Атанас ЖДРЕБЕВ
Промените в Изборния кодекс засягат материя, която е трудно разбираема за хората, и по нея може да се произнесе напълно компетентно само ограничен кръг от тесни специалисти по избирателно право и по математика – касае се главно за членовете на ЦИК и малка група от университетски преподаватели. Същевременно темата зае широко място в публичния дебат поради артикулираните опасения от БСП и от градската десница за това, че има опасност предстоящите избори да бъдат фалшифицирани. За да обясним малко по-ясно, тук ще изброим какво точно беше прието на маратонското заседание на НС на 14 февруари:
Първо,
най-щекотливият въпрос засягаше преференциите
За избор на евродепутати се въведе изискването, за да бъде избран, кандитатът да е получил не по-малко преференции от националната избирателна квота. Така се отменяше досегашното изискване кандидатът да е получил минимум 6% от гласовете за неговата кандидатска листа. На практика това означава, че броят на преференциите, необходими на един кандидат за евродепутат, за да може той да измести друг кандидат от същата листа, трябва да бъде равен на броя на гласовете, които са необходими за избора на един евродепутат от нея. Например допускаме, че избирателната активност предопределя, че 100 000 гласа са необходими за избор на един евродепутат. Това означава, че за да бъде избран преференциално един евродепутат, той трябва да получи тези гласове като минимум. Аналогична е ситуацията при народните представители и общинските съветници. Прагът на преференцията от 7% за избор на народен представител или общински съветник се замени с районната избирателна квота. Преференцията на практика се обезсмисли с новите правни норми, наложени от ДПС. Юридическият аргумент на движението беше, че така се спира пътят на корпоративния вот и на олигарсите в политиката. Това е твърдение, върху което трябва сериозно да се замислим, защото то поражда въпроси. Няма човек, който да не се съгласи, че депутатът Делян Пеевски е олигарх с монопол върху медийния пазар в България, който е избран именно от квотата на ДПС и то без преференциален вот. Движението изключи от групата си никому неизвестни имена, избрани с преференции, а не обелва нито дума за Пеевски. Следователно, аргументът сам по себе си не издържа. Нека да си припомним думите на Първанов от времето на неговото президентство, че е по-лесно за един бизнесмен да си купи цяла партия, отколкото отделни преференциални кандидати. Рискът от корпоративен вот е дефект на функционирането на демокрацията в България и той едва ли би могъл да бъде изкоренен с премахването на преференцията. Йордан Цонев (ДПС) също така защитава правото на партията да има монопол върху подредбата на своите кандидати в листата. Това право влиза в дисонанс с правото, което беше дадено досега на избирателя сам да определя своите предпочитания. Т.е. в онзи паметен ден законодателят се опита да въведе юридическо ограничение, премахвайки едно съществувало до този момент право на избирателя. И тук няма как да не се съгласим с БСП и с артикулираната и от ДСБ теза, че почти пълното премахване на преференциите представлява отстъпление от завоеванията на демокрацията.
Второ, отменя се обжалваемостта на решенията на Общинските избирателни комисии за всички видове избори пред Върховния административен съд и оттук нататък те ще могат да бъдат обжалвани само пред съответния районен съд. Новата разпоредба е опасна с оглед на факта, че в малките населени места, където хората по принцип се познават, се създават мрежи от зависимости и се разхлабва съдебният контрол върху дейността на изборната администрация.
Трето, оттук – нататък решенията на избирателните комисии ще се приемат с просто мнозинство с повече от половината от присъстващите членове. Имайки предвид, че техните членове се разпределят на квотен принцип, пропорционален на парламентарното представителство на политическите сили, това означава установяване на тотален политически контрол от страна на управляващото мнозинство върху цялостната технология на протичане на изборния процес. На формално теоретично равнище това означава също така и
даване на възможност на управляващите да фалшифицират изборите
поради споменатите два фактора, а именно че властта на изборната администрация се оказва в ръцете на управляващите и че възможностите за упражняване на съдебен контрол върху нейните решения са силно занижени.
До тези изводи достигна не само БСП, по подобен начин те бяха формулирани в хода на публичната дискусия и от евродепутата от ДСБ Светослав Малинов. Не бива да подценяваме и разнобоя в Обединените патриоти. Промените в Изборния кодекс бяха подкрепени от НФСБ, ВМРО гласува „против”, а „Атака” отсъстваше от пленарната зала. На този фон дойде признанието на Цветан Цветанов, че предложенията на ДПС са приети, за да се запази политическата стабилност. Цветанов сам направи аналогията с избора на Пеевски през 2013, но тя не беше достатъчно пълна. Трябва да добавим, че този избор беше веднага отменен, ала промяната на грешното управленско решение не успя да спре нито протестите срещу правителството на Орешарски, нито последвалото напускане от страна на ГЕРБ на парламента, нито предсрочните избори. Сега БСП предизвиква ситуация, която до известна степен напомня на онази. Нинова се опълчва срещу скандални действия, катализирани от ДПС и подкрепени от управляващата партия, левицата напуска парламента и говори за предсрочни избори, „Атака” запазва пасивна позиция, но не лишава управляващото мнозинство от възможността да прокара своите решения.
Решението на социалистите да не участват в работата на НС е антиинституционално и антипарламентарно. То е еквивалентно на модела на поведение на ГЕРБ, когато беше в опозиция. БСП е наследница на БКП и на нейната тоталитарна и терористична история и въпреки това стигаме до парадоксалното положение днешната българска левица да се бори за отстояване на демократични права редом със старата градска десница. Тази история изглежда твърде бутафорна, за да звучи правдоподобно, същевременно тя е реален факт. От нея Нинова донякъде може да извлече политически дивиденти, а Борисов – само да загуби доверие. Отсъствието на БСП от пленарната зала в момента, когато се разглеждаше ветото на президента върху промените в Изборния кодекс, изигра неясна роля. От една страна, то се използва като политически инструмент за оказване на натиск за отмяна на новите изборни правила, а от друга – то на практика демонстрира отказ от правна защита на това вето. Застъпвайки се за определена политическа кауза, опозицията на практика се лишава от правото си да я защити по парламентарен път.
Ако
ДПС е хванало ГЕРБ за гушата в смъртоносна хватка,
то БСП има шанс да го удуши. Дотук победата на евроизборите изглеждаше почти безоблачна за управляващата партия. Сега вече сарайският капан е широко отворен и само една погрешна миша стъпка крие риск от гибел. Отхвърленото президентско вето показа, че ГЕРБ е понесъл всички негативи от глупостта да променя изборните правила в дванайсет без пет. Както винаги, Бойко Борисов излезе на сцената като deus ex machina, за да обяви, че измененията за преференцията ще отпаднат, а НС ще стартира процедура за избор на нова ЦИК. Явно съмнението за колаборация с ДПС сериозно е уплашило премиера, за да оттегли спорната поправка досущ като в онзи сценарий с оставката на току-що избрания председател на ДАНС Делян Пеевски. НС спази закона относно избора на ЦИК, но БСП натрупа достатъчно политически капитал с обвиненията към управляващите за незаконни действия. Още преди да имаме фактическата хипотеза на президентското вето председателят на правната комисия обяви, че от ГЕРБ са внесли законопроект за отмяната на преференциите и започва неговото обсъждане. Противоречието стана по-видимо, когато ГЕРБ потвърди с отхвърлянето на ветото новото положение с преференциите, за да върне веднага след това старото. Това може да се окачестви като пълен абсурд, защото се готви отмяната на току-що променен закон преди той да е влязъл в сила и без да се знае към дадения момент дали ще влезе в сила. Навлизаме в ситуация на репродуциране на антиинституционалност, генерирана паралелно от двете основни политически сили. ГЕРБ първоначално решава легално да отнеме права, а после използва процедура със спорна легитимност, за да коригира грешката. Управляващата партия защитава едновременно две коренно противоположни становища, като настоява, че в позицията й цари пълно единство. БСП се обявява в защита на демокрацията и същевременно също погазва демократичните правила, като решава да напусне парламента. От Коалиционния съвет непосредствено след февруарската поправка се очакваше управляващите да оповестят как ще се измъкнат от възникналия политически и юридически батак. Вместо това Волен Сидеров каза, че са взети мерки за осигуряване на кворума в НС. Вероятно вестоносецът е обхванат от амнезия за антипарламентарните си действия в един отминал период, за да застане днес пред публиката, предрешен в одеждите на крепител на парламентаризма. Поуката, която трябва да извлекат всички политици от повторението на историята като фарс, е, че
прегръдката с ДПС винаги крие в себе си опасност
Вече е широко разтръбено, че изборите ще бъдат спечелени от управляващите. Това е отделен сегмент от манипулативната игра, която върви успоредно с подкопаването на демокрацията. Изборният резултат е опорочен предварително не само от юридическите промени, но и от политическото говорене. Остава да пожелаем успех на всички партии да мотивират избирателите си да гласуват.
