Има лаф (ще му дам по-тежка значимост като го нарека израз, че даже изказ), помня го у отеца мой: сметката на лице, парите ги няма. Ще рече всичко е как трябва, пък нещо липсва, тъкмо най-важното, в случая мангизите. Едва няколко думичета, пък разкриват какво ни пиле окълва, тоест участ споходи подир славния и героичен 10-и. Него ден, и най-вече последвалите, цъфна: парите ги няма. Обаче, както е отсъдил мъдро Джак Изкормвача, да караме по части, първо ще обясня сметката на лице: 1. възторжено, 2. всеотдайно, 3. жертвоготовно се в България трудом трудихме години 47 и наистина сметката е в наличност: невиждани и неоспорими успехи в какво ли не, къде ли не, кой през кой по-впечатляващи, чак зашеметяващи, особено в конгресни, пленумни отчети, още по-убедително приповдигани от вестникари, телевизионери и прочие обработвачи на общественото мнение от порядъка на агитпропагандатори.
Повтарям и не отричам: сметката бе на лице, няма шега, измама пък съвсем никак, свидетелства цял народ. Обаче парите, парите, как ги няма?, що са те? Именно тях хванала ги бе липсата, и то комай не временна, а вековечна. Парите са гръмко наобещаваният комунизъм: той неопровержимо липсваше и преди, а и след 10-и, ни помен от най-справедливия обществен строй, съвършения. Това пълно и учудващо отсъствие (как, как може партията нещо да обещае, па конгресно и начертае, а да го не изпълни?!) бе установено от най-строгата и неподкупна проверителка: историята. Ейй, какво е животът: соцкомунизмът начена с „Пролетарии от вси страни, обединявайте се!“, а неповратимо спихна с тъжното „Сметката на лице, парите ги няма“, препотвърждавайки в безбройно повторение, че наистина са неведоми пътищата Божии: равнозначието парите = комунизмът бе запратено връз сметището. Впрочем според другарята в комунизма пари няма да има и те го на, тъй е, няма ги.
