• Здравейте! За много хора психиатрията е тема табу. Можете ли да ни кажете с какви заболявания всъщност се занимава съвременната психиатрия?
– Здравейте! За съжаление, все още в 21 век в България (която се води част от Европейския съюз) има немалко теми „табу“. Психичното здраве е една от тях. То все още като че ли е забулено в мистицизъм и неяснота, а самата дума „психиатър“ носи негативен контекст в обществото и дори в медицинската общност. Тя се свързва с „лудите“, „ненормалните“, всичко маргинално, негативно и плашещо, като много често нашите пациенти, а и ние самите, сме обект на шеги, подхилквания и намеци не само от непознати хора, но и от наши близки, а също често и от наши колеги лекари.
Това, разбира се, е защитна реакция към непознатото, което предизвиква у хората чувства на неудобство, тревожност и страх. Не забравяйте, че в живота няма гаранции и всеки от нас в някакъв етап може да има психично заболяване или състояние, което изисква лечение и контакт с психиатър. Затова омаловажаването и обезценяването на някакво ниво правят тази потенциална ситуация по-приемлива и по-малко страшна за хората.
Съвременната психиатрия се занимава с широк набор от хронични заболявания и преходни състояния. Като започнем със заболявания от групата на шизофрениите, налудни разстройства, шизоафективни разстройства, афективния спектър с биполярно афективно разстройство, рекурентно депресивно разстройство, сезонно афективно разстройство и после минем през невротичния спектър с генерализирано тревожно разстройство, паническо разстройство, агорафобия и други фобийни състояния, обсесивно-компулсивно разстройство, хранителни разстройства, психосоматични състояния, конверзионни и дисоциативни състояния, разстройства на сексуалното функциониране и идентитет, разстройства на съня, зависимости и много други състояния. В този ред на мисли е важно да допълня, че много често работя с психолози с цел диагностично и терапевтично уточняване на моите пациенти.
• Кои са факторите, отключващи психологически проблеми? Стрес, вещества? Съществува ли генетична предразположеност?
– В психиатрията прилагаме биопсихосоциалния модел на заболяването, защото психиатричните заболявания са многофакторни и не може да се посочи една конкретна причина за дадено заболяване при даден индивид. Немалка част играе генетичната предразположеност. Знаем, че хора с роднини, които са имали психични заболявания, са с по-висок риск да развият някакво заболяване, но това не означава, че със сигурност ще го развият. Това е биологичният елемент – какво ще наследим от родителите ни в генетичната лотария. Друг важен фактор – психологичният, е как ние като личности реагираме афективно, поведенчески и когнитивно. Също е от влияние дали сме податливи на психични заболявания. Социалните фактори са това как и къде сме израснали – средата ни, образованието ни, финансовият и социалният статус. Всички тези фактори могат да са пусков механизъм при човек с генетична предразположеност за развиване на някакво заболяване.
• Заради пандемията, войната, инфлацията човешката психика няма как да не е подложена на изпитание. Забелязвате ли някакви тенденции в заболеваемостта?
– По отношение на двете големи заболявания – шизофренни психози и афективни разстройства, повишаване на заболeваемостта не се забелязва. Те са относително константни. В последните години виждаме обаче скок в невротичните оплаквания – тревожни разстройства, панически атаки, хипохондрични състояния, фобии, нарушенията на съня и реактивни депресивни състояния. Всички тези оплаквания са резултат от взаимодействията ни с хората и средата около нас. Всичко, и хубаво, и лошо, което се случва около нас, оказва ефект върху психиката ни. По-емоционалните хора изживяват нещата по-интензивно и е нормално да имат някои от гореизброените оплаквания. Винаги казвам на моите пациенти, че тялото и психиката (душата) ни са свързани и няма как нещо, което се случва на телесно ниво, да не окаже ефект на психиката ни, както и обратното – това какви емоции ние изпитваме оказва влияние върху биологичните процеси в тялото ни. Затова винаги подчертавам колко е важно да се грижим и за тялото, и за психиката (душата) си.
• Какви са външните прояви, които играят ролята на червената лампичка, че някой страда психически и има нужда от помощ?
– Когато говорим за психически заболявания, най-често хората се сещат за фрапантни симптоми - халюцинации, да се причуват и привиждат неща, които не съществуват реално, или странни мисли – „установил съм връзка с извънземните, от КГБ ме следят, съседите ми пускат ток, докато спя“. Тези симптоми определено са важни и показателни за патология, но не винаги нещата са толкова очевидни. Понякога нарушеното функциониране е много по-бледо и може да започне дори подмолно. При някои болни се забелязва апатия, тотално отдръпване от света, от приятели, от връзки и от предишни интереси. Може да има занемаряване на чистотата в дома, личната хигиена, отказ от общуване и изолация. Възможно е хората да говорят несвързано и това, което казват, да няма смисъл или логика. При депресивните разстройства болните видимо изглеждат тъжни, дори най-простите задачи им отнемат огромни усилия, мислите им са черни, безперспективни, могат да изпитват силно чувство за вина и тъга, много често апетитът и сънят са нарушени. При хранителните разстройства и зависимостите най-често е нарушен контролът върху импулса. Болните или „нямат мярка“ и не могат да се спрат, или в случай на анорексия ограничават строго всяка калория, следят постоянно теглото си и компенсаторно тренират или използват слабителни и диуретици, за да постигнат желаните килограми въпреки вече ниското им тегло.
• При кои психически заболявания медицината може да помогне?
– При психичните, както всъщност и при всички останали заболявания, е много важно своевременното диагностиране и правилното лечение. Много хора виждат или усещат, че имат проблем, но от страх или от чувство за срам не ходят на психиатър. Съответно оплакванията се задълбочават, хронифицират и когато вече потърсят помощ, е по-трудно да се реши проблемът бързо. Като психиатър аз прилагам биологично лечение – терапия с медикаменти, но много често, за да се подходи по-пълноценно към проблема, предлагам и психотерапия при специалист, обучен в това. Така много по-лесно и по-цялостно пациентът се повлиява. Разбира се, има заболявания, които протичат тежко и опустошително, където прилагането на каквито и да е медикаменти не дава задоволителен ефект, но, за щастие, тези състояния не се срещат толкова често. Винаги най-важното нещо е профилактиката – доколкото можем да си създадем благоприятни условия и среда с понижени нива на стрес, за да предотвратим или поне намалим риска от заболяване.
• Ако един гражданин е с неадекватно поведение и представлява опасност за околните, как е редно да постъпим? Към коя институция трябва да се обърнем, за да премине към лечение, защото тук често въпросът остава отворен и без решение?!
– Има няколко хода на действие, когато говорим за човек с психичен проблем. Първият и най-щадящ вариант е доброволно да отиде на преглед при психиатър, за да му бъде предписано лечение в домашни условия, или ако се налага – насочване за лечение в болница. Много често, за съжаление, това не се случва поради ненавременно взети действия от болния или от неговите близки. Тогава пациентът става некритичен, не може да осъзнае, че има психически проблем и с поведението си може да представлява опасност за себе си или здравето на околните. Тогава е удачно, ако състоянието му не е спешно и няма непосредствен риск, да се пусне писмо до Районната прокуратура, описвайки случая. Оттам ще назначат проверка и евентуално освидетелстване от психиатър, за да се види дали е налице психическо заболяване и дали има нужда от лечение. Този подход може да отнеме няколко седмици до месец. Ако в случая има непосредствен риск за здравето или живота на пациента и околните, трябва да позвъните на 112 и да обясните за случващото се. Тогава трябва да реагира медицински и полицейски екип и при преценка пациентът да бъде откаран в болница за преглед и евентуално лечение. Ако и тогава не желае да се лекува доброволно, директорът на лечебното заведение уведомява Районния съд, за да се образува дело по Закона за Здравето за задължителното му лечение.
• Кое е най-често срещаното психическо разстройство на българина?
– Най-често в кабинета ми идват хора с тревожност и панически пристъпи. Засегнати са както хора в зряла възраст, така и по-млади хора на по 20-30 години. Работата с тях е сложна и продължителна, защото освен медикаментозното лечение трябва да се прецизира коренът на тази тревожност и поведението, свързано с нея. С такива пациенти предпочитам да работя в комбинация с психолог психотерапевт, защото освен чисто биологични фактори често има и психични фактори, като начин на мислене, нагласа и очаквания, изграден модел на поведение, които поддържат и подхранват симптоматиката. Психотерапията цели пълноценното ангажиране на наличния психичен ресурс и създаването на нов, както и подобряване на личностовия репертоар. Затова комбинацията от медикаментозна терапия и психотерапия е най-удачният и цялостен подход към такъв вид оплаквания.
Интервюто взе
Мартина ЗИНОВИЕВА
