в-к Лечител
в-к Лечител
 

Внедряване на „новобългарски“ език - опростачване или нова мода

Брой: 3, 16 януари 2020 - МОЗЪКЪТ

Антоанета ТИТЯНОВА

 „И аз на своя ред ще си замина, трева и мен ще расне над прахът.

Един ще жали, друг ще ме проклина, но мойте песни все ще се четат.“

 Започвам със стих на Вазов, който е убеден, че неговите „песни все ще се четат“… Факт, но писателят класик би се обърнал в гроба, ако прочете как ще ги чете потомството днес.

През 2020 г. честваме 170 години от рождението на патриарха на българската литература и събитието бе предшествано с поредната гавра с родната ни реч и с първия български роман „Под игото”, който за пореден път стана обект на експерименти от страна на „видни“ издатели. През 2017 г. ИК „Жанет 45“ пусна „Под игото“ на шльокавица в минимален тираж, което не им донесе печалба, но постави началото на грозна тенденция – да се опростачват творбите на видни български писатели. Обществото веднага скочи, но не и институциите. Министерството на образованието вмъкнаха литературното недоразумение като материал в учебник на „Просвета“ за десетокласници.

Месец преди 2020 г. ни сурвакаха с превод от български на български на „Под игото“ на ИК „Византия“, което разбуни духовете на хората в цялата страна. Безмълвни останаха, естествено, политиците и институциите – Министерство на културата, Министерство на образованието, депутатите, иначе гласовитите патриотични партии… Новият кавър на една от най-четените български книги показва защо ни куца образованието и как лесно всеки – в страната и в чужбина, може да посяга на българската история и език. Държавното безхаберие и липса на национална политика за опазване на националната идентичност – на език, история и литературно богатство - демонстрира как всеки малограмотник без свян може да упражнява бездарието си с езика и с българските автори. Щом е омаскарен не кой да е, а светинята на българската литература и дядо Вазов, без никаква официална реакция, то в бъдеще може да очакваме фалшификациите и провокациите на национално и международно ниво в сферата на книжовността да се множат.

Ампутацията на българската реч

Вместо „Вържи попа, да е мирно селото“ в „осъвремененото издание на „Под игото“ четем: „Отстрани лидера и групата ще се разпадне“, чемшир е станал на „вечно зелено дърво“, а ятаган – на „сабя“…Не се смейте! Това не са бисери от работа на двойкаджия – това е новото осакатяване на романа от „езиковата корифейка“ Нели Стефанова, която влиза в ролята в осъвременител на българския език?!?

Обикновеният българин веднага се запита в социалните мрежи: „Кой е поискал това? Кому е нужен нов прочит, след като всяка неясна дума може да бъде разяснена от преподавател, речник, родител…“, още повече че събитието съвпадна и с приемането на „Харта за македонския език” от Събранието на Македонската академия на науките и изкуствата (МАНИ) в Северна Македония. То бе подминато като новина от доста родни медии, въпреки че е поредното посегателство върху българския език. Както сме го подхванали, съседните народи ще вземат да ксерокопират оргиналното издание на „Под игото“ и да мине като писано на македонски. Така стана с Първи българо-руски речник от Възраждането, който вече е издаден като „Първи македонско-руски речник“… Ставаме свидетели как видни „литературни експерти“ и езикотворци (като въпросната г-жа Стефанова) и радетели за някаква light-версия на творбите от Възраждането (като Иво Сиромахов) „осъвременяват“ езика на българите според умствения капацитет на техните наследници. В това време архаични български думи, популярни сред повече от 50% от населението, като „софра“ и „соба“ стават „македонски“, а ние ще ги четем книгите на новобългарски език в скоба, преведени от криворазбрани интелектуалци. Естествено е да се запитаме защо трябва да „превеждаме“ в „специални“ поръчкови книги на децата ни емблематични български книги, вместо да се постараем да образоваме учениците? Защо е школото и 12-годишното обучение в него?!? Увеличихме толкова много учителските заплати, сега трябва да видим резултатът върху повишеното образователно ниво на учениците.

Ето какво пише за двете провокации сайтът offnews.bg: „Изданието (на шльокавица, издадено навръх 24 май 2017 г.) беше маскирано като благотворителна акция, с чисти и свети цели – опазване на езика наш роден…Не можеш да караш хората да учат нов език, за да прочетат един роман. Щом има млади българи, които не четат кирилица, ще им се напише на шльокавица…Появиха се два нови превода на романа на български. В единия оригиналният текст бил дублиран с 4200 думи, обяснени в скоби. По-интересен е вторият, който бил пълен превод от дедовия на съвременния език. Автор и на двете книги е отново собственичка на издателство – Нели Стефанова, ИК “Византия”. Госпожата била завършила книгоиздаване в бившия СССР, което може да обяснява всичко…“

Дори и да не искаме да потъваме в теория на конспирацията, очевадно е, че зад двете гаври с Вазов стоят едни среди и… интереси. Под знака на „Жанет 45” с управител Манол Пейков излезе „Pod igoto“ на „шльокавица“ (б.а. шльокавица е дума, неизвестна за над 95% от българите, но се рекламира от МОН чрез учебник на издателство „Просвета“. Означава псевдо-писменост, като българските думи се изписват с латински букви, цифри и препинателни знаци). Новата радетелка за „ограмотяване“ на децата ни, която подмени на случаен принцип по доста примитивен начин над 4000 думи и изречения, които според нея са неразбираеми за младите, твърди че го „прави“ от добри подбуди (знаем поговорката, че добрите намерения са най-прекият път до Ада): „Нашият език е претърпял драстични промени от Освобождението насам, за да бъдат заменени турските думи. Езикът на младите хора се различава драстично от този на „Под игото”, заяви българо преводачката пред bTV. Стефанова обясни в ефир, че хората, които през цялото време са стояли зад нея, след това са се отказали да се споменават имената в новия „прочит” на романа на Иван Вазов!?! Ето това изказване е значимо, защото показва, че кощунството е поръчково и целенасочено!?!  

Време е да си зададем въпроса кой и защо иска да обезличава българския език?

Ако езикът на Вазов е „език свещен на моите деди”, а съвременният български дотолкова се е изменил, че трябва да се правят профански преводчета, време е да се замислим доколко е зле духовното ни съдържание и образователната ни система. Как да обясним на децата от Бърдарски геран, че детето на Иво Сиромахов не знае думата „геран“ и затова той иска да приложи нов light-метод и да се прави кавър на българските думи. Така ще се сменят думи като „бунар“, „тлака“, „геран“ с чуждици, които са непонятни за 80% от хората в провинцията.

Нека се потопим в езика, който трябва да говорим днес: „ Под „гологлав“, според преводачката, младежите разбират човек без коса или с бръсната глава. Затова е добавено обяснението, че това означава „мъж без калпак“. Обяснено е още, че „чемшир“ е „вечно зелено дърво“; „чучурче“ – „чешма, изворче“; „глъчка“ – „гласове“, а „ятаган“ е „сабя“. Нейният „кавър” на дядо Вазов тотално се разминава с оригинала. Това е все едно да направиш чалга аранжимент или рап модификация на Моцарт, защото това слушат младите?!? Въпросната издателка допълни, че са се допитвали до самите деца как разбират тези думи и те са казали, че ятаган е сабя. Именно тук е било мястото незнанието на тези деца да бъде коригирано и да им се обясни, че има огромна разлика между ятаган, сабя, рапира, меч….

Но пред същата медия шестокласници от столичното 107 училище коментираха, че разбират повечето думи в романа на Вазов, а тяхната учителка сподели, че е важно да се запази духа на романа и призова Иван Вазов да не бъде променян.

Ето и компетентното мнение на езиковеда Владислав Миланов от Софийския университет, че децата не бива да се подценяват: „Българските учители знаят какво е Вазов за българската литература и не е нужно да улесняваме децата и да ги подценяваме по този начин. В оригиналния текст се пази духа на епохата. Будните и интелигентни деца няма да се затруднят. Те знаят къде да потърсят и да разчетат дадена дума”. Според него голяма част от „преведените” думи са некоректно представени и те по-скоро ще подведат децата, а няма да ги улеснят.

Преводът на „Под игото” взриви социалните мрежи,

предизвика хиляди възмутени коментари и отказ да се приеме културното кощунство, налагано от групичка поръчкови литературчета.  Ето някои от коментарите на обикновените хора: „Ако нашите деца не са научили думата „ятаган” , вината не е на Дядо Вазов, а на такива като тая, които се срамуват от езика си. Хубав, лош, с чуждици или без, той си е нашият език и не може да бъде променян за една седмица! „Ятаган” изобщо не е „сабя”. От все сърце искам да помогна на преводквачката, като обясня, че ятаганът е дълъг нож, крив на края. А сабята може да е права. И може би спасителката на новия български език ще обясни и думите „рапира”, „кинжал”, „меч”, а защо не и „алебарда”... За чемшира е добре да погледне някой ботанически речник или сайт, защото много са „вечно зелените дървета” и храсти... О, неразумни и юроде, зависи кои „българчета” имаш предвид?!“

И още: „Ако не се промени начинът, по който децата биват ангажирани с българската книжовност, на какъвто и език да ги преведеш, все тая… Да прекръстим и Левски на Леон или Лео, че да звучи по-разбираемо... Трябва да се търси отговорност от тоя дето е разрешил това“; „Сега е време да замените буквата „ч“ с 4 (четворка), „ш“ с 6 и „да“ с ок… Давайте, дерзайте, съвременни литератори!!! Предлагам да се пренапише 40-та симфония на Моцарт, защото децата не разбират от класическа музика. Нека цялата класическа музика да стане хип-хоп, рап и там каквото им дойде на ум. Това е опит за подмяна на истината. Чалгари!“

В социалната мрежа виждаме колко много хора са възмутени от случващото се: „Авторката обясни, че промените са направени целенасочено с цел турските думи да бъдат заменени с думи от славянски произход  (б.а. това е политиката на Руската империя, че на Балканите няма българи, а славяни. Затова в историята на Северна Македония българите са заменени със славяни. Така е и при сърбите, където вместо българи се пише славяни и татари – другата версия на руснаците, които наричат така българите от Казан).

И още мнения на хора: „Не очаквах, че ще доживея да видя такова падение и престъпление. Дайте тогава да пренапишем и фолклорните песни? Да заменим думата „мома” с „гърла”, „мегдан” с „площад”, „пари“ и „грошове” с „криптовалута“… “И защо не e заменила думата „сандък” или не знае, че е турска?! Обяснява, че е кипарисово дърво – децата трябва да знаят кипарис, но не и чемшир? И защо трябва изобщо да превеждаш Вазов на „новобългарски?“

Критиките в социалните мрежи не секват: „Под игото” да бъде преведена на „шльокавица” не е тъпотия, това граничи с кретенизъм…“ „Не, това не е тъпотия (глупост, недоученост). Това е съзнателно посегателство (накърняване, вмешателство, обсебване). Криминално!“. И още:„Този „превод „ е позор! Трябва да се спре достъпа му до читатели, а на „преводачката” да се потърси отговорност по закона за авторските права. Кой е финансирал издаването на този осакатен роман на Ив. Вазов? Веднага спрете продажбата на книгата, а Нели Стефанова е за затвора. И тя, и издателството си нямат хабер от издателска дейност. Че потъваме, потъваме, ама пък чак толкоз не вярвах…“, „Потресаващо! Плашат ме размерите на това самочувствие, с което някакви хора подхождат към абсолютно непосилни им задачи. Виждаме го тук, виждаме и на много други места. За жалост след пълните с идиотизми в учебници, писани от незнайни малоумни самозванци, започнаха да посягат и на класически творби! Много грозно и плиткоумно. Според мен солидарна отговорност трябва да носят т.нар. „авторка” на „превода” , издателят и печатницата. Тя толкова езици знае, та се хванала да превежда от колоритен на елементарен.“…

Има светлина в тунела

Вдъхва ни надежда подобна реакцията на обикновените хора, на учениците и учителите срещу вълната от псевдоинтелектуалци, които умишлено, поръчково, от парвенющина или поради интелектуален дефицит посягат на българския език, на българската литература и история.

В цял свят навлизат компютрите и английския език чрез интернет, но това кара все повече нации да опазват стриктно своя език от тази инвазия. И е факт, че в редица държави, където говорят латинси езици, обикновените хора не общуват на него. Във Франция младите отдавна си имат своя жаргон – „арго“, но никой не превежда за училище учебниците на него. Нещо повече държавата пряко се намесва срещу тази английска езикова инвазия, има строги правила за възпирането й в езика, които стриктно се спазват. Стига се дотам, че във Франция дори клавиатурите не са идентични с ползваните в другите държави. Това се казва национална държавна политика, протекция на езика от чужди вмешателства и реална култура. Цял свят се променя от напора на социалните мрежи, но в колко държави се правят преводи от родния език на родния език!?! Напротив в повечето европейски страни виждаме засилване на местния език и култура, протекция на изконните национални ценности…

Какво е положението у нас? Освен журналистика, съм следвала второ висше в Софийския университет „Климент Охридски“ по специалност „Политическа и делова реторика и ораторско майсторство“. Всеизвестен е приомът, ако дадена персона иска да изглежда по-извисена да използва чуждици, за да ошашка слушателите и да им покаже колко е знаеща.  Типичен пример в това отношение бе министърката на спорта Мариана Георгиева, която като заговореше пред спортистите за „пълен конфиданс“, „интровертност на духа“, за „интеркорпориран отчет“ и нокаутираше автоматично всички спортни деятели. Не че спортът ни по нейното управление достигна до небивали висоти или че някой в министрството на спорта я разбра какво говори.

Колко търпелив е българинът видяхме и по времето на премиерстващия цар, чийто български бе по-ужасен и от този на дядо му Фердинанд. Стигна се дотам, че назначи човек, който да разяснява небългарския му език и политиката му да ни „оправи за 800 дни“. Като се заслушаме как говорят и другите управници и лидери, се съгласяваме с Владислава Пеева, че „битието постоянно ни залива с примери за преуспели неграмотници“.

Другото навлизане на чуждиците и опростачването на езика - разговорен и книжовен, освен парвенющината е поради невежество. Така от 1944 г. до 1998 г. кьораво и сакато превеждаше от руски език и трайно се настаниха в българския книжовен език думи като „считам“, „мероприятие“, „явява се“ и словоред от типа „началник отдел“ вместо „началник на отдел“. Примерите с русизми, които за 45 години трайно наводниха речта и литературата ни, могат да продължат до безкрайност и виждаме как тази тенденция вече отмира.

Сега идва време на новите промени в езика, които отново са плод не на литературна извисеност, а на езикова импотентност. Слава Богу, че не приложихме Light-версията на Иво Сиромахов през изминалите 45 години на социализма. За век се направиха толкова драстични езикови реформи на езика ни и то все при леви управления, че ако Шекспир беше писан на български – щеше да бъде превеждан на всеки 30-40 години. Примерът на сценариста от „Шоуто на Слави“ с адаптирането на творбите на Шекспир е неточен, защото английският писател е роден в 1564 г. и всички произведения от този период на български също са осъвременени. Нека даде точен пример за английски творец, писал в началото на миналия век на английски, чиито произведения са пипнати и осъвременени. Питам се как той е научил думата геран, а не е успял да научи на нея детето си и затова иска да променя езика за всичките му връстници, които може да се по-можещи и знаещи.

Включим ли телевизията, отидем ли на публична лектория и заслушаме ли се в езика на политиците и тъй наречените интелектуалци, ни залива помия от чуждици: по изборите чухме за „ 71% от респондентите“, по новините слушаме за „скандален бекграунд“, а през декември по време на Международния литертурен фестивал бе „експонирана селекция“ от книги, имаше срещи с агенции, които са „резиденти във фондацията“, а темата на дискусиите бе „киберпънкът и трансхуманизацията“… Ако работите по проекти, задължително трябва да извършваш „индикативна дейност“, документите, които попълваш, трябва да са „апликационни форми“, когато правите снимки, ги наричате „валоризатор“… Кой пише в министерствата тези регламенти и защо не слага българския еквивалент, а трябва отвсякъде да ни заливат заемки от английски език, за да покажем колко сме компетентни. Това пустословие заема неконтролируеми размери. В туризма ще ви поканят на Черноморски форум за „Mice (конферентен) туризъм – фестивали, инсентиви…“ Там ще ви говорят за „маркетинг на слоу туризъм“, в който разчитат на „блогари и инфлуенсъри“… Инфлуенсър е и най-новото амплоа за парвенютата у нас. Това би трябвало да са хора, които влияят на обществото, но всъщност под това название се нареждат стари муцуни със съмнителни умения, стремящи се към популярност… Примери за замърсяване на езика ни заливат всекидневно като лавина и показва, че трябва по някакъв начин този процес да се овладее.

Обичаният стих „Родна реч омайна сладка, що звучиш навред към мен – реч на мама и на татка“ в нашето време е напълно лишен от смисъл. Като знаем и какви източни Путиновски и западни Сорос ветрове духат в нашата култура и политика, подплатени с финикийски знаци, гонещи национално обезличаване и политически дивиденти, тези посегателства над език и култура са сигнал за тревога. Както трябва да опазим природата си за бъдните поколения, така трябва да съхраним и своята богата книжовност и култура. От векове сме наясно колко евтин и подкупен е българският интелектуалец, служейки на чужди интереси, затова е време отново да има регулаторни органи, които да се захванат сериозни с талибанството в българския книжовен език.



Брой: 3, 16 януари 2020
 
 
Продукти
 
ДИАБЕТИЧНА СЕРИЯ „ДИЕТ НАТУР”
 
КАРТИМАРЕ MСМ® (CARTIMARE MSM)
 
ЕХИНАМАКС® (ECHINAMAX)
 
Lechitel.BG :::
 
pycnogenol
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД