Цанко ЖИВКОВ
В V-ти век преди Христа Атина се управлявала от Перикъл и под неговото мъдро ръководство държавата се издигнала на небивала висота в стопанско, политическо и културно отношение. Това негово управление е останало в историята като “векът на Перикъл”. По-късно Плутарх пише, че “през цялото си дългогодишно управление великият Перикъл не отишъл у никого от приятелите си на вечеря.” Не е било противозаконно, но прочутият държавник смятал, че е неетично, неморално да седи на трапезата на хора, дори и близки, които сетне биха могли да се възползват от това за някаква лична изгода.
В ХХ-ия век след Христа в родния ми град Перник пристигна новоназначен околийски прокурор, когото адвокатите и съдиите взеха до канят на свои семейни или професионални срещи и празници. И прокурорът отиваше от добри чувства към тях и да не помислят, че се възгордява от служебното си положение и страни от гилдията. Но не вкусваше от питията и ястията, които му поднасяха. Изваждаше от джоба си един домашно приготвен сандвич, изяждаше го, най-любезно благодареше за поканата и си отиваше. Много скоро престанаха да го канят на каквито и да било ешмедемета, но до края на службата му всички бяха безусловно респектирани от принципното му морално поведение.
Мнозина българи са ходили на екскурзия в Германия и са видели в Потсдам, недалеч от Берлин, до дворците на всемогъщите пруски императори да стои и една обикновена селска мелница със сламен покрив. Стопанинът й не пожелал да я замени срещу никакво парично или веществено обезщетение. Когато му напомняли и заплашвали, че може да си изпати, противопоставяйки се на волята на императора, простият мелничар изрекъл, станалата крилата в световната юриспруденция, фраза: “В Берлин има съдии!” Независими и справедливи съдии. И те отсъдили, че и законът, и моралът са на страната на мелничаря, а не на императора. Мелницата и днес стои в парка на Потсдам, за да напомня, че пред закона, както и пред смъртта, всички са равни.
На какво станахме свидетели в началните десетилетия на цивилизования ХХI век след Христа в нашата мила татковина България? Най-първи държавни мъже, висши съдебни магистрати и прокурори, редови и не съвсем полицейски служители ядат и пият заедно с “кръстниците” и “мозъците” на мафията в страната, на “организираната престъпност” (разбира се, тя ще е организирана, щом държавата дълго и упорито е била дезорганизирвана), и далавери въртят за милиони по системата “Аз на тебе, ти на мене!”.
Колко съществен е приносът за това на родните парламентаристи през десетилетията на така наречения преход „от празното в нищото“, натъкмили закони, скарани не само с истината и справедливостта, но и с морала. Преди време законни се оказали и поморийските сделки, облагодетелствували като “крайно нуждаещи се” сиротите рожби на висши съдебни и други магистрати, ама били в противоречие и съвсем скарани с етиката и изконното чувство за правда у широките слоеве на народа. Сега същото се получи с разразилия се “Апартаментгейт”. Кои увредени мозъци го измислиха? Може ли законното същевременно да е и аморално? Тежко на законността, дваж по тежко на морала!
Изглежда обаче, че в нашата бедна и опоскана от комунизма Българийка всичко аморално е възможно. Перикле, Перикле, защо овреме не си кандисвал да ходиш на вечеря у своите приятели?...
