Румен СТОЯНОВ
В продавница една зърнах нещо възголямо, опаковано и обозначено с надпис „Машина за вода”, стои там и чака някой да я купи. Машина? За вода? Нима произвежда вода, що ли? Явно името е неподходящо: тромовато. Оная среща ме споменом върна половин век надире: 1964, кога първица видях иженарицаемия уред. То стана в Карибието, в Големите Антили, в Куба, в Хавана, гдето следвах за студент и пиех от въпросното метално тяло, представляващо шестостенник, от който цоках изстудена хаш две о. Узнах наименованието му, но как да го преведа, у нас такова нящо нямаше. През лето 1966-о пътувах (дважди) с българския товарен кораб „Алкаид” до милодрагото ми отечество. В оня плавателен съд имаше онуй водоохлаждащо съоръжение. Запитах готвача бай Гошо как викат на електроуреда и отговорът бе водопийка. Стори ми се напълно уместно, сполучливо названието, дори красиво. Кой го е измислил, кому дължим благодарност, не ще никога разбера. Но бил е човек усетлив към родната ни реч омайна, сладка. Безсъмнено водопийка е за предпочитане вместо машина за вода. Та: щом у нас вече има това утоляващо жажда приспособление, как ще го наричаме? С моряшката (?) новица или с трите слова? Може би с чуждица?
Всезнайно е, в живота се борят доброто и злото. По начин сходен са налични добър и лош подход (слух) към българския говор. Примери безброй ги онагледяват, достатъчен е тук приведеният. Трябва да бъде учреден орган, който да предлага успешни новици и така да проправя път на хубави думи в обществото и да възспира грозновати. Не бива словесността ни да бъде оставена на самотек, трябва държавата несекващо да я обгрижва, което включва именоване на стоки, услуги и проч., а Институтът за български език едва ли не от край време възприел е рязко преобладаваща изчаквателност, сиреч обяснява явленията следсъбитийно, а не работи изпреварващо-направляващо, с което си е самоналожил задачата - къде-къде по-лесна - да бъде най-вече наблюдаващ и тълкуващ, а не водещ, доброволно поел е ролята комай на последен вагон вместо локомотив: пълна и него/нас изобличаваща противоположност спрямо онова, що бива правено с езикот во Скопие.
