Бутафорията с изтичането на личните данни на 5,1 млн. българи
Антоанета ТИТЯНОВА
След като в средата на юли, след хакерската атака срещу информационната система на Националната агенция за приходите (НАП), изтекоха личните данни на 5,1 милиона български граждани, стана ясно, че и те са така защитени, както и останалите ни граждански права. Както посред бял ден може нашенец от малцинството да извърши пладнешки грабеж безнаказано и да го пуснат на свобода след 24 часа, така и работещата част от народа осъмна с личните си данни на показ, без да може да стори нищо в своя защита.
След зулума услужливи сайтове и институции веднага излязоха с препоръки от типа „Как да защитим правата си след изтичане на личните данни“, за да разберем, че правата ни са само куп алинеи и членове на хартия, от които засегнатият българин не може да се възползва. Не може да му помогне и държавната институция със звучното и авторитетно название - Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), чиято дейност изглежда престижна и прекрасна, само че не защитава личните данни и права на никой български гражданин, потърпевшият не може да бъде компенсиран за нанесената му щета, а виновните – наказани.
За пореден път българският народ, в лицето на повече от 5 млн. български граждани, отново пи по една студена чаша вода и дори не изслуша „конспиративните теории“ на разследващите, които демонстрираха красноречиво, че и в сферата на личната информация всичко е ала-бала, каквото е в сферата на сигурността на личната собственост и на защита на личните права, където винаги едни са по-равни от другите.
Въпреки че по чл. 77 на GDPR (Общият регламент относно защитата на данните) всеки засегнат от изтичането на лични данни от НАП има право да подаде жалба в 6-месечен срок до компетентния надзорен орган КЗЛД и да опише нарушението на GDPR и ЗЗЛД, напатилият се българин реши, че по-сигурно е да смени личните си документи от това да чака тромавата система да му обяснява, че трябва да търси правата си едва когато измамата е факт и стане реална жертва на измама. Но това ще се случи, след като изтекат 6-е месеца, отпуснати по закон.
Защо му е на българина да пише жалби, при условие че КЗЛД не присъжда дори обезщетения за вреди на жалбоподателите. За тази цел трябва решение на съда, а неговата динамика е убийствена, ако вземем за пример делото срещу източването на КТБ и Цветан Василев, което толкова години още се влачи и не може да започне процеса по същество. Ужилените се простиха с парите си, а Цветан Василев и семейството му от години си живее като Симеончо.
Хвърляне на прах в очите
От НАП и държавните институции се опитаха да омаловажат случилото се след хакерската атака в сървърите на приходната администрация, като уточниха, че най-много лични данни са разкрити и потърпевши са само 189 българи, а за останалите над 5,1 млн., чиито ЕГН-та, данни за плащания, на данъчно-осигурителна информация и сметки изтекоха, няма никаква опасност. Пропускат обаче факта, че никъде не е уточнено какво количество лични данни могат да изтекат, без това да е наказуемо?!? Истината е, че няма значение дали са малко или много – набегът срещу личните данни на 5 млн. българи е факт. Личните данни са неприкосновени и по закон трябва да бъдат защитени.
Ето че отново изпадаме в ситуацията, като със защитата на личната собственост от кражби – веднага пускат на свобода крадеца, защото откраднатото от него не е на значима стойност. Но кражбата е налице и той трябва да бъде съден и задържан веднага, защото частната собственост е неприкосновена, а той я е нарушил. Стойността не прави кражбата по-малко травмираща за пострадалия. Същото е и с личните данни. Дори и малко на брой, те могат да нанесат огромна вреда… В кой член и алинея на закона за защита на личните данни е записано изтичането на колко данни е безвредно и допустимо?
Всякакви „специалисти“ от приходната агенция, нотариуси и финансисти взеха да обясняват, че нерегламентираният достъп до масивите на НАП няма риск от злоупотреби и възможност да се извършат измами с движими или недвижими имоти.
Но парен каша духа
Как да им повярва българинът, след като всекидневно е свидетел на редица нарушения на закона под носа на МВР, Прокуратура, нотариуси, държавна и местна власт, да не казваме дори с тяхна помощ или чрез нехайното им бездействие?
Моят съсед - художникът Вл. Ст. отиде да си вземе документ от Кадастъра, за да замени имота си в Горна Баня и се оказа, че личният му имот вече не е негов, а е собственост на друг човек, въпреки че има нотариален акт и плаща постоянно данъци. След 3-годишни съдебни дела успя да си го върне. Как да спи спокойно българинът след уверенията на Камарата на нотариусите, че това не може да се случи, като реалността е различна.
Преди дни ме потърси за съдействие гражданин от Белоградчик – разказа ми как са го задържали в полицията и насила са му заснели нотариалния акт за собственост, след като той е отказал да го даде на местния дерибей, който има апетит към имота му. В момента е урожай за подобни беззакония, тъй като се сменя властта и в мътни води най-добре се лови риба.
Отидох преди дни да подам нова декларация за жилището си и се оказа, че моето жилище, което обитавам от 40 години „не ми е основно жилище“ и такова нямам. При попълване на документите ми бе казано от служителката друга дата откога притежавам имота. На моето възражение, тя възкликна: „Няма значение откога сте собственик. До 1990 г. данните не са валидни“?!? Бях поразена и си дадох отговор как стават с лекота имотните измами.Мошениците затова са във вихъра си, защото знаят, че системата в България не работи и когато разберете, че сте ограбен, вашият имот бързичко за няколко месеца ще е препродаден вече на 3-то лице и нищо не можете да сторите.
От 1984 г. при всяка промяна на личните документи ходя в районния ЕСГРАОН, тъй като МВР твърди, че аз не съм аз, защото преди 35 г. някаква държавна служителка погрешно е написала името ми в системата. Въпреки десетките жалби, подадени от мен през годините и огромната папка с тях в общината, грешката не се оправя. Получавам познатия отговор: „Виж ти колко жалби сте подали! Ще го оправим“ и така до следващата ми среща с паспортния отдел.
Подобни примери говорят за едно.
Имотната мафия в България работи безотказно,
облагодетелствана от липсата на наказание и ефективни санкции при разкриване на подобни престъпления. Случилият се срив с личните данни е само първата демонстрация какво ще стане, като се въведе електронна администрация. Тогава животът ни ще зависи от решението на даден хакер дали да разбие някоя система на държавна институция или не.
За каква сигурност може да става дума при електронно гласуване, при компютъризиране на целия масив от данни? Ще се превърнем в герои от пореден актуален виц. „Българинът пита: „Извинете, къде да подавам вече данъчната си декларация – в НАП или във фейсбук?“
Нека си припомним истерията в началото на годината със защитата на личните данни, когато бяха подгонени журналисти, че не могат да снимат някой по време на официално събитие или демонстрация, без личното му съгласие, а журналистическите пощи в медиите набъбнаха от съобщения, че не можеш да получаваш информация и да пращаш писмо по мейл, защото използваш без разрешение личните данни на лицето (б.а. разбирай – имейл адрес). В същото време всеки портиер взема личната карта, за да те пусне да влезеш в някоя треторазрядна служба и навсякъде в държавните и частните институции цари пълна неразбория по отношение на ползване на лични документи и данни. Най-масовият пример е в държавното учреждение „Български пощи“. За да вземеш препоръчано писмо, пратено до теб или пощенски запис дори от 1 лв., от всяко гише на пощите ти искат личен документ и дават бланки от времето на соца, където си описваш и майчиното мляко.
Сривът на личните данни в НАП поставя наистина горещи въпроси и те не са дали сме се изложили пред Европата и как сега да ни повярват чуждите инвеститори, защото някоя западна медия е разкритикувала случилото се у нас. Става въпрос, че въпросната Комисия за защита на личните данни наистина трябва да защитава и да санкционира, а не да е поредната безгласна буква в държавната администрация. В момента тя функционира като пощенска кутия, до която потърпевшите българи могат да пращат еднотипни жалбички.
Крайно време е не да се санкционира НАП или държавната институция (които ще платят глобата отново с народни пари), а конкретни хора, които да плащат от личния си джоб. Реакцията при този уникален пробой в личните данни на българите граничеше с трагикомично поведение на отговорните люде. В момента, когато жертва от немърливостта на държавните служители станаха 5,1 млн. българи, премиерът на България взе да сипе хвалебствия пред медиите колко е талантлив хакерът, а шефката на НАП да се тюхка защо точно сега са хакнали системата на НАП, че са прекъснали лятната й ваканция…
Българинът не иска само оставки, а да има осъдени съдии, нотариуси, прокурори, полицаи, които са част от престъпни схеми или си затварят очите пред престъпления. Въпросът с изтичането на личните данни е въпрос за личната сигурност на българина – въпрос, който виси като демоклиев меч над всеки гражданин, независимо дали живее на село или в столицата и постоянно става обект и свидетел на безнаказана престъпност на всички нива.
