в-к Лечител
в-к Лечител
 

За демографския срив и апокалиптичните прогнози

Брой: 15, 11 април 2019 - ПРОБИОТИЦИТЕ
Загива ли България – прогноза, която от години се тиражира толкова агресивно, без държавата ни да е приела дългосрочна законодателна програма за обръщане на този процес. Наистина ли българите са най-застаряващите, раждат най-малко деца, а на Терминал 1 процесът на емиграция е еднопосочен? Демографският срив е проблем само за България или някой има интерес българите да се чувстват най-болните, най-бедните, най-необразованите и най-нещастните…

Антоанета ТИТЯНОВА

 Живеем в свят на огромна консумация и излишек, предрича се световна продоволствена и енергийна криза, след като на 31 октомври 2011 г. населението на света достигна 7 милиарда, а се очаква към 2045-2050 г. вече да е 9 млрд. Огромни са темповете на нарастване на човечеството, което в 1927 г. е било едва 2 милиарда, въпреки че допреди век болести (пандемии от холера, чума, едра шарка и др.) и войните периодично погубват голяма част от населението на земята. Достатъчно е да припомним, че само в рамките на 30 години в Първата световна война са убити повече от 15 милиона души, във Втората световна война - около 57 милиона души, а Испанският грип взема 100 милиона жертви. Повече от ясно е, че населението на Земята нараства с всяка година със застрашително големи темпове.

Застаряваме или живеем по-дълго?

Това е въпрос на трактовка и гледна точка. Вторият световен проблем е застаряването на населението. Нима е лошо, че след съвременният бум на здравеопазването и благосъстоянието е нараснал човешкият живот и в редица страни човек живее все по-дълго и все по-добре? Днес продължителността на живота в ЕС е около 80,9 години, като жителите на Западните страни на ЕС живеят средно с 8 години по-дълго от тези в Централна и Източна Европа. В Западна Европа през 1990 г. хората са живеели средно 74,2 г. (в България - 71,64 г.). За сравнение до преди век и половина смъртността е била много висока и хората рядко са доживявали над 45 г. Ето защо нарастването на популацията е било много по-бавно от това, което виждаме днес. Допреди век хората са имали нужда от около 80 на 1000 раждания, за да оцелеят. През 20-и век раждаемостта по света пада от 40 раждания на 1000 души годишно до само 31 през 1995 г., а днес е едва 23.

Според данни на НСИ в края на 2017 г. 21% от населението в България е над 65 години. Процесът на застаряване е по-силно изразен при жените, защото те живеят по-дълго. Настина ли българите застаряваме най-бързо в Европейския съюз? Разбира се, че не. Най-висок е този дял в Италия – 22,3%, следвана от Гърция – 21,5%, и Германия – 21,2%, като в тези страни приемът на мигранти е много по-голям, отколкото у нас, където роля изигра и голямата мигрантска вълна след падането на тоталитаризма и ограничаване на пътуванията до 1989 г.

Процесът на нарастване на възрастното население е всемирен и се забелязва най-вече в развитите страни, където качеството на живот е по-добро.

Истината е, че никога досега българинът не е живял толкова дълго, колкото сега – особено жените. Нима това е негативен процес?

Може би, за да оправим дисбаланса, трябва както през 1939 г. българинът средно да живее 51 г., а българката 53 г., а не както днес – средната продължителност на живота през 2017 г. Е – 71,3 г. при мъжете и 78,4 г. при жените. В три региона българката доближава средноевропейската продължителност на живота – в Благоевградско (79,54 г.), в Кърджалийско (79,53 г.) и София (79,38 г.). България е между Литва и Латвия – това са трите страни с най-ниска продължителност на живота в Европейския съюз, като най-дълго живеят в Испания (83,5) и Италия (83,4), които изместиха от челото Франция.

Обичаме да се съпоставяме и да хвалим Русия, но там средната продължителност на живота е доста по-ниска от тази на българите в 2017 г. - 72,4 г., като руснаците живеят средно 66,5 г. През 2010 г. в статистиката на ООН Русия е на 137 място по продължителност на живота, а България е 50 места по-напред - на 87-о място в света. Сега сме много по-напред.

Мит е, че на село хората живеят дълго. Българите в градовете живеят с 2,8 г. повече отколкото в селата, като най-дълголетни са в София и Кърджали, следвани от Благоевградско, Смолянско, Варна, Пловдив, Бургас, Габрово, а най-къс е животът в Монтана и Враца. Така че благосъстоянието, образованието, достъпът до здравеопазване и профилактика, както и високият стандарт, са критериите, които удължават живота.

Раждаемостта в България не е най-ниската в ЕС

Истинска злоупотреба с фактите е изводът, че българката ражда по-малко заради материални затруднения. Истината е, че първият драстичен срив в раждаемостта у нас е в периода на развития социализъм - 1950-1960, когато близо с 40 000 намаляват живородените деца, и този процес на спад продължава надолу с по-слаби темпове през 70-80-те години до 1989 г. Вторият голям спад е в периода 1990-1995 г., когато много млади българи използват отварянето на границите и мигрират в странство. От тогава нивото на живородените деца варира със слаби темпове нагоре и надолу, като най-ниска е раждаемостта у нас приз 1997 г., а най-висока през 2009 г. През 2017 г. според НСИ у нас са се родили 64 359 деца, като от тях 63 955 (99,4%) са живородени. Позитивната тенденция е, че намалява детската смъртност в страната – като 2001 г. коефициентът е бил 14,4%, а днес е 6,4%. Същата положителна крива се забелязва и при преждевременната смъртност – починалите жени под 65 г. са само 13,7% от всичките в страната.

Къде сме сред страните в Европейския съюз? През 2017 г. общата раждаемост (брой живородени деца на 1000 души от населението) в България е 9,0% при среден за ЕС в 28 страни 10% по данни на Евростат. С най-нисък коефициент на раждаемост в ЕС е Италия (7,8%), следвана от Гърция, Португалия, като раждаемостта в България е съпоставима с тази в Испания и Хърватия.

Тоталният коефициент на плодовитост също е сред основните показатели

и за наша радост макар и бавно той се покачва в последните години. През 2017 г. живородените деца от българката са 1,56, като през 2001 г. коефициентът е бил 1,24, а през 2016 г. – 1,54. Разбира се, че тези факти не бива да ни успокояват, но е добре да ги знаем и да спрем да откъсваме ситуацията у нас от тази в другите страни, защото говорим за глобален процес, а не за самоубийство на българската нация.

Ако искаме да илюстрираме процесът в световен план, добре е да споменем

най-големия демографски срив в света, довел до икономическата мощ на Китай

Най-многобройната държава намаля миналата година с 1,27 млн. души, въпреки отмяната на политиката за едно дете преди 3 години. Това е нищожен спад в сравнение с общото население от 1,39 млрд., но въпреки това е безпрецедентно в историята на основаната през 1949 г. Китайска народна република. Китайската политика на 1 дете бе въведена през 70-те години, като според китайското правителство така „са предотвратени 400 млн. раждания и се е спрял катастрофалният експлозивен ръст на населението“. С оглед на бързото застаряване на населението и намаление на трудовите ресурси, от 2016 г. Пекин разреши на всички семейства да имат по две деца. Забеляза се „мини бейби бум“ и 470 000 раждания в повече, но повечето китайци предпочитат да останат с едно дете или дори без деца. В резултат броят на ражданията е намалял с 2,5 млн. за миналата година според Ройтерс. Дори китайската Академия на социалните науки заговори за „капан на ниската раждаемост“, а медиите напомниха за 2-та милиона „осиротели“ родители, чието единствено дете е умряло.

Мястото в света, което е далеч от демографски срив, са редица бедни африкански страни, където здравното, образователното и социалното ниво е ниско и не случайно именно оттам идват големите емигрантски потоци към Европа.

Относителен дял на децата до 15 години в Европа

Надеждата на повечето държави е именно тази група от населението, защото това е бъдещето, на което разчита всяка страна. Към 1 януари 2018 г. у нас има 1 004 376 деца и младежи, които съставляват 14,3% от общия процент на населението. Радостното е, че техният брой спрямо предходната година се увеличава с 0,2 пункта. Най-голям дял от млади хора у нас има в Сливен – 18,4%, и Бургас – 15,5%.

Къде сме по този показател в ЕС? Делът на най-младото население в ЕС в началото на 2017 г. е 15,6%, като най-нисък е делът им в Германия (13,4%) и Италия (13,5%), въпреки големият брой на българчетата и българските емигранти в тези страни.

Всичките примамливи лотарии със зелени карти и прием на млади хора от доста страни като Канада, САЩ и европейски държави имат за цел да „откраднат“ обучените млади хора във фертилна възраст, които да влеят свежа кръв в пазара на труда. Знае се, че както в света, така и в ЕС, основният проблем е в застаряването на населението заради по-високата средна продължителност на живота и трайно ниската раждаемост в следващите десетилетия, които ще променят формата на възрастовата пирамида.

Защо се връщат българите и идват млади чужденци да работят в България?

Защото имат път за кариерно развитие, високи доходи и добро качество на живот. Достатъчно е да погледнем само годишен анализ Българската аутсорсинг асоциация и да видим, че аутсорсинг секторът у нас формира 4,8% от БВП на страната с приходи през 2017 г. От 2,1 млрд. евро, като се очаква оборотът на компаниите в бранша да се удвои и да достигне 4 млрд. евро до 2021 г., а относителният му дял от БВП да достигне 7,9%.Секторът е един от най-бързо развиващите се в последните години по персонал и в момента около 50 000 са заетите в него, като с всеки месец работните места се увеличават. IT аутсорсингът, който вече е 47% от целия сектор, расте всяка години с двуцифрени темпове, като в началото на февруари 2019 г. и технологичният гигант „Фейсбук“ отваря офис в България и търси хора, които владеят руски, турски, казахски и грузински език. Същият бум се забелязва и в автомобилния сектор. Все повече млади специалисти предпочитат да дойдат да работят в IT сектора и в сферата на туризма в България, където все повече млади хора от българската диаспора, руснаци, украинци и други започват работа. Тенденцията е техният дял да нараства и те трайно да останат в страната, създавайки семейства.

Всичко това показва, че мрачните прогнози пред България могат да останат само политическа агитация, особено при една протекторска и разумна политика, подпомагаща отговорното родителство, всички българските родители и деца без етнически пристрастия към някои малцинства.

 В резултат на този процес делът на лицата в трудоспособна възраст ще намалява, а относителният брой на пенсионерите ще се увеличава. Делът на възрастните хора в общото население ще се увеличи значително през следващите десетилетия, тъй като по-голямата част от поколението от следвоенния бум на раждаемостта (през 40-70 години на миналия век) достига пенсионна възраст. Това от своя страна ще доведе до увеличаване на тежестта за лицата в трудоспособна възраст, които трябва да осигуряват средства за социалните разходи за редица услуги, свързани със застаряващото население. Според данни на Евростат тенденцията е делът на лицата на възраст 80 или повече години да нарасне повече от 2 пъти до 2080 г. и да достигне 13% от цялото население.

Това трябва да накара

нашите управници да започнат целенасочена политика, за да не допускат изтичането на млади кадри

Не може един студент по медицина да получава държавно образование и веднага да отива да работи на Запад, където веднага е назначаван, защото при тях липсват кадри. Защо? Къде са техните лекари и студенти по медицина? Знае се, че в цял свят това е скъпоструващо образование и не може ние да подаряваме своя капитал, за който сме вложили толкова инвестиции в сферата на образованието. Защо нашите студенти по медицина не следват в Германия и Франция, където отиват да работят? Защото не биха могли да си позволят това скъпоструващо обучение. Ето защо нашето Министерство на образованието вместо да говори само за заплати, трябва да обвърже обучението с мястото на работа. След като се издължи на обществото, което го е обучило, специалистът може да иде, където желае. Така ще се реши проблемът с липса на кадри и с изтичането на работна ръка – проблем, който винаги е съществувал. И преди демокрацията лекарите работеха в чужбина, но в Либия, Алжир, Куба и други развиващи се страни.

За демографските процеси от голямо значение е и външната миграция

Все още доста българи напускат страната – най-вече студенти и сезонни работници, но за разлика от предходните години вече има и трайна тенденция за завръщане, и то преди всичко на млади хора. Докато 31 586 души са заминали в чужбина ( 50%, от които в Германия, Испания и Великобритания), то през 2017 г. 25 597 лица са дошли да живеят в България, като повече от половината са жени. Позитивното е, че 36,2% са във възрастовата група на образованите млади хора – от 29 до 39 г., 20,5% са под 20 г. и 27% от 40 до 59 г.

Една адекватна мигрантска и визова политика към млади образовани специалисти може да превърне страната ни в стабилна икономически и в социално отношение страна на Балканите. Ето защо нека спрем да виждаме все чашата наполовина и апокалиптично празна, а да разберем, че е наполовина пълна и продължава все повече да се пълни. Едва тогава ще сме сигурни в бъдещето на страната, на нашите пенсионери и в просперитета на млади хора.



Брой: 15, 11 април 2019
 
 
Продукти
 
ХЪНИ БУШ (HONEYBUSH)
 
Пикногенол - регенериращ гел (PYCNOGENOL)
 
ЕХИНАМАКС® (ECHINAMAX)
 
Lechitel.BG :::
 
pycnogenol
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД