Около 140 000 са хората, страдащи от псориазис у нас, отношението към тях е силно дискриминационно и стигматизиращо, а здравеопазната система поставя пред лечението им сериозни бариери, вместо да ги улеснява. За това алармираха на пресконференция в столицата лекари дерматолози и пациенти. Срещата с медиите бе организирана от Фондация „Псориазис“ по повод Световния ден за борба с псориазиса, който се отбелязва всяка година на 29 октомври. У нас стартира пилотен проект на регистър за проследяване на пациентите със среднотежко и тежко протичане на болестта по модела на регистъра в Германия.
„В обществото ни все още властва една силно изкривена представа за заболяването, а то не е нито заразно, нито опасно за околните, но извежда засегнатите в много по-висок риск от депресии, тревожни разстройства и различни зависимости като злоупотреба с алкохол и тютюнопушене“, категоричен бе дерматологът д-р Иван Богданов. Той обясни, че все още на псориазиса се гледа единствено като на кожна болест, докато науката е доказала, че това е едно сериозно системно заболяване, което засяга много органи и системи и опасностите, които то крие са не по-малко от тези при други тежки заболявания като миокарден инфаркт, мозъчен инсулт, захарен диабет и т.н. Според него тези хора живеят с много ниско качество на живот, но парадоксално, този критерий не се взема предвид при включването им като кандидати за съвременно лечение.
„Този подход е абсурден, особено като се има предвид, че огромната част от пациентите със средно тежко и тежко протичане на заболяването на практика се влошават до такава степен, че се изолират от обществото и не могат да водят нормален социален живот, нито да бъдат пълноценни в семейството си. По наши проучвания тези болни развиват много по-често депресии отколкото хората с витилиго и алопеция“, каза д-р Богданов. Той е категоричен, че критериите за кандидатстване са толкова силно завишени, че болните на практика могат да разчитат на включване в биологично лечение едва след като са се влошили драматично. Според специалиста нито болничното, нито амбулаторното лечение на тези пациенти са организирани по най-добрия начин.
Клиничната пътека е на стойност 550 лв. за 10-дневен престой, което изобщо не покрива реалните разходи, а амбулаторната процедура за фототерапия е толкова ниско платена, че това я прави неправлекателна за лечебните структури – към момента тя се прилага на ограничен брой места – В София, Стара Загора, Плевен, Пловдив, Варна, както и в частни хотели в Поморие и Балчик.
„Силно притеснение буди фактът, че по правило болните се лекуват продължително време с най-евтините медикаменти като добре известния метотрексат, а водещ принцип през последните години, възприет от здравната администрация е разходоефективността“, алармира Ива Димова, председател на Асоциацията на хората с псориазис и псориатични усложнения. „Да се дават по-малко пари не означава, че ще бъде постигнат ефект от лечението и по-малък брой хоспитализации“, категорична бе тя.
Много сериозен проблем остава броят на комисиите, които разрешават биологичните терапии при псориазис, обясниха от асоциацията. Според тях по-големият брой комисии не означава, че болните на биологична терапия ще бъдат повече. В момента те са малко над 700 от общо 140 000 у нас, обясниха участниците в пресконференцията.
Досега страната ни, единствена в Европа, заедно с Румъния, не разполагаше с регистър на пациентите с псориазис.
Мартина ЗИНОВИЕВА
