в-к Лечител
в-к Лечител
 

„Елегантни“ безумия

Брой: 38, 19 септември 2019 - МАГНЕЗИЯТ

Емилия ДИМОВА

 Антрополозите не могат да определят с точност кога човекът е започнал да създава дрехи, но трябва да му се признае на нашия първобитен предшественик, че този негов акт е сред най-ранните му прояви на интелигетност. Той, единствен сред земните обитатели, се досетил как да се предпазва от студа, снега, дъжда, използвайки растения и кожите на умрели животни. Никое друго същество не успяло да еволюира през вековете до тази практична идея: и до днес облеклото си остава изключително човешка необходимост.

Но историята на дрехата не е тази на модата. Естетическите функции на облеклото се проявили епохи по-късно, когато хората били вече разделени по кастови, етнически, религиозни признаци. И макар че практичността не била забравяна, модата често я пренебрегвала, в услуга на суетата, морала, канона, престижа... И твърде рядко - в услуга на човешкото здраве, което неведнъж било поставяно в риск заради модни приумици, взели не една човешка жертва.

Уви, изразът „жертва на модата“, не е недодялана ирония, а доста точно указание за болест или смърт, настъпили заради следването на самоубийствени модни тенденции. В това отношение жените са проявявали стоицизъм, неприсъщ на силния пол - самоотвержено понасяли модни страдания, а понякога дори мъченически и умирали. Елегантни до... смърт! Сред модните безумия може би

най-продължително на женското здраве е навредил КОРСЕТЪТ

Това не попречило да оцелее в дамския гардероб столетия, адаптирайки се според повеите на времето, ту заличавайки женските форми, ту подчертавайки ги съблазнително. Особено драматичен в неговата история е периодът, свързан с испанската дворцова мода през 16-и век. Светата Инквизиция, която контролирала всичко в кралството, включително и модата, прикривала лицемерната си омраза към плътските наслади с опити да се деформира тялото на жената, обявено за греховно. Наложен бил култ към плоската гръд и тя се придобивала със сложна метална конструкция, стягаща тялото с винтове и тежка като броня. От ранна възраст корсетът притискал телата на момиченцата, а нощем слагали на гърдите им оловни плочи, за да се попречи на оформянето на бюста им.

Но и век по-късно, вече във Франция и Англия, когато корсетът бил изработван от коприна и дантели и украсяван с бродерии и пера, мъките на мачканото в него женско тяло не намалели. Кралица Екатерина Медичи въвела моден стандарт за женската талия от 50 см (според някои историци - 33 см!) и всяка уважаваща себе си френска аристократка се стремяла да го постигне, затягайки безпощадно шнуровете на корсета си. Това притискало вътрешните органи и предизвиквало редица здравни проблеми и дори увреждания на тялото. Затруднявали се стомашните функции и дишането, работата на черния дроб, нарушавало се кръвообращението. Жените дишали учестено (оттам и литературният образ за „развълнувана гръд“) и често припадали, но не толкова от силни емоции, а защото просто не им достигал въздух. Затрудненото дишане намалявало съдържанието на кислород в кръвта, което затруднявало и работата на сърцето.

А имало случаи - и те не били единични! - когато от силното пристягане ребрата на корсета (стоманени или дървени) изскачали и някои от тях се забивали в телата на жертвата си...

За да се сместят в скъпернически отделеното им пространство, с течение на времето

някои органи дори променяли естественото си място

и това водело до тежки увреждания, включително на развитието на плода при бременните жени. Френският писател и философ Жан-Жак Русо дори написал трактат, озаглавен „Израждането на човешкия род под влиянието на корсетите“. През 1874 г. бил публикуван списък от 97 болести, предизвиквани от носенето на корсет, а в периода 1860 - 1890 г. медицинското списание „Lancet“ публикувало годишно поне по една статия с предупреждения за опасностите от неговата употреба.

Няколко години след като проф. Вилхелм Рентген направил през 1895 г. първата рентгенова снимка, френски учен приложил новата революционна технология, за да покаже скелетните деформации, които причинявал корсетът. Снимал няколко жени без и с металически корсети и плаките ясно показали, как те притискат гръдната клетка.

Корсетът бил заклеймяван от много лекари, учени, политици, но и от някои жени: френската писателка Жорж Санд го игнорирала демонстративно, обличайки мъжко сако и панталон, а американската балерина Айседора Дънкан предпочела да танцува със свободно падаща рокля. В Америка влиянието му било ограничено и от мнението на военни експерти по време на Първата световна война, според които, „отказът на американските жени от корсетите би освободил 28 000 т стомана - достатъчно за построяването на два кораба“.

Така или иначе, това модно безумие просъществувало, с известни прекъсвания, близо 500 години - чак до Първата световна война, когато жените масово предпочели новосътворения сутиен. Но опитите да бъде реанимиран като атрибут, който може да коригира женската фигура или да прикрие някои нейни несъвършенства, продължили и след това. Дори в края на ХХ-и век ексцентрични шоузвезди като Мадона, възвърнаха на корсета част от някогашната му слава на прелъстител. Докато пък

Шер избра по-радикален метод за вталяване

оперативно отстранявайки няколко свои ребра...

Около два века по-рано, на границата между 18-и и 19-и век, други дръзки дами използвали обществения интерес към епохата на античността и възприели провокацията да се обличат като древногръцки богини, с дрехи от прозрачни материи. За по-голям ефект, преди баловете дори ги овлажнявали, за да прилягат по-плътно към тялото, изкусително очертавайки формите му. Ето как в. „Огледалото на Париж“ описва външния вид на прочута за времето си светска дама, която се хвалела, че роклите й тежат не повече от 200 грама: „Тя сякаш е току-що излязла от ваната и нарочно показва своите извивки под прозрачната тъкан“...

Но освен че предизвиквала морала, новата мода се репчела и на природата - дори в мразовитите европейски зими нейните поклоннички храбро треперели в муселиновите си рокли, едва наметнати с къси кожени пелерини или шалове. А след баловете мнозина от тях умирали от пневмония - при тогавашната медицина дори леката простуда можела да доведе до усложнения и да приключи фатално. Не само лекари, а и модни специалисти се обявили срещу това безразсъдство: през 1802 г. френският „Journal de mode“ призовал читателките си да посетят гробището на Монмартър, за да видят, колко млади момичета са станали жертва на „античната мода“: „Госпожа де Ноел, умряла след бала, на 19 г., г-ца де Жюине - на 18, г-ца Шаптел - на 16 години...“.

КРИНОЛИНЪТ е друго модно творение с печална слава

отнело живота на много жени, и то само за няколко десетилетия. Появата му в началото на 19-и век пренебрегнала факта, че свещите все още масово се използвали за осветление. При вятър или по невнимание се случвало да „лизват“ огромните поли и да ги подпалват. А обемите на кринолините (някои достигали радиус и от 180 см!) били такива, че жената в центъра не можела да контролира краищата на дрехата. И, не успявайки да се освободи от пламтящата пола, получавала тежки изгаряния или сама изгаряла като свещ, забучена в центъра на многоетажна торта... Тази страшна участ сполетяла балерината Ема Ливри, две от доведените сестри на Оскар Уайлд - Мери и Емили, съпругата на поета Хенри Лонгфелоу, Фани...

Но една история приписва на помпозната дреха и спасителна мисия: през 1885 г. 22-годишна девойка от Бристол скочила от висок 75 м мост, готова да умре заради нещастна любов. Конструкцията от обръчи на нейния кринолин изиграли обаче ролята на парашут, който я приводнил невредима в реката...

Многочислени са модните безумия на човечеството през вековете и този текст далеч не изчерпва темата. Тъжното е, че в света на модата продължават да се раждат идеи, които удължават списъка им и с днешна дата. Като например свръхтесните дънки, нахлузвани днес и на женски, и на мъжки крака - така наречените „super skinny jeans“. Ще си позволим да пренебрегнем недоволството на техните фенове, за да ги предупредим за

рисковете, които поемат с тази дреха

ТЕСНИТЕ ПАНТАЛОНИ, ушити от еластична, но плътна материя, притискат тазобедрените стави, кръвоносните съдове и нервните окончания в долните крайници, от което могат да последват ставни заболявания в областта на кръста, появата на разширени вени, нарушение на храносмилателната система и работата на черния дроб. Когато са с ниска талия, излагат на риск от тежки възпаления бъбреците, половите органи, пикочните пътища. Според едно научно изследване, 31 на сто от жените страдат от разширени вени и голям дял от този процент се пада именно на тесните дънки. Но и друга, доказана опасност, се крие в тях: впити в бедрата, те подпомагат „сплъстяването“ на подкожните мазнини и образуването на целулит.

Лекари бият тревога и за вредите, които твърде тесните джинси нанасят върху мъжките гениталии. Понижава се качеството на спермата, влошава се потенцията и като цяло - намаляват се оплодителните функции на мъжете. Възможни са също инфекции на уринарния тракт, гъбични заболявания и даже торзия - усукване на тестис (всеки пети мъж, участвал в изследване на 2000 британци, признал за такъв проблем!).

Да не споменаваме, че за да се напъхат в тесните крачоли, много жени, а вече и мъже, са готови да се подложат на рискови хранителни диети, измамно обещаващи бърз ефект...

„Посрещай по дрехата, изпращай по акъла“, казва народната поговорка. Лесно за следване правило, защото акълът и по дрехата може да се познае...



Брой: 38, 19 септември 2019
 
 
Продукти
 
Хидроактивен дневен крем с UV-филтър
 
КАЛЦИЕВ ЦИТРАТ+Витамин D3
 
РОЙБОС (ROOIBOS)
 
Lechitel.BG :::
 
pycnogenol
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД