• Здравейте! Можете ли да ни посочите защо мъдреците са проблемни зъби? Защо сякаш те се развалят най-бързо?

– Мъдреците са нормални зъби и е грешно да бъдат нарочвани по презумпция за проблемни и към тях да се отнасяме като към нещо излишно, едва ли не вредно. Затова подходът трябва да бъде индивидуален, а не по изкуствено изработена матрица. Все пак има две специфики, които правят мъдреците „по-проблемни“. Първо – те израстват последни. В еволюцията на човека е станало така, че се храним с все по-обработена храна, което налага по-малко дъвчене. Природата е ергономична и не търпи разхищения. Маймуните имат много повече (до 44) зъби и по-масивни челюсти, но начинът на живот на човека през хилядолетията е довел до това, че както мускулите, така и челюстите са станали по-малки. При това мъдреците, които израстват последни, понякога нямат къде да изникнат и заемат странни и причудливи „пози“. В този случай създават възпаления на венеца, оформят се празни пространства между венеца и мъдреца, които се пълнят с бактерии, а тези бактерии не могат да бъдат почиствани дори при най-добро желание. Така се получава хронично възпаление, с което известно време организмът успява да се справя, но в един момент това възпаление избухва и настъпват драми – болки, отоци, затруднено преглъщане, да не говорим за наистина сериозните проблеми – абсцеси и флегмони. И това не е рядкост. В болницата ежедневно пристигаха пациенти със сериозни усложнения от наглед невинно възпаление на венеца около мъдрец. Дори и сега – в амбулаторен кабинет, всеки ден идват хора с различна степен на такива възпаления. Тук трябва да отбележим, че с течение на времето еволюцията ще доведе дотам, че в някакво бъдеще мъдреци няма да има. Както вече споменахме, природата не търпи разхищения. Нещо, което не е нужно, малко по малко закърнява и отпада. Има вече доста хора, които просто нямат мъдреци. В този дух трябва да направя малка отметка. Същата съдба чака кучешките зъби, а след това – най-вероятно и страничните ни резци. А понеже целият зъбно-челюстен апарат до голяма степен определя и външния вид на лицето – можете да си представите, че нашите далечни потомци – ако ги има – ще бъдат с много по-различен вид. Както ние изглеждаме доста по-различно от неандерталците.

Втората причина мъдреците да са „по-проблемни“ е, че те са най-назад в съзъбието. Дори хора, които имат отлични хигиенни навици и четкат редовно, невинаги успяват да достигнат дотам с четката, че и да почистват качествено. Което малко по малко води до натрупване на бактерии по зъба и разрушаването му от кариес или до възпаление на венеца със съответните последствия. Всъщност – кариесът представлява разрушаване на зъба под действието на бактерии. Първо бактериите се хранят с нашата храна и особено обичат въглехидрати (сладки неща!!!). Отпадък от храненето на бактериите са киселини. Киселините малко по малко разяждат емайла на зъба и така повърхностният защитен слой е „пробит“. След което бактериите атакуват вътрешността на зъба, която съдържа много повече органични съставки, които бактериите по-лесно разрушават. Ако не се вземат мерки – процесът стига до пулпата  – т.нар. „нерв“. А лечението на пулпит на мъдрец е далеч по-трудно, отколкото на по-предни зъби. В чест на нашето съсловие трябва да кажа, че има колеги, чудесно справящи се с лечение на такива мъдреци. Но при всички положения усилията, техниката, собствените качества на клинициста са значително по-високи, отколкото при лечение на останалите зъби.

Когато пък бактериите не се почистват от зъбните повърхности, там, където се срещат зъб с венец, те се натрупват, оформяйки бактериален филм, който уврежда венеца. Малко по малко се разрушава връзката между венеца и зъба и така се получава празно пространство – т.нар. „джоб“. Това пространство моментално се запълва с нови бактерии и така цикълът продължава, докато процесът не стигне на дълбочина до костта, при което започва и нейното разрушаване. А това представлява хронично възпаление. В крайна сметка зъбът или се разклаща и изпада, или възпалението периодично се обостря.

• На каква възраст е нормално да израснат?

– Преди години се смяташе, че мъдреците изникват на около 16-18 годишна възраст. С акселерацията на децата днес понякога виждам напълно израснали мъдреци на 14-15-годишна възраст. При някои хора те никога не се и показват – стоят си вътре в костта. Между другото – случвало се е да се обади човек да си запише час за екстракция на мъдрец. Аз или пък сестрата го питаме – израснал ли е този мъдрец. А отсреща – възмутен глас отговаря – ама, разбира се, че е израснал – аз съм на еди-колко си години. Случва се – и не е рядкост – един непораснал мъдрец да получи стимул за пробив на 40-50, че даже и повече години. Съвсем друг е въпросът, че на тази възраст шансът мъдрецът да се покаже, да заеме полагащото му се място и да се включи пълноценно в зъбната редица и в храненето, е равен почти на нула. Обикновено при възрастни хора показването на мъдреците се свързва с обеззъбяване. Парадоксално на пръв поглед. Обяснението е, че когато се вадят зъби, настъпва атрофия, т.е. изтъняване на костта и така мъдреците, които са били някога дълбоко вътре, в един момент се показват. Друга причина за изникване на мъдреци в напреднала възраст е носенето на протеза. Самата протеза, притискайки венеца, може да доведе до подтик за порастване на мъдреца. Тези случаи са неприятни за пациента, защото почти винаги създават проблеми и изискват отстраняване на мъдреца. Най-възрастният ми такъв пациент беше над 80-годишен.

• При кои положения е наложително изваждането на мъдрец?

– Сериозен въпрос! Показанията за екстракция (изваждането) на мъдреци се подчиняват на същите правила, както и на останалите зъби. В най-общи линии – когато разрушаването им е невъзвратимо – т.е. не подлежат на възстановяване, когато създава реална опасност от увреждане на съседни зъби или възпаления. Т.е. тук преценката е на стоматолога, като се съобразява с правилата за вадене на зъби. Комерсиалната компонента определено не е показание за екстракция. Също така чисто пациентското желание не е показание. Ако аз видя случай, в който пациент има желание да му се махне мъдрец, без да има реална нужда от това, могат да произтекат усложнения – бих го отклонил. Моята професионална философия е: хирургичната стоматология и в цялост медицината не са вид ресторант, от който пациент си избира като от медицинско меню желаните дейности. Ако няма истински показания за екстракция не само на мъдрец, но и на какъвто и да е друг зъб – не бих я извършил. Е, да – има и една трета категория показания – когато е необходимо за протезиране или за наместване на зъбите. В този дух искам да кажа, че превантивно вадене на мъдреци – просто защото са там, без да създават някакви проблеми, е погрешно, а и опасно – особено когато става въпрос за оперативно изваждане. Близо до мъдреците има анатомични структури, за които трябва да държим сметка, инак засягането им може да доведе до сериозни проблеми. В неумели ръце от елементарна екстракция нещата могат да се превърнат в криза. Виждал съм го в практиката си много често.

В оралната хирургия има един основен принцип – ако непораснал мъдрец не напомня за себе си – не се пипа! Забележете – да напомня за себе си не означава непременно болка. У нас някак си проблемите се асоциират само с болка и нищо повече. Най-кратко – индикациите за махане на неизраснал мъдрец са няколко. Първата – когато расте така, че притиска предния зъб. Това са мъдреци, наклонени под различен ъгъл към съседните зъби. При това те се вклиняват в предния зъб дълбоко под венеца и го разрушават. Втората – когато мъдрецът до някаква степен се е показал, но преценим, че няма шанс да израсте и да заеме нормалната си позиция. Това са случаи, в които около коронката на мъдреца се получава хронично възпаление и то рано или късно води пациента до стоматологичен кабинет. А ако се прецени, че е в правилна позиция и има шанс за пробив – може да се опитаме да го подпомогнем, като изрежем венеца върху зъба. Третата индикация – когато около непораснал мъдрец се оформя киста. Да не влизаме в подробности – понякога непораснали зъби (не само мъдреци) могат да са причина за образуването на киста. Иска ми се много ясно да кажа – манипулацията по изваждане на непораснал мъдрец не е елементарна. Това си е същинска, макар и амбулаторна операция, към която аз лично подхождам много сериозно. Подценяването на наглед елементарни случаи ме е довеждало до сериозни изпитания в практиката. Смятам, че за да може човек да се справя добре с работата си, трябва да я върши често и да е добре подготвен не само практически, но и теоретично. Операцията освен, че не е приятна за пациента, има някои последствия, които са дискомфортни по време на възстановителния период. А има и рискове. Затова по мое мнение трябва да бъде извършвана само от квалифициран специалист – хирург.

(Продължава в следващия брой)

Интервюто взе

Мартина ЗИНОВИЕВА