Атанас ЖДРЕБЕВ
Резултатите от местните избори показаха, че кризата на легитимността на политическата система в България перманентно се задълбочава. Потвърдиха се тенденции, които политолози и анализатори са констатирали преди повече от десет години. Кризата на легитимността има няколко основни измерения: Липсва доверие на гражданите към изборите като инструмент, който може да доведе до реална промяна на политическия процес. Гражданите не припознават партиите като автентични изразители на техните интереси въпреки наличието на огромна конкуренция на политическия пазар. Намалява доверието към основните институции на властта на всички нива, доколкото тя бива разглеждана от суверена като неспособна да разреши основните проблеми на социалното битие. Развитието на политическия процес през последните две десетилетия дава базисна представа за причините за възникване на гореописаното състояние, за което през 2008 г. Даниел Смилов използва термина
„фрустрация на демокрацията”
Ние бихме могли да обобщим тези причини в следните посоки: Първо, става дума за период, белязан от появата на няколко популистки проекта, които обвиняваха традиционните елити и политическите опоненти за общото състояние на неуспехите на прехода, включвайки в това число стандарта на живот, неефективното функциониране на основните социални системи и несправянето с престъпността и корупцията. Второ, освен обект на популистка интерпретация, това са нерешени проблеми, които присъстват в актуалния дневен ред на държавата и обществото; именно липсата на тяхното решение катализира появата на обществени нагласи и очаквания, поддаващи се на лесна манипулация от страна на популистки внушения. Проблемът обаче е, че доминиращият популизъм трудно може да намери алтернатива на самия себе си. Той толкова силно е катализирал настроенията, насочени срещу политическата система, а същевременно той вирее в нея и е тръгнал срещу самия себе си, без на пътя му да се изпречва реална и обозрима алтернатива.
Един медиен анализ, направен непосредствено след вота, едва ли би могъл да обясни в дълбочина причината за застоя. Първото нещо, което прави непосредствено впечатление, е
ниската избирателна активност
Но дали тя е нещо, което се появява точно сега? Ето какво ни показват данните от сайта на ЦИК: На първия тур на местните избори през 2019 г. избирателната активност е 49% към 20:00 часа, което е по-ниско ниво от активността към 20:00 часа от първия тур на местните избори през 2015 г. – 53,6%, а за сравнение избирателната активност към 20:00 часа на парламентарните избори през 2017 г. е 54,07%. Оттук може да се направи изводът, че в случая не работи традиционното обяснение, според което местните избори не са толкова важни, защото не засягат националната политика и затова хората не гласуват. Забелязва се тенденцията, че ниската активност се утвърждава като константна величина. А това от своя страна е симптом за нежеланието на гражданите да участват в политическия процес, за нежеланието им да дадат директна подкрепа за управлението или респективно да припознаят като легитимна някоя от предлаганите алтернативи.
В тази насока се наблюдава интересен парадокс от гледна точка на формирането на новоизбраните общински съвети. Доколкото там окончателните резултати вече са ясни, анализаторите единодушно отбелязаха тенденцията на относителна доминация на ГЕРБ в едни силно фрагментирани местни парламенти без наличие на ясно изразено политическо мнозинство. Дали тази тенденция е благоприятна от гледна точка на начина на функциониране на демокрацията? На пръв поглед отговорът е „да”, защото се структурира широко политическо представителство на партии с разнородни интереси, а партиите са основният двигател на демократичния процес. От друга страна, оформилата се фрагментация е проблемна. Тя предпоставя необходимостта от работа с динамични и нестабилни мнозинства, зад които стоят разнородни и често пъти неясни политически и икономически интереси. Кметовете няма да разполагат с комфорта да реализират своите програми, по места те ще бъдат изцяло зависими от волята на общинския съвет. А когато в него бъдат представени
бизнес партии,
срастването между политиката и бизнеса неминуемо ще доведе до сблъсък с принципите на демокрацията.
Същевременно кризата на легитимността на политическата система предпоставя зачатъка на някои трансформационни процеси на равнището на партийната система. Например, Антоний Тодоров продължава да развива старата си теза за политическата хегемония на ГЕРБ, но той, както и други изследователи, забелязват, че положението е малко по-особено и не е съвсем еднозначно. От една страна, ГЕРБ действително продължава да се класира на първо място на всякакъв вид избори, като единственото изключение са президентските през 2016 г. От друга страна, ясно се наблюдава отлив на гласоподаватели за ГЕРБ. Не по - малко интересен е процесът при БСП. На парламентарните и на местните избори след падането на правителството на Пламен Орешарски партията буквално стигна дъното. Сега Корнелия Нинова е доволна от постигнатия значителен възход спрямо предходния местен вот, но въпреки това нейната партия вече се оформя като средна по размер политическа сила, която заема третото място в много райони в страната. Местните избори са важен политически урок както за ГЕРБ, така и за БСП. ГЕРБ губи позиции, но изглежда силен на фона на слабостта на БСП. А БСП възстановява бавно своите позиции, но изглежда слаба на фона на силата на ГЕРБ. Например БСП отстъпи мястото си на ГЕРБ на първия тур в Пазарджик, но там първи се класира кандидатът на Новото време. Въпреки разцеплението на БСП във Варна и отпадането на Анелия Клисарова на първия тур, Иван Портних трябваше да отиде на балотаж срещу кандидата на „Възраждане“ на втория тур. Портних спечели категорично на първия тур през 2015 г. с 62,67%. Впрочем, тезата на Антоний Тодоров за
плавното пропукване на политическата хегемония на ГЕРБ
придоби на втория тур доста по - голяма електорална плътност, отколкото очакваше самият анализатор. Партията на Борисов загуби областни градове като Русе, Разград, Видин, Плевен, Благоевград и Ямбол. Симптоматично е положението в София, където Йорданка Фандъкова спечели на първия тур близо два пъти по - малко гласове спрямо предходните избори, когато нямаше балотаж. Фандъкова победи сега в София, въпреки че още на първия тур около 70% от общия брой на подадените гласове беше насочен срещу нея. Резултатите от втория тур дадоха съвсем минимална преднина на сегашния кмет на София в условията на намаляваща активност. Ако приемем, че не съществуваше в бюлетината опцията „не подкрепям никого”, тогава би била напълно легитимна хипотезата, че протестният вот, който сега е генериран от тази опция, щеше да се насочи към Манолова и тогава разликата между двете би била в рамките на стотни от процента с трудно предвидимо надмощие. Софиянците не искат Фандъкова, но тя печели по политически причини. Печели на фона на номинацията на Мая Манолова, която вербално се опита да представи себе си като граждански кандидат, еднакво отдалечен от всички партии. Но Манолова нямаше как да се дистанцира от собственото си политическо минало и от битието си на един от знаковите крепители на управлението на „Орешарски”. Клишето, че БСП се опита чрез нейната кандидатура да направи римейк на Румен Радев, е невярно, защото Радев не беше фигура с ярка политическа ангажираност. Манолова потърси мост към десните, към Демократична България и Спаси София, но десните дадоха да се разбере, че за тях този мост е отдавна разрушен поради ценностни, идеологически и исторически напластявания. Фандъкова се позиционира от дясната страна на политическата барикада. Нейното основно послание беше, че тя работи и надгражда, но в процеса на многото работа допуска и грешки. Така формулирано, по своята простота и по насоката на своето внушение то по-скоро напомняше на времената от една отминала епоха, когато трудът на работническата класа и стахановските рекорди се издигаха на пиедестал независимо от видимо лошото качество на производството. Любопитното е, че точно това послание с неговото типично комунистическо звучене се оказа мобилизиращият инструмент за десните избиратели срещу „комунистката” Манолова. Ако Мая Манолова не е в състояние да се дистанцира от своята политическа самобитност, то Йорданка Фандъкова не би могла да се дистанцира от фала с ремонта на „Граф Игнатиев”, от всички неудачни ремонти и дупките по улиците, от замърсяването на въздуха в София, което достигна критични стойности само няколко дни преди втория тур, от нередовния градски транспорт, от бездомните кучета, от незастроените площи. Проблемът при Фандъкова е много по-голям, защото наред с локалното той включва и националното измерение. Изборът в София е знаков, от него зависи дали правителството ще подаде оставка. Тук няма как да не се съгласим с Манолова, че изборът на Фандъкова представлява пряка подкрепа за Борисов и за неговото оставане на власт. Говорим за подкрепа за Борисов в условията на една наистина напрегната политическа обстановка, белязана от избора на Иван Гешев за главен прокурор, от кризата в БНР и съмненията за упражняван политически натиск върху конкретен журналист, от скандали като „Апартаментгейт”, който остави корупционно петно върху настанения на консулска служба Пламен Георгиев, и като изтичането на данни от НАП. Критическата публика в София, представляваща значителна част от номинално регистрираните гласоподаватели, има ясно отношение към всички тези процеси, които протичат в дисонанс с принципите на демокрацията и подкопават нейните устои. Наред с това, тя не можа да се насочи нито към червения кандидат, опитал се да се скрие зад внушението, че е независим, нито към кандидата, облепил с червени тапети собствената си квартира. Това е напълно разбираемо от идеологическа и от естетическа гледна точка, но то не може да се обясни с подходящи политически категории, когато на терена се появяват алтернативни управленски програми. В крайна сметка, изборът беше за бъдещето на столицата, а дебатът за София не беше чут от публиката.
Относителната политическа хегемония на ГЕРБ върви към постепенно олекотяване, въпреки че все още не е претърпяла загуба на критична маса. За сметка на това остава явен дефицитът на критично политическо мислене у голяма част от избирателите, които не намират мотивация да отидат до урните. Не бива да се подценява и ролята на популистката вълна, която дълги години артикулираше антиелитистки и антипартийни настроения, а сега е изправена в ситуацията сама да се оттласква на брега, водена от собствените си подмолни течения. БСП не е в по-добра кондиция, защото не може да се утвърди като автентичен носител на модерното ляво, не е в състояние да се откъсне от собственото си минало, не печели доверие. Десните се опитват да наберат сила, но все още процентите им са недостатъчни, за да успеят трайно да се оттласнат от негативната тенденция. С всички уговорки, състоянието на ГЕРБ като партия - хегемон буди тревожност в тази политическа среда, в която плуралистичното състезание предпоставя фрагментация и слабост на партиите, а за сметка на това се появяват наченки на един авторитарно-патерналистичен модел на плавно и постъпателно обсебване на политическата, на съдебната и на медийната власт. Вторият тур даде лъч надежда, че плуралистичната тенденция постепенно започва да се завръща, но това са само наченки на процеса.
