Съгласно резултатите от ново изследване, холинолитиците, използвани при много състояния, включително алергия, простуда, артериална хипертония и депресия, могат да бъдат свързани с повишен риск от когнитивни проблеми и снижаване на паметта. Това е особено актуално по отношение на хората, в които има генетични рискови фактори за развитие на синдрома на Алцхаймер или негови маркери.
Днес широко се използват около 100 препарата, отнасящи се към холинолитиците, някои от които са рецептурни, а много други могат да се закупят без рецепта.
Изследването показало, че при хората без нарушения на функциите на мозъка, които приемат поне един антихолинергичен препарат, в продължение на следващото десетилетие вероятността от развитие на леки когнитивни нарушения е с 47% по-висока, отколкото при тези, които не са приемали такива лекарства.
Резултатите от изследването били публикувани в списание Neurology.
„Нашите резултати показват, че намаляването на използването на антихолинергични препарати преди развитието на каквито и да било когнитивни проблеми може да бъде важен метод за предотвратяване на страничните ефекти от тези препарати по отношение на мисленето, особено за хората с повишен риск от развитие на болестта на Алцхаймер”, съобщила водещият автор на изследването, доктор Лиза Делано-Ууд.
В изследването участвали 688 човека, чиято средна възраст била 74 години. Участниците нямали проблеми с мисленето и паметта в началото на изследването. Една част от участниците приемали холинолитици веднъж седмично в продължение на повече от шест месеца. Освен това всички участници преминавали когнитивни тестове веднъж годишно в продължение на 10 години.
Една трета от участниците приемала холинолитици. Тъй като различните препарати имат различно ниво на холинолитична активност, учените определили също общото антихолинергично натоварване на основата на количеството, дозировката и силата на препаратите, които приемали участниците.
От 230 човека, получаващи холинолитици, при 117 човека, или 51%, по-късно се развили леки когнитивни нарушения, в сравнение със 192 човека, или 42% от 458 човека, които не приемали препарати. След коригиране на съпътстващите фактори, такива като депресия, количество на приеманите лекарства и наличие на сърдечно-съдови заболявания, рискът от развитие на леки когнитивни нарушения се увеличавал до 47%. Освен това при хората с по-високо общо въздействие на холинолитиците рискът се оказал допълнително повишен.
Учените изучили също присъствието в участниците на биомаркери на синдрома на Алцхаймер в гръбначно-мозъчната течност или генетични рискови фактори за този вид деменция. Изследването установило, че наличието на биомаркери на синдрома на Алцхаймер повишавало четири пъти вероятността от развитие на леки когнитивни нарушения в дадения случай в сравнение с тези, които нямали биомаркери и не приемали холинолитици.
Точно така хората, които имали генетични рискови фактори за развитие на синдрома на Алцхаймер и приемали антихолинергични препарати, имали примерно 2,5 пъти повече шансове за възникване на когнитивни нарушения, отколкото участниците от контролната група.
На хората, които приемат антихолинергични препарати, специалистите не препоръчват самостоятелно да се отказват от тях заради риска от тежки странични ефекти при внезапно прекратяване на приема на тези лекарства. Задължително е да се обсъди с лекар целесъобразността на приема на холинитици и да се вземе съвместно решение.
Захари НИКОЛОВ
