Повече от столетие японската дюля се отглежда на Стария континент изключително като декоративен и ограден храст. Тя определено е един от най-красивите храсти, чиито прекрасни оранжево-червени цветове са истинска наслада за окото. Пчелите се привличат като магнит от тези цветове, излъчващи нежен, фин аромат.

Японската дюля достига до 1-2 метра височина. Цъфти през месец май, като цъфтежът продължава почти през целия месец. Цъфтежът е толкова обилен, че цветовете, достигащи до 4-5 сантиметра, почти покриват малките, лъскави, тъмнозелени листа и храстът се превръща в един огромен, оранжево-червен, ухаещ букет. Японската дюля е непридирчиво към почвените условия растение. То е светлолюбиво, но може да расте и при частично засенчване. Японската дюля е изключително студоустойчива – издържа и на температури до -30 градуса по Целзий.

Плодовете определено са най-ценната й част

Тя започва да плододава след третата или четвъртата си година и продължава повече от 70 години. Плодовете узряват през есента – септември-октомври. Те са жълти на цвят, кръгли, с диаметър до 4-5 сантиметра. Твърди са, с възкисел и тръпчив вкус, поради което определено не могат да се консумират в суров вид. В настърган вид обаче те са отлична добавка към различни салати. От тях се получава прекрасен сок, който може да се използва като заместител на оцета или лимона. Подсладен с мед той може да се пие и като приятна и особено полезна напитка. Нарязаните и изсушени плодове запазват почти изцяло биологично активните вещества, съдържащи се в тях.

Интересът на диетолозите

към японската дюля рязко нараства след поредица от публикации през втората половина на миналия век, които по убедителен начин доказват, че в нейните плодове се съдържат множество безценни за човешкия организъм вещества, при това в особено високи концентрации. Зрелите плодове съдържат до 13 г/100 г въглехидрати, главно фруктоза, глюкоза и захароза. Киселият им вкус се дължи на особено високото съдържание на органични киселини (до 4 г/100 г) – ябълчна, винена, лимонена, аскорбинова, тартронова, олеанолова, урсолова, фумарова, хлорогенова, кафеена, кумарова, хининова и др. Съдържащите се в плодовете органични киселини съдействат на червените кръвни клетки да поемат повече кислород от белите дробове и да увеличат неговия приток към клетките, както и да отнемат от тях въглеродния диоксид. Те се разграждат от микрофлората в дебелото черво, стимулирайки неговата моторика и съдействайки за поддържане на слабоалкалната среда на кръвната плазма, с което оказват огромна полза за човешкия организъм. Особено ценна е тартроновата (2-хидроксималоновата) киселина, която участва в състава на някои фосфолипиди, изграждащи главния мозък. Установено е, че тартроновата киселина инхибира (противодейства на) превръщането на въглехидратите в мазнини, способствайки за поддържане на нормална телесна маса и стройна и елегантна фигура.

Олеаноловата киселина, както и нейният изомер урсоловата киселина,

са други изключително ценни съставки в плодовете на японската дюля. Тяхното съдържание е съответно 9 и 25 мг/100 г. И двете киселини стимулират дейността на черния дроб, способстват за понижение на нивото на холестерола и другите липиди в кръвния ток, проявяват антисклеротично и кардиопротекторно действие. Доказана е и способността им да препятстват косопада, да стимулират растежа на косата, както и да противодействат на образуването на пърхот. Според американски изследователи от университета в щата Айова (САЩ) урсоловата киселина стимулира растежа на мускулната маса, което е от особено значение за хора в напреднала възраст, мускулната слабост на които е честа причина за травми. Съществуват изследвания, според които тя способства за разширяване на кръвоносните съдове на сърцето, подобрявайки неговото хранене и снабдяване с кислород. Тонизиращото действие на урсоловата киселина е сходно с това на жен-шена. От своя страна олеаноловата киселина предотвратява спазмите на артериите, в т.ч. и на коронарните, способства за понижение на артериалното налягане и оказва антиаритмичен ефект.

В плодовете на японската дюля

изключително високо е съдържанието на аскорбиновата киселина

(витамин С) – 182 мг/100 г (202% от препоръчителната дневна доза!). Съдържанието на витамин С в плодовете на японската дюля е неколкократно по-високо от това в лимоните и портокалите. Именно по тази причина, както и поради факта, че японската дюля може да вирее и при голяма (до 1400 м) надморска височина, тя е известна и под добилото широка популярност название „планински лимон“. Освен витамин С в плодовете се съдържат още витамините А, В₁, В₂, В₃, В₆, К. В тях са открити и някои ценни минерали – магнезий, калций, бор, мед, желязо, кобалт, никел, титан, силиций, фосфор и др. За отбелязване е твърде високото съдържание на желязо – 3 мг/100 г (20% от дневната потребност). За сравнение съдържанието на желязо в ябълките е 0,1 г/100 г, в крушите – 0,2 мг/100 г, а в дюлите – 0,7 мг/100 г. Плодовете на японската дюля са ценен източник на растителни фибри, чието съдържание е около 3,6 г/100 г. Сред тях преобладават пектините. Известно е, че тези вещества оказват мощно пребиотично действие – стимулират жизнената дейност и популацията на чревната микрофлора, чиято добра кондиция е от изключителна важност за доброто състояние на човешкия организъм. Доказана е и способността на пектиновите вещества да „извеждат“ от организма редица токсични вещества и канцерогени. В частност съществуват убедителни доказателства, че те способстват за понижение на нивото на холестерол.

Плодовете на японската дюля съдържат и

редица други важни биологично активни вещества –

полифеноли (катехини, антоциани, процианидини, танини), флавоноиди (рутин, кверцетин и негови гликозиди), каротеноиди, тлъсто и етерично масло и др. Таниновите вещества придават на плодовете стипчив вкус. Известно е, че полифенолите се характеризират със силно антиоксидантно действие. В човешкия организъм те съдействат за инактивиране на свободните радикали, които са една от главните причини за развитието на редица патологии – сърдечно-съдови, ракови, нервнодегенеративни и др.

Рутинът подпомага укрепването на стените на кръвоносните съдове, противодейства на образуването на холестеролни плаки и проявява антихипертонично действие. Кверцетинът подпомага имунната защита, противодейства на отделянето на хистамин – възпалителен агент, участващ в алергичните симптоми като кихане, сърбеж и др. Доказана е и способността му да стимулира сърдечното здраве – да насърчава притока на кръв в сърцето, както и да предпазва от окисление „лошия“ (LDL) холестерол, чийто окислен продукт е съществен фактор за образуването на холестеролни плаки и развитието на атеросклероза.

Отглеждането на японската дюля не представлява никаква трудност, ето защо всеки, който желае да се наслади на нейните великолепни цветове и да използва уникалните й плодове, може да постигне това с минимални усилия.

 Доц. д-р Димитър ПОПОВ