Почти всяка секунда Карлос усещал слаб удар в своя корем. Това били ударите на неговото второ сърце. Лекарите присадили на Карлос сърце, и в неговия организъм се появила малка механична помпа, която помагала на работата на неговия слаб сърдечен мускул. Но новите усещания не му харесали. Изглеждало, че пулсиращият механизъм е заменил неговия собствен сърдечен ритъм, изопачавайки представата за собственото тяло. Докато устройството отмервало ритъма в корема, Карлос имал страшното чувство, че неговите гърди сега се намират на нивото на стомаха.
Това чувство било странно и тревожно. Но неврологът Аугустин Ибанес след среща с Карлос направил още по-странни предположения. Според него при присаждане на сърце лекарите променят също и разума на пациента: заради импланта Карлос сега мисли, чувства и действа по друг начин.
Но как? Ние често употребяваме израза
„следвай сърцето си”,
но едва неотдавна учените открили, че тази фраза има буквален смисъл. Неуморният мускул действително влияе на нашите емоции и вътрешната ни интуиция. Всички чувства, от съчувствието към друг човек, изпитващ болка, до подозрението за измяна на съпруга или съпругата, могат да се зараждат от едва забележими сигнали в сърцето и в останалото тяло. Според Ибанес, човекът, в когото бият две сърца, е прекрасна възможност да се провери тази теория.
Съществуват много теории, посветени на ролята на сърцето в съзнанието. Предполагало се дори, че тя е по-важна дори от ролята на мозъка. Например Аристотел предполагал, че основната функция на мозъка е да охлажда страстите, произлизащи от сърцето, където се намира душата. По същите причини в Древен Египет при балсамиране оставяли сърцето в гърдите, но премахвали целия „пълнеж” от черепа. Сега мозъкът заема много по-важно място в научните теории, въпреки че авторитета на сърцето като източник на нашите емоции се запазил. Спомнете си всички метафори, които използваме за описание на чувствата.
Уилям Джеймс, основател на съвременната психология, през XIX в. предположил, че
емоциите в действителност представляват верига от ответни реакции между тялото и мозъка
В съответствие с тази теория, мозъкът възприема някаква заплаха и рефлекторно й отговаря: учестява се сърцебиенето, дланите се потят. По тези признаци ние разбираме, че ни застрашава някаква опасност. По този начин абстрактните концепти преминават на нивото на вътрешните конкретни усещания. Теорията на Джеймс засяга също един важен въпрос: ако всички имаме различни телесни усещания, отличават ли се тогава емоциите? Тази теория била твърде сложна за проверка, но днес, сто години по-късно, учените вече имат такава възможност.
В експеримент участниците първо били помолени да определят своето собствено сърцебиене, основавайки се изключително на усещанията вътре в гръдния кош. Те не можели да сложат ръка на сърцето си или да измерят своя пулс. Опитайте да направите това и ще видите, че задачата е доста трудна. Примерно една четвърт пропуска около 50% от ударите и почти не чувства вътрешните движения. И само една четвърт може да се справи със задачата с точност 80%. След проверката на способността за възприемане на собствения сърдечен ритъм изследователите провели с участниците различни когнитивни експерименти. Както се оказало, Джеймс бил близо до истината. Хората, които по-добре чувстват своето тяло, реагират по-силно на емоционалните картини. Те също така по-добре описват своите чувства. Важно е, че тази чувствителност се разпространява и на другите усещания. Те по-добре разбират емоциите на другите хора. Те също реагират по-бързо на опасностите, например на слаб електрошок в лабораторни условия. Възможно, това се обяснява с факта, че активните телесни усещания насищат тяхната памет и позволяват да се избягват опасностите интуитивно.
„Умението да се слуша тялото може да помогне по-бързо да се разбере, полезен или вреден и обектът, правилен ли е изборът или начинът на действие” - коментирала Даниела Фурман от Калифорнийския университет в Бъркли. С други думи,
хората, които се намират в унисон със своето тяло, живеят по-ярък и наситен емоционално живот,
включвайки както положителните, така и отрицателните негови страни.
Тези тайни сигнали на нашето тяло могат също да лежат в основата на интуицията, неопределените „намеци”, които ви казват например, че днес ще спечелите на покер. За това разказва в своето изследване Барни Дан от Университета в Ексетър. Задачата на експеримента била проста: изпитваните били помолени да изберат карти от четири колоди. Те печелили пари, ако цветът на избраната карта съответствал на цвета на другата обърната карта. Играта била направена така, че можело да се спечели, ако изпитваните взимали карти от две определени колоди. Съответно, участниците губили, ако взимали карти от другите две колоди. Оказало се, че хората, които по-добре можели да проследят своя сърдечен ритъм, по-често взимали карти от определените колоди, докато тези, които лошо усещали своето тяло, избирали на късмет. Хората, чувстващи своето тяло, невинаги правили точен избор – те губели и печелили в равна степен. Но същността е в това, че те по-често следвали своята
интуиция
Така че народната мъдрост се потвърждава: хората, които слушат своето сърце, по-често следват своите инстинкти, и това може да доведе както до нещо добро, така и до лошо. Но какво ще стане, ако ви присадят изкуствено сърце? Ако Карлос чувства значителни изменения с новото сърце, това означава, че разумът излиза далеч извън пределите на мозъка.
Когато Карлос измервал своя пулс, той слушал ритъма на механизма, а не собственото си сърце. Известно е, че в него се променило възприятието на другите части на тялото, например на него му се струвало, че гръдният му кош се е уголемил. Но главното, значително се изменили някои социални и емоционални навици. Например Карлос не проявявал съчувствие, когато гледал снимки на хора, попаднали в беда. Той също така изпитвал по-общи проблеми: не можел да разбере подбудите на другите хора, а така също не можел интуитивно да взима решения, което, като че ли, е най-важно. Всичко това потвърждава теорията, че тялото управлява емоционалното съзнание. „Това е много интересно и любопитно изследване” - подчертал Дан.
За съжаление, Карлос умрял от усложнения при по-нататъшното лечение. Но Ибанес се надява да продължи своите изследвания с други пациенти. Сега той провежда експерименти с хора, на които било присъдено сърце, за да наблюдава как това ще повлияе на интероцепцията (способността за разпознаване на стимулите и усещанията, които изпраща тялото). Увреждането на блуждаещия нерв трябва да доведе до изключване на някои вътрешни сигнали, които сърцето изпраща в мозъка, и да попречи на тяхното осъзнаване. Освен сърдечни заболявания, той също така изучава, ще доведе ли нарушението на връзката между тялото и мозъка до странни деперсонализационни разстройства, при които у пациентите възниква страх, че те живеят не в своето тяло. „Аз чувствам, че сякаш не живея, като че ли моето тяло е празна, безжизнена обвивка - разказал един от пациентите. – Струва ми се, че бродя в свят, който познавам, но не чувствам”. Ибанес открил, че при такива хора има по-ниско ниво на интероцепция, а снимки на мозъка показали, че това се обяснява с нарушение на връзката в предната част на главния мозък – дълбока бразда в мозъчната кора, отговаряща за физическите усещания, емоционалното възприятие, емпатията, взимането на решения и самовъзприятието.
Клиничният психолог Дан се вълнува повече от връзката на тези явления с депресията. „Сега терапията се основава на това, което се случва в главата. Ние променяме нещо в главата на пациента и се надяваме, че след това ще се променят емоциите. Но често се озоваваме в безизходица. Пациентите споделят, че главата им разбира едни или други неща, но нищо не могат да направят на емоционално ниво” - споделил ученият.
Даже след терапията, насочена към позитивно мислене, пациентът може да се съпротивлява на чувството на радост. Дан предполага, че този проблем е свързан с ниско ниво на интероцепция. Например, когато вие се разхождате в парка, вашето тяло ви изпраща различни приятни сигнали, които говорят за това, че сте в отпуснато и умиротворено настроение. Но пациентите в състояние на депресия се разхождат в парка без чувствени усещания. Връщайки се, те казват, че разходката е била безполезна.
Психолозите установили, че хората със силни депресивни разстройства (но без други усложнения като тревожност) не искат да слушат собственото си сърцебиене. И колкото по-малко те слушат своето тяло, толкова по-малко положителни впечатления от живота получават. Както и предполагал Дан в своето изследване, ниското равнище на телесно възприятие е свързано с по-голяма нерешителност. Именно този проблем води много хора към депресия.
Но не всичко е толкова лошо. Според специалистите можем да живеем по-богат и емоционален живот, стига само да се настроим на чувствени усещания за този свят и да взимаме правилни решения. Всичко, което е нужно за това, е да слушаме своето сърце.
Бел. ред. Има много теории относно произхода на депресията. Без значение дали тя започва от мозъка или от сърцето, истината е една – трябва да овладеете негативните емоции преди те да са завладели вас. На фолиото можете да разгледате хранителната добавка на „Лечител“ РЕЛАКСОР ФОРТЕ. А на стр. 23 ще откриете информация за Зелен чай „Небесен храм”, който се предлага в магазини „Лечител”. Освен че има релаксиращо действие, безспорно е и благотворното му въздействие върху сърцето.
Владимир ЙОНЕВ
