За първи път идеята, че наднорменото тегло е резултат от лакомия и липса на движение и упражнения, възниква в началото на XIX в. в Англия. Оттогава – повече от два века – лекарите се опитват да лекуват проблема, изхождайки от убеждението, че „виновниците“ са ясни. И когато се казва „лекуване“, това не е преувеличение: наднорменото тегло неизбежно води до прекомерно натоварване на сърцето и кръвоносните съдове и отнема десетилетия живот. Дори при хора с умерено наднормено тегло това отнема средно три години от живота.

Рекорден брой хора се подлагат на диети и посещават фитнес зали, което не може да се сравни с миналите поколения. Едва сега процентът на гражданите с наднормено тегло нараства през цялото време на наблюдение. Освен това през XXI в. растежът на хората с наднормено тегло дори леко се ускорява. Всъщност това е причината проблемът вече леко да изпадне от фокуса на обществения интерес: повечето от нас, след като са опитали диети с упражнения и са постигнали слаби резултати в 90% от случаите, смятат, че просто няма какво да се направи и се отказват.

Първите съмнения, че храненето е причината за масовото наднормено тегло през последните десетилетия, се появяват, когато погледнете броя на употребените калории на глава от населението в различните страни и ги сравните с разпространението на наднорменото тегло там. Достатъчно е да си припомним, че на редица полинезийски острови се консумират много по-малко калории на глава от населението, отколкото в САЩ, но делът на хората със затлъстяване и наднормено тегло, напротив, е по-висок. А в Китай консумацията на калории на глава от населението е по-висока, отколкото във Френска Полинезия, Вануату, Фиджи или Никарагуа, а делът на хората с наднормено тегло е значително по-нисък.

Но най-много учените са объркани от нещо друго: става въпрос за животните, особено лабораторните. Типичните лабораторни животински модели живеят в силно регулирана среда. Храненето, упражненията при такива животни са изключително консервативни в продължение на десетилетия. И не без причина: как да сравните резултатите от научната работа за половин век, от 70-те години на миналия век и днес, ако предоставите на лабораторното животно различен начин на живот, поради което както теглото, така и всички други параметри могат да се променят драматично?

Въпреки това животните в лабораториите също наддават на тегло. Преди половин век те са били значително по-леки от сега, независимо дали става дума за лабораторни гризачи или маймуни. Това се отнася и за дивите животни, живеещи в близост до хора, включително градските плъхове, но само при близко съседство (тези, които са далеч от градовете, не показват такава промяна).

Никоя хипотеза, основана на влошаване на качеството на храната, не може да обясни защо животните на една и съща диета през последните 50 години също внезапно са наддали на тегло.

И тук на преден план излиза

теорията за замърсяването

През 20-те години на миналия век американски изобретатели публично изпили тетраетил олово пред репортери, показвайки колко безопасна е тази добавка към бензина. Разбира се, изобретателите, както и корпорациите, които ги финансирали, знаели  много добре, че тетраетил оловото е отрова и Томас Мидгли, който участвал в „дегустацията“, се лекувал дълго време след това. Но тази добавка e била по-удобна: с нея станало по-лесно да се управляват двигателите с вътрешно горене.

Да се ​​върнем на наднорменото тегло. Какво може да играе ролята на тетраетил олово тук? Ясно е, че това не може да бъде изкопаем горивен елемент, дори само поради най-голямото увеличение от 1970 г. на средното телесно тегло в държави като Тувалу и други страни от Полинезия. Разбира се, гените също могат да бъдат замесени, но те не могат да бъдат причината. По времето, когато европейците пристигат, телесната маса на полинезийците е значително по-малка от днешната. И то въпреки факта, че според всички етнографски наблюдения те практически не са се сблъсквали с недохранване. Ако гените бяха виновни за тяхната пълнота, до момента на първия им контакт с европейците жителите на Полинезия биха показали наднормено тегло, но такова не било наблюдавано.

Версията „за всичко е виновно промишленото замърсяване“ веднага отпада. В Полинезия почти няма тежка или химическа промишленост.

И така: вероятните причини за епидемията от наднормено тегло са замърсителите, но не индустриалните. Те са или във водата, или в храната, или и в двете, но почти сигурно не са концентрирани само във въздуха. Това определено не са емисии от комините на фабрики или електроцентрали, нито продукти от канализационни тръби. Тогава за какво става дума?

Методът на елиминиране може да стесни кръга на заподозрените, но за да се посочи конкретен виновник, са необходими и конкретни данни. През последните години те започнали да се появяват в различни страни по света. Един от най-показателните случаи е корейското изследване от 2018 г. Неговите автори изследвали хиляди южнокорейски деца, сравнявайки нивото на веществата, образувани при разграждане на фталатите в организма, с нивото на наднорменото телесно тегло. Било установено, че децата с големи количества от това съединение в урината показват значително по-висок индекс на телесна маса. Подобни наблюдения има и в редица други изследвания, проведени в различни страни по света.

В САЩ има подобни разработки върху бисфенолите. Ако фталатите са пластификатори, добавяни към пластмасите, за да се огъват по-добре и да бъдат по-еластични, тогава бисфенолите, напротив, са втвърдители наред с други неща, използвани във вътрешното покритие на почти всички съвременни видове метални кутии, включително и предназначени за напитки.

Особеност на фталатите е, че за да се увеличи успешно гъвкавостта на пластмасите, те не трябва да бъдат силно свързани с останалите молекули на материала, който ги заобикаля. Това означава, че те могат да напуснат пластмасата, прониквайки в течностите и храната.

Причините, поради които тези конкретни съединения се считат за най-важните фактори за наддаване на тегло, са доста прости

Фталатите са структурно подобни на молекулите на човешкия хормон, по-точно на женския полов хормон естроген.

Тук има няколко на пръв поглед трудни въпроса.

След повишаване на нивата на естроген при жените апетитът намалява. Откъде тогава идва излишното телесно тегло от ксеноестрогените (съединения, подобни на естрогените, но идващи извън тялото)?

И още един въпрос: способността на фталатите да предизвикват същите реакции в тялото като естрогена е намалена, в някои случаи до сто хиляди пъти. Не е изненадващо: в крайна сметка сходството на техните молекули с естрогена е доста приблизително. Как тогава изобщо могат да повлияят на организма?

Първо, влиянието на този или онзи хормон или ксенохормон не винаги е толкова линейно, колкото изглежда. Тялото е сложна система с много обратни връзки. Например голямо количество продукти на разпадане на хормон или вещество, произведено под действието на хормон, може да доведе до спад в производството на същия този хормон от нашето тяло. В такива случаи ефектът на ксеноестрогена може да бъде значително по-слаб от ефекта на естрогените, но все пак ще бъде забележим.

Що се отнася до химическата активност 5-40 микрограма фталати на килограм телесно тегло, които ние (освен ако не живеем в гъста джунгла) получаваме всеки ден, могат да се свържат не само с онези целеви съединения, които произвеждат обичайните ефекти на естрогените, но и с много други.

...

Цялата статия може да прочетете във в. Лечител

Ивелин ПЕНКОВ