в-к Лечител
в-к Лечител
 

ЯПОНСКАТА ДЮЛЯ – КРАСИВ ХРАСТ С УНИКАЛНИ ПЛОДОВЕ

Брой: 1, 5 януари 2023 - ЗИМАТА – ВРАГ ИЛИ ПРИЯТЕЛ?
Японската дюля (Chaenomeles japonica) е пренесена у нас през 80-те години на миналия век от агронома Веселин Орешков от ботаническата градина в таджикистанския град Хорог, разположен високо в планината Памир. Първото описание на това удивително растение в далечната 1712 година е дело на немския натуралист Енгелберт Кемпфер. В края на XVIII век при посещението си в Япония шведският ботаник Карл Тунберг също бил впечатлен от него и, считайки че е открил нов вид крушово дърво, му дава наименованието Pyrus japonica (Япоска круша). Впоследствие ботаниците решават, че то съвсем не принадлежи към рода Pyrus и го причисляват към рода Cydonia (дюля), в резултат на което растението получава наименованието Cydonia japonica. През 1822 година английският ботаник Джон Линдли решава все пак, че то твърде много се отличава от дюлята, и го отделя в нов род – Chaenomeles. В буквален превод от гръцки това названието означава „разцепена ябълка“. Свързано е с първото описание на Карл Тунберг, според което при узряването си плодовете на растението се разцепват на пет части. Впоследствие става ясно, че това се случва много рядко, но названията както на растението, така и на рода се запазват и до наши дни. Родът Chaenomeles принадлежи към многобройното семейство Розови (Roseae). Сега е известно, че този род включва няколко вида растения, произхождащи от Източна Азия (Китай и Япония). Ядливи плодове дава не само японската дюля, но и нейните „роднини“ в рода Chaenomeles – Chaenomeles maulei, Chaenomeles speciosa и т.н., както и различни техни хибриди.

Повече от столетие японската дюля се отглежда на Стария континент изключително като декоративен и ограден храст. Тя определено е един от най-красивите храсти, чиито прекрасни оранжево-червени цветове са истинска наслада за окото. Пчелите се привличат като магнит от тези цветове, излъчващи нежен, фин аромат.

Японската дюля достига до 1-2 метра височина. Цъфти през месец май, като цъфтежът продължава почти през целия месец. Цъфтежът е толкова обилен, че цветовете, достигащи до 4-5 сантиметра, почти покриват малките, лъскави, тъмнозелени листа и храстът се превръща в един огромен, оранжево-червен, ухаещ букет. Японската дюля е непридирчиво към почвените условия растение. То е светлолюбиво, но може да расте и при частично засенчване. Японската дюля е изключително студоустойчива – издържа и на температури до -30 градуса по Целзий.

Плодовете определено са най-ценната й част

Тя започва да плододава след третата или четвъртата си година и продължава повече от 70 години. Плодовете узряват през есента – септември-октомври. Те са жълти на цвят, кръгли, с диаметър до 4-5 сантиметра. Твърди са, с възкисел и тръпчив вкус, поради което определено не могат да се консумират в суров вид. В настърган вид обаче те са отлична добавка към различни салати. От тях се получава прекрасен сок, който може да се използва като заместител на оцета или лимона. Подсладен с мед той може да се пие и като приятна и особено полезна напитка. Нарязаните и изсушени плодове запазват почти изцяло биологично активните вещества, съдържащи се в тях.

Интересът на диетолозите

към японската дюля рязко нараства след поредица от публикации през втората половина на миналия век, които по убедителен начин доказват, че в нейните плодове се съдържат множество безценни за човешкия организъм вещества, при това в особено високи концентрации. Зрелите плодове съдържат до 13 г/100 г въглехидрати, главно фруктоза, глюкоза и захароза. Киселият им вкус се дължи на особено високото съдържание на органични киселини (до 4 г/100 г) – ябълчна, винена, лимонена, аскорбинова, тартронова, олеанолова, урсолова, фумарова, хлорогенова, кафеена, кумарова, хининова и др. Съдържащите се в плодовете органични киселини съдействат на червените кръвни клетки да поемат повече кислород от белите дробове и да увеличат неговия приток към клетките, както и да отнемат от тях въглеродния диоксид. Те се разграждат от микрофлората в дебелото черво, стимулирайки неговата моторика и съдействайки за поддържане на слабоалкалната среда на кръвната плазма, с което оказват огромна полза за човешкия организъм. Особено ценна е тартроновата (2-хидроксималоновата) киселина, която участва в състава на някои фосфолипиди, изграждащи главния мозък. Установено е, че тартроновата киселина инхибира (противодейства на) превръщането на въглехидратите в мазнини, способствайки за поддържане на нормална телесна маса и стройна и елегантна фигура.

Олеаноловата киселина, както и нейният изомер урсоловата киселина,

са други изключително ценни съставки в плодовете на японската дюля. Тяхното съдържание е съответно 9 и 25 мг/100 г. И двете киселини стимулират дейността на черния дроб, способстват за понижение на нивото на холестерола и другите липиди в кръвния ток, проявяват антисклеротично и кардиопротекторно действие. Доказана е и способността им да препятстват косопада, да стимулират растежа на косата, както и да противодействат на образуването на пърхот. Според американски изследователи от университета в щата Айова (САЩ) урсоловата киселина стимулира растежа на мускулната маса, което е от особено значение за хора в напреднала възраст, мускулната слабост на които е честа причина за травми. Съществуват изследвания, според които тя способства за разширяване на кръвоносните съдове на сърцето, подобрявайки неговото хранене и снабдяване с кислород. Тонизиращото действие на урсоловата киселина е сходно с това на жен-шена. От своя страна олеаноловата киселина предотвратява спазмите на артериите, в т.ч. и на коронарните, способства за понижение на артериалното налягане и оказва антиаритмичен ефект.

В плодовете на японската дюля

изключително високо е съдържанието на аскорбиновата киселина

(витамин С) – 182 мг/100 г (202% от препоръчителната дневна доза!). Съдържанието на витамин С в плодовете на японската дюля е неколкократно по-високо от това в лимоните и портокалите. Именно по тази причина, както и поради факта, че японската дюля може да вирее и при голяма (до 1400 м) надморска височина, тя е известна и под добилото широка популярност название „планински лимон“. Освен витамин С в плодовете се съдържат още витамините А, В1, В2, В3, В6, К. В тях са открити и някои ценни минерали – магнезий, калций, бор, мед, желязо, кобалт, никел, титан, силиций, фосфор и др. За отбелязване е твърде високото съдържание на желязо – 3 мг/100 г (20% от дневната потребност). За сравнение съдържанието на желязо в ябълките е 0,1 г/100 г, в крушите – 0,2 мг/100 г, а в дюлите – 0,7 мг/100 г. Плодовете на японската дюля са ценен източник на растителни фибри, чието съдържание е около 3,6 г/100 г. Сред тях преобладават пектините. Известно е, че тези вещества оказват мощно пребиотично действие – стимулират жизнената дейност и популацията на чревната микрофлора, чиято добра кондиция е от изключителна важност за доброто състояние на човешкия организъм. Доказана е и способността на пектиновите вещества да „извеждат“ от организма редица токсични вещества и канцерогени. В частност съществуват убедителни доказателства, че те способстват за понижение на нивото на холестерол.

Плодовете на японската дюля съдържат и

редица други важни биологично активни вещества –

полифеноли (катехини, антоциани, процианидини, танини), флавоноиди (рутин, кверцетин и негови гликозиди), каротеноиди, тлъсто и етерично масло и др. Таниновите вещества придават на плодовете стипчив вкус. Известно е, че полифенолите се характеризират със силно антиоксидантно действие. В човешкия организъм те съдействат за инактивиране на свободните радикали, които са една от главните причини за развитието на редица патологии – сърдечно-съдови, ракови, нервнодегенеративни и др.

Рутинът подпомага укрепването на стените на кръвоносните съдове, противодейства на образуването на холестеролни плаки и проявява антихипертонично действие. Кверцетинът подпомага имунната защита, противодейства на отделянето на хистамин – възпалителен агент, участващ в алергичните симптоми като кихане, сърбеж и др. Доказана е и способността му да стимулира сърдечното здраве – да насърчава притока на кръв в сърцето, както и да предпазва от окисление „лошия“ (LDL) холестерол, чийто окислен продукт е съществен фактор за образуването на холестеролни плаки и развитието на атеросклероза.

Отглеждането на японската дюля не представлява никаква трудност, ето защо всеки, който желае да се наслади на нейните великолепни цветове и да използва уникалните й плодове, може да постигне това с минимални усилия.

 Доц. д-р Димитър ПОПОВ

 



Брой: 1, 5 януари 2023
 
 
Продукти
 
РЕЙШИ
 
СПИРУЛИНА ДИЕТ 100® (SPIRULINA DIET 100)
 
МИНИ БАЙТС с калций
 
Lechitel.BG :::
 
Книга Лечител
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД