• Здравейте, д-р Даскалов! Вие често твърдите, че кератопластиката (трансплантацията на роговица на окото от трупен донор) търпи истинска революция през последните 5-6 години. Какво имате предвид? Какви са „революционните“ промени?

– Първата трансплантация на човешка роговица е направена през далечната 1905 г. в Чехия (Едуард Зирм). В България започва трансплантация на роговица през 30-те години на миналия век от акад. Пашев, но тя е неуспешна. Първата успешна трансплантация на роговица у нас е направена от проф. Иван Василев през 1956 г. През следващите 30-40 г. трансплантацията на роговицата претърпява бурно развитие и то предимно пенетриращата кератопластика или трансплантация на роговица в цяла дебелина. В края на 20 век започна трансплантация на отделни слоеве на роговицата: Предна ламеларна кератопластика със запазване на десцемета – задния слой на роговицата, който отговаря за нейната прозрачност. Тази операция намери най-голямо разпространение при пациентите с кератоконус (Бел. ред. Заболяването кератоконус представлява прогресиращо изтъняване и изкривяване на най-предната прозрачна част на окото – роговицата). Задната ламеларна кератопластика пък е трансплантация само на една тънка ламела десцеметова мембрана с ендотел при запазване на предните слоеве на роговицата. Тя се извършва при пациенти със заболявания на тези отдели на роговицата, каквато е дистрофията на ФУКС или при увреждане на ендотела след операция за катаракта. Тези ламеларни трансплантации намериха изключително бързо разпространение през последните 20 г. При задната ламеларна кератопластика  дори няма шиене, което води до много бърза зрителна рехабилитация на болните.

Друга революционна крачка в кератопластиката е използването на фемтосекунден лазер в тази хирургия, с който изключително прецизно се изрязва роговицата и възстановителните процеси са по-бързи. Това е много скъп апарат, който се използва както при пенетриращата кератопластика, така и при ламеларните с много добър успех.

• След трансплантация на роговица в каква степен зрението се завръща? 

– Няма еднозначен отговор на този въпрос. Това зависи от състоянието на цялото око. При пациенти след травматизъм  рядко стигаме до пълно възстановяване на зрението, но при пациентите с кератоконус то много често е над 50%. Имаме и пациенти със 100% възстановяване на зрението. При задните ламеларни кератопластики (DMEK) зрението често е над 60%.

• Какъв е процентът на неуспешните трансплантации? Може ли окото да отхвърли роговицата, да са несъвместими, да се стигне до инфекция? И какви са всъщност всички възможни усложнения?

– Много ви благодаря за този въпрос. По литературни данни реакциите на отхвърляне на трансплантата се срещат в около 20-30% от случаите. Те са по-чести при травматичните пациенти, след изгаряне с киселина или основа или след възпалителни заболявания, какъвто е Херпесът на окото. В такива случаи се прави повторна кератопластика с още по-голям риск за отхвърляне на трансплантата. 
По-рядко, но може да се случи, се получава инфекция на трансплантираната роговица, когато теренът е много увреден или самият трансплант е бил увреден преждевременно. Особено опасни са гъбичните инфекции на роговицата. Борбата с тях е много тежка. Друг неприятен момент, особено при перфоративната кератопластика, е високият постоперативен астигматизъм, но той може да бъде коригиран по хирургичен начин с лазер или с контактна леща.

• Колко продължава периодът на възстановяване?

– При ламеларните кератопластики периодът на възстановяване е по-кратък, особено при DMEK, защото това е безшевна хирургия. При пенетриращата кератопластика периодът на възстановяване е година,  година и половина.

• В кои случаи препоръчвате трансплантация на роговица?

– На първо място при кератоконус, но при напредналите форми, с появата на централни мътнини или силно изтъняване на централната роговична дебелина. Също така при травматичните помътнявания на роговицата – изгаряне или големи цикатрикси; при възпалителни заболявания, каквото е херпесът на роговицата, и не на последно място помътняването на роговицата след катарактна хирургия. За щастие през последните години много намаляха усложненията на катарактната хирургия.

• Има ли шанс тази скъпа операция да получи реимбурсация от здравната каса?

– Операцията се заплаща от здравната каса по определени от нея цени, които са 10 пъти по-ниски от реалните. Лазерът не се заплаща от здравната каса, както и самите трепани, които са еднократни. Министерството помага, но не в пълна степен, като заплаща частично донорната роговица.

• Вие сте привърженик на лечението на катаракта с лазер или ултразвук. Какви са предимствата?

– Ултразвукът не сме го загърбили. Лазерът извършва само определени етапи в хирургията на катарактата и то много прецизно. Затова говорим за лазерно асистирана катарактна хирургия. След предния капсулорексис, а това е отварянето на капсулата на лещата и разрязването на ядрото с фемтосекундния лазер, продължаваме с ултразвук, но с много по-атравматичното му използване и по този начин намаляваме риска от помътняване на роговицата, естествено една бъдеща кератопластика, и по-бързо възстановяване на зрението на пациентите.

• Вярно ли е, че вече има молекула/вещество, която е с двоен път на блокиране на макулната дегенерация и диабетния макулен едем? Какво представлява тя? Откога е? Може ли тя да сложи край на макулната дегенерация? И има ли странични ефекти?

– Ето това е едно друго заболяване – макулната дегенерация, свързана с възрастта (МД), лечението на което в последните 20 години претърпя бурно развитие. През 2005 г. в България започнахме с използването на анти –VEGF медикаменти за вътреочно приложение. В момента в България се прилагат  две молекули Eylea и Beavu, които се заплащат 100% от НЗОК. Скоро очакваме и нова молекула, която е с двойно действие, блокира два различни пътя на действието на „лошата“ молекула VEGF в патогенезата на това заболяване. Това е първото биспецифично антитяло (Vabismo), което скоро получи одобрение от Европейската комисия по лекарства и през 2023 г. ще бъде и на наше разположение. Тези молекули се използват и при лечението на диабетния макулен едем и при венозни оклузии (запушване на вените на ретината).

 Интервюто взе
Мартина ЗИНОВИЕВА