в-к Лечител
в-к Лечител
 

КАК ДА ПРЕЖИВЕЕМ ПАНДЕМИЯТА БЕЗ ЗИМНА ДЕПРЕСИЯ ДА СЕ ПОУЧИМ ОТ НОРВЕЖЦИТЕ

Брой: 47, 19 ноември 2020 - СУХАТА КАШЛИЦА
В много страни се смята, че краткият светъл ден през зимата предизвиква вялост и лошо настроение, което води до сезонно афективно разстройство. Но за жителите на Скандинавия това изобщо не се отнася: напротив, те обичат зимата и запазват доброто си настроение дори по време на полярната нощ.

Медицинският психолог Кари Лейбовиц изучава как жителите на норвежкия град Тромсьо преживяват тъмното време от годината. Резултатите от нейните изследвания са особено актуални не само в предверието на зимата, но и сега, когато заради пандемията от COVID-19 се въвеждат поредните ограничения, и ние като никога сме уязвими пред сезонната депресия.

Понякога сезонното афективно разстройство се класифицира като чисто биологично явление – нивото на регулиращите настроението невромедиатори, например серотонин, обикновено е по-ниско през зимата, отколкото през лятото. Неотдавнашно изследване показало, че при хората с по-невротично устройство на личността настроението се влошава по-често през зимните месеци. Често сезонното афективно разстройство се лекува с помощта на антидепресанти и психотерапия.

В най-тъмните периоди на полярната нощ Тромсьо получава само два-три часа непряка слънчева светлина, намираща се под хоризонта. Но неговите обитатели не страдат от зимна депресия, която би могла да се очаква от град, потънал в мрак.

Съгласно изследване на Мей Туде Йонсен от Университета в Тромсьо, настроението на гражданите практически не се променя през цялата година. Без ежедневния ритъм на изгряващо и залязващо слънце техният режим на сън малко се нарушава, но през зимата те не се оплакват от проблеми с психиката.

Тези уроци са изключително навременни. Макар ние да не се намираме в Крайния север, но

много жители на Европа и САЩ смятат зимата за най-тежкото време от годината – и то без глобална пандемия

Неотдавна британската преса съобщила, че заради заплахата от повторна карантина жителите на Обединеното кралство започнали масово да купуват отоплителни уреди.

Изводите на Лейбовиц се основават на десетилетни предишни изследвания, показващи как нашето отношение към стресовите събития може да определи тяхното влияние върху нас. Възприемайки ги като предизвикателство, ние можем да се учим и да се адаптираме, и да се справяме с тях много по-добре от хората, които се фиксират на заплахите. Разликите в мисленето влияят не само на настроението, но и на физиологичните реакции, например настъпва промяна на кръвното налягане и честотата на сърцебиене.

Ние оценяваме дали едно събитие представлява заплаха или възможност, отчитайки обстоятелствата и ресурсите за решаване на проблема, с който се сблъскваме. Но понякога оценката на ситуацията може съзнателно да се промени.

За да провери, може ли разликата в прогнозите да обясни също устойчивостта на жителите на Тромсьо, Лейбовиц разработила

„скала на зимното мислене”

и предложила на участниците да оценят до каква степен са съгласни или несъгласни с две групи твърдения за зимата. В едната група имало само позитивни мнения за зимата, като сезон с много приятни занимания, домашен уют, забележителни сезонни промени. В другата група твърдения нещата били доста мрачни: в тях зимата се определяла като скучна, ограничаваща, имаща много негативни свойства.

Лейбовиц открила, че отговорите на участниците показвали как те ще преживеят най-близките месеци: отнасяйки се към зимата като към завладяващо време от годината, те живеели по-добре, тяхната удовлетвореност от живота била по-висока, а общото психично здраве – по-стабилно.

Оказало се, че количеството на респондентите с положителни отговори се увеличавало в регионите със сурови зими. Жителите на Шпицберген (78 градуса северна ширина) били настроени по-позитивно, отколкото жителите на Тромсьо (69 градуса северна ширина), а те били по-оптимистични от жителите на Осло (60 градуса северна ширина). С други думи, позитивното зимно мислене е най-разпространено там, където то е най-необходимо.

„Повечето хора не разбират, че техните представи за зимата са субективни. Те чувстват, че нищо не могат да направят с това”, заявила Кари Лейбовиц.

С времето тя открила, че нейното собствено мислене се променя. И вместо да тъгува по слънчевата светлина, тя започнала да цени „мекия и мирен” вид на тъмния град: „Когато вали сняг, аз винаги се старая да изляза навън и да се насладя на снеговалежа”.

Лейбовиц предполага, че много хора биха могли да последват нейния пример, узнавайки за резултатите от изследването. Тя започнала своята работа още преди глобалното разпространение на коронавируса и оценява реалистично съветите за позитивно отношение към пандемията.

„Промяната на начина на мислене – това не е панацея за всички болести”,

подчертала тя. Това няма да помогне за справяне с тревогата заради ненадеждната работа или страха да не изгубиш любим човек, и ние не трябва да се опитваме да потискаме тези емоции.

За да се направят изолацията и карантината по-малко плашещи, можем да се поучим от норвежците: да печем сладки във фурната, да се наслаждаваме на уютните вечери и дори да опитаме бягане на открито. Тъй като рискът от заразяване е много по-нисък на открит въздух, бихме могли да общуваме на улицата, както това правят скандинавците.

Както казват норвежците: „Няма лошо време, има само лоши дрехи”.

Този път ние имаме предимство: вече знаем, какво е сработило и какво се е оказало неефективно по време на първата карантина, поради това нашите очаквания са по-реалистични. Ние разбираме, какво можем и какво не можем да постигнем, съсредоточавайки усилията си на малки действия, които носят най-голям комфорт.

Неотдавнашно изследване на професор Ханес Захер, психолог от Лайпцигския университет, демонстрирало, че нашето възприятие на пандемията вече е повлияло на реакцията по време на криза. Заради пандемията удовлетвореността от живота е спаднала, и настроението на хората се е влошило. Но някои психологически особености и

стратегии за адаптация,

както изглежда, са били наши защитници. Една от стратегиите – това е „активното преодоляване”, при което се създава пълноценен офис в домашни условия, домашно обучение на децата, добра храна и пълноценен сън, а така също физически упражнения. Най-устойчивите на стреса участници в изследването съумяли да открият потенциални възможности в кризата – например „да получат нов опит или да се опитат да израснат като личности в резултат на този опит”, както посочил Захер.

Както и Лейбовиц, Захер подчертава, че целта не е в това да се гледа с розови очила на ситуацията или да се отричат трудностите, с които ще се сблъскаме; ние не можем да избегнем пандемията, както и жителите на Тромсьо не могат да се преструват, че виждат слънцето през зимата. Но способността да се контролират реакциите на карантината и всички ограничителни мерки и смяната на сезоните ще ни помогне да намерим скрити резерви, които ще ни позволят да преживеем трудното време.

 Делян ВАСИЛЕВ

 



Брой: 47, 19 ноември 2020
 
 
Продукти
 
КАРДИОСАН (CARDIOSAN)
 
ПИМАКС CD КАЛЦИЙ+МАГНЕЗИЙ (PIIMAX)
 
ИмуноТотал НАТУРАЛ
 
Lechitel.BG :::
 
Биомаре Имуно
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД