в-к Лечител
в-к Лечител
 

10 ГРЕШКИ ВЪВ ВЪЗПИТАНИЕТО: КАКВО НЕ БИВА ДА СЕ ПРАВИ

Брой: 52, 24 декември 2020 - ЧУДЕСАТА НА СЪРЦЕТО
Това как се държим с децата, влияе пряко на тяхното емоционално развитие, поведението и по-нататъшния им живот. Тревожните родители имат тревожни деца. Ако ние сме нещастни, то и нашите деца, най-вероятно, са обречени на нещастие. Ето няколко грешки, които много родители допускат по навик, без да мислят за последствията за детето.

Манипулиране

Заплахата с лишаване от обич е най-страшна, тя може да нанесе сериозна травма на малкото дете. Да бъдеш любим – това е базова потребност на всеки човек. Малчуганът трябва да знае, че вашите чувства към него са безусловни, вие напълно го приемате такъв, какъвто е. В противен случай го приучавате към това, че любовта не се дава просто така, тя трябва да се заслужи. Израствайки, детето продължава да се стреми да заслужи тази любов в околните, опитва се всячески да им угоди, да бъде добро с всички, а това влияе на избора на бъдещ партньор и взаимоотношенията с него.

Прекомерна опека

Излишният контрол убива самоконтрола, самостоятелността. Такива деца израстват в инфантилни възрастни, неспособни да взимат решения и да отказват на околните.

Ако у детето се е появило желание да направи нещо, предоставете му такава възможност, но в началото го научете. Особено важно е да не се бърза с тригодишните деца в разгара на кризата на самостоятелността. Често в бързината на родителите им е по-лесно сами да облекат малчугана, отколкото да го изчакат, докато се справи сам. Изходът: събуждайте го по-рано, за да остава достатъчно време за обличане и подготовка за детската градина.

Неспособност да се разбере, че детето е личност

Често родителите не виждат в детето самостоятелен човек със свои проблеми, характер, разбиране за живота. Но дори твърдението, че децата имат по-малък опит, отколкото възрастните, е твърде спорно. Децата имат свой опит, в някои сфери той е много повече, отколкото при възрастните.

Хипоопека

В някои семейства децата са оставени сами на себе си, без внимание и грижи, чувстват се нежелани и лишени от обич. Техните близки изпълняват задълженията си чисто механично, смятайки, че вече са се справили с главната своя задача – да ги научат на самостоятелност. Но научаването на самостоятелност е едно, а пускането на възпитанието на самотек – съвсем друго. Родителите игнорират проблемите на детето, често се дразнят. В резултат детето чувства, че е „лошо”, „глупаво”, виновно за всички проблеми на семейството.

Претоварване

Често с благи намерения детето е принуждавано да се занимава с неща, за които няма желание, като му се повтаря: „Като пораснеш – ще ми благодариш”. Възможностите на детето са действително огромни, и при желание може да се научи да чете, да говори на чужд език в много ранна възраст. Въпросът е: защо?

Усилено стимулирайки интелектуалното развитие на малчугана, ние понякога накърняваме неговото емоционално развитие. Претоварването на детето с участие в безброй кръжоци и секции по интереси води до емоционално изгаряне. Случва се, че децата още в предучилищна възраст така се „претоварват” с учене, че не чувстват ни най-малко желание да ходят на училище. Нерядко родителите изпадат в крайности, стремейки се да дадат на децата това, което някога сами не са получили. В стремежа да реализират своите амбиции те започват да разглеждат малчугана не като отделна личност, а като „бизнес-проект”, който трябва да носи дивиденти.

Безкрайни забрани

В началото ние десетки пъти на ден издаваме забрани: „Не бива!”, „Не пипай това!”, „Не отивай там!” – а после се удивляваме, че детето става безинициативно и неуверено, и започваме да го критикуваме за това. Категоричната забрана без обяснение на причините само акцентира вниманието и създава още по-голям интерес.

Действията на детето са продиктувани от желание за изследване на околния свят, и ако ние не му позволяваме да рискува, да греши, то няма да придобие необходимия за живота опит. Важно е да се създава за детето безопасно пространство за експерименти, да му се показва, че неговите интереси са уважавани. Тогава, ставайки възрастен, той няма да страда от неувереност в себе си и незнание на своите желания и потребности.

Телесни наказания, викове, игнориране

Детето трябва да възприема бащата и майката като близки приятели, на които може да довери всичко, а не да се страхува от викове, назидателни лекции и още повече физическо наказание. Виковете и шамарите са акт на родителско безсилие. Четенето на поучителни лекции също е безполезно: детето копира начина на живот на родителите, него го възпитава атмосферата, в която то се намира. Най-голямата мотивация е личният пример.

Да не се говори с детето е най-тежкото от психологическа гледна точка наказание, това е своего рода психопатология и признак на невротично поведение.

Безконтролно използване на електронни устройства

Пълната забрана на използване от съвременното дете на смартфон, лаптоп или таблет едва ли е възможна, но ние сме длъжни да контролираме този процес. Често на родителите им е много по-лесно да оставят детето пред монитора, излъчващ анимационен филм, за да не им пречи да си гледат работата. Когато възпитаните от компютъра и телевизията деца отиват на училище, в една трета от тях се открива обща недоразвитост на речта при съхранен интелект. Те не умеят да мислят образно, да излагат мислите си в писмена форма, да изграждат логични устни отговори.

Много е удобно, когато детето „мирува” пред компютъра: формално то е у дома, а не в съмнителна компания, и няма нужда родителите да се тревожат за неговата безопасност. Но това е вредно не само за зрението и осанката, но и за умственото развитие. Вместо общуване с връстници в реалния живот детето пропада във виртуалната реалност, нарушава се неговата емоционална връзка с близките. Често това е пряк път към игромания, наркомания, алкохолизъм и други форми на зависимост.

Живот заради децата

Не бива да се упрекват децата за родителския принос в тяхното развитие. Самият факт на съществуване на детето е награда и компенсация за вложените в него любов, душа, време.

И после, какъв пример и каква любов можем да дадем на децата, ако не обичаме самите себе си? Нашата неспособност да се грижим за себе си, да се отнасяме към себе си с нужното внимание може да се предаде на детето, формирайки многобройни комплекси от завишените изисквания.

Липса на личен пример

Истината е много проста: нещастните родители не могат да имат щастливи деца. Ако майката и бащата са тревожни, невротични, децата ще възприемат техните страхове, неврози, неувереност. Безполезно е да се поучават те за това, „какво е добро и какво е лошо”: психиката на детето се формира под влияние на вашето общуване, постъпки, поведение. Не се опитвайте да възпитавате детето, то във всички случаи ще прилича на вас. Възпитавайте себе си.

Щастливите и психически стабилни родители са залог за бъдещото щастие на децата.

 Валентин СТОЙЧЕВ

 



Брой: 52, 24 декември 2020
 
 
Продукти
 
ЛИКОФОРС ПЛЮС
 
АГАРИК БЛАЗЕЙ
 
ФЕМИГЛАНДИН® GLA+E (FEMIGLANDIN GLA+E)
 
Lechitel.BG :::
 
Биомаре Имуно
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД