязко спадане на жизнения тонус, понижение на рН на кръвта (ацидоза) и т.н. Високата концентрация на етилов алкохол в кръвта води до

извеждане от организма на значителни количества магнезий,

което нарушава калциевия баланс и отключва палитра от пренеприятни усещания – ужасяващо главоболие, мускулна слабост, аритмия, потене, втрисане. Всичко това „гарнирано” с конфузна полова немощ и неудържими позиви за ревизия на съдържанието на стомаха. 

Около 70-80% от изпития алкохол се резорбират в дуоденума и йеюнума (горната половина на тънкото черво), а останалата част в стомаха, дебелото черво и устната кухина. В клетките на човешкия организъм генетично не е заложено утилизирането на етиловия алкохол (все пак нашите далечни предци не са били алкохолици), поради което с тази нелека задача се заема специализираната биохимична лаборатория - черния дроб. Същият разполага с двустадийна система за неговото инактивиране, която се основава на действието на два ензима - алкохолдехидрогеназа, превръщаща етиловия алкохол в ацеталдехид, и алдехиддехидрогеназа, трансформираща последния в оцетна киселина. Организмът с лекота превръща оцетната киселина във въглероден диоксид и вода и дори добива енергия, която използва за синтезата на редица нужни вещества По този начин тай е в състояние да инактивира и усвои 80-90% от общото количество етилов алкохол. В пълна готовност са и още две ензимни системи, които се заемат с преработването на останалата част. Установено е, че организмът е в състояние да преработи до 10 г чист алкохол на час. В случай, че изпитият алкохол е до 20-30 мл (50-75 мл водка например), той се справя отлично. Следователно ако се пие умерено и бавно, определено ще се избегне срещата с махмурлука.

Бедата настъпва тогава, когато на организма е натрапено прекомерно голямо количество етилов алкохол. В този случай системата за неговото утилизиране се „задъхва” и в тялото се натрупва значително количество ацеталдехид, който е до 30 пъти по-токсичен от етиловия алкохол. Своеобразен „бонус” към тази печална картина са т.нар. конгенери – щирока палитра от съпътстващи вещества в спиртните напитки – метилов алкохол, фузелово масло, захар, ароматни вещества и т.н. Фузелово масло е събирателно название на набор от токсични съединения (фурфурол, пропилов, изопропилов, амилов, изобутилов и редица други висши алкохоли и естери), които кипят при температура над 78,4 градуса по Целзий, при която дестилира етиловият алкохол. Смята се, метанолът се метаболизира след като организмът се справи с етиловия алкохол. Което означава, че той твърде дълго безпрепятствено циркулира в кръвния ток, нанасяйки сериозни беди. Същият се превръща във формалдехид и мравчена киселина, които са

силни невротоксини

Трябва да признаем, че „високото качество” на домашната ракия е мит, който се поддържа единствено от наличието на пазара на нискокачествени спиртни напитки, произведени по съмнителна технология. В резултат на неконтролираното и, в повечето случаи, абсолютно некомпетентното и безотговорно водене на дестилационния процес, в домашната ракия попадат сериозни количества конгенери, поради което прекомерната ѝ консумация най-често води до тежък и продължителен махмурлук.

Махмурлукът, след изпиване на значително количество съдържащи захар напитки (десертно вино, шампанско (полусухо или сладко), ликьор, мента, мастика), също остава незабравими спомени. А причината е, че за организма приоритет е захарта, при разграждането на която се получават два източника на енергия – глюкоза и фруктоза. И докато той се занимава с преработката на захарта, чрез кръвния ток етиловият алкохол се „разхожда” из тялото, нанасяйки сериозни вреди на клетките, особено на тези на черния дроб, мозъка и нервната система. Съществува информация, че алкохолът провокира образуването на ензима с кодовото означение СУР2Е1, който способства за образуване на ацеталдехид, токсични и канцерогенни вещества и свободни радикали.

Любопитно е, че

склонността към махмурлук е расово и генетично обусловена

Светловласите и светлооките са по-склонни към махмурлук, като при тях той протича по-тежко в сравнение с тъмнокосите и чернооките. Това е свързано със заложената в организма способност да продуцира достатъчно количество алкохолдехидрогеназа. А дали по-кратко или по-дълго ще се задържите прав край масата зависи и от наличния „генетичен опит”, т.е. от това колко и как предците ви са общували с „огнените” питиета. 

Съществуват някои съвети на препатили, които в някаква степен могат да намалят страданията, причинени от махмурлука. Един от съветите е изпиване на незначително (!) количество алкохол. Увлечението в този съвет може да бъде катастрофално и многократно да надхвърли преживяването, свързано с появата на тъщата рано сутринта в неделя. Казват, че чаят с лимон, както и кафето също помагат. Познавачи на тази материя препоръчват кафето да се свари не с вода, а с...водка. Те твърдят, че такова кафе е в състояние да свести дори умрял бик. Важно условие обаче е доброто състояние на сърцето.

А иначе – весели празници, с горещо пожелание за избягване на срещата с махмурлука.

Бел. ред. На стр. 18 ще прочетете любопитни факти, които могат да ви подскажат кой е правилният алкохол за вас в новогодишната нощ.

На стр. 23 ще видите талон и информация за една изцяло натурална хранителна добавка на „Лечител“ Ливерин®, която благоприятства състоянието на черния дроб, който често става жертва на алкохола.

 Доц. д-р Димитър ПОПОВ