в-к Лечител
в-к Лечител
 

ВЪЗХОДЪТ НА БЪЛГАРСКИТЕ СЕРИАЛИ

Брой: 3, 16 януари 2020 - МОЗЪКЪТ
Георги ИВАНОВ е сценарист, който заедно с Теодора Маркова и Невена Кертова са създатели на едни от най-успешните български сериали – „Стъклен дом“, „Под прикритие“, “Денят на бащата“, както и на филмите „Дъвка за балончета“ и „Писма от Антарктида“.

Да живее родното!

Вече 10 години откакто българските сериали претърпяха своя ренесанс и може да се каже, че в някои отношения, особено технически, постановъчно и актьорски се доближават до световното ниво. Повечето хора смятат, че истинската модерна епоха на качествените български сериали настъпи със „Стъклен дом“. Преди него върху българските сериали тегнеше мнението, че са скучни, зле направени, с лош звук и лоша картина, зле изиграни. Дори не беше престижно да се снимаш или да работиш за български сериал. Смяташе се за лош вариант на киното. За изкуство да не говорим. Никой в България не вярваше, че можем да създадем толкова качествен продукт, че той дори да бъде продаван в чужбина.

„Стъклен дом“ се появи във време, в което турските сериали доминираха праймтайма (най-гледаното телевизионно време между 19:00 – 22:00 часа) на двете водещи частни телевизии и изгледи за промяна на това нямаше. Тогава ръководството на БТВ, в лицето на Апостол Пенчев като програмен директор, поръчаха модерен седмичен български сериал. Обърнаха се към успешното продуцентско трио Димитър Митовски, Димитър Гочев и Росен Цанков, които тъкмо бяха заснели най-гледания български филм за последните 30 години – „Мисия Лондон“. Това са продуцентите с може би най-голям опит към онзи момент по отношение на модерните тенденции в рекламата, киното и телевизията. За да заснемат „Стъклен дом“ те инвестираха и в най-добрата за времето снимачна кино техника. За страхотната визия и картина на „Стъклен дом“ спомогна и благоприятния финансов момент.

Между 2009 и 2014 бяха златните години на българската телевизия,

тогава приходите от реклама стигнаха своят пик и те можеха да си позволят големи инвестиции. За сравнение бюджетите на сериалите в частните телевизии в момента са наполовина по-ниски.

Единственият елемент преди 10 години, който липсваше, за да се случи добър сериал, беше добрата драматургия. Това за страната ни е проблем, тъй като дори и в момента никъде не се изучава задълбочено драматургия за сериали. Затова ще върна още малко лентата назад, когато през 2007 г. НОВА ТВ проведе кастинг за сценаристи за сериал по формат на английската FREMANTLE MEDIA. Чуждата компания беше супервайзър в продължение на 2 години на сериала „Забранена любов“, като паралелно с това провеждаше обучение на екипа от избраните сценаристи. Там с моите колеги усвоихме теорията за писане на сериали, по която работят в цял свят. В последствие ядрото от сценаристи се усъвършенствахме и в няколко специализирани курса в Лондон. Така екипът ни се оказа в основата на редица успешни проекти като „Стъклен дом“, „Под прикритие“, „Фамилията“, „Революция Z“, „Денят на бащата“.

В сериалите

най-важните елементи са добрият сценарий и вълнуващите герои

Обикновено действието се развива в продължение на много епизоди, за да се задържи вниманието, но основното условие е историята да е интригуваща и да изкушава зрителя да я проследи докрай. Разбира се, режисурата, актьорите, картината, стилистиката също са важни, но нищо друго не може да спаси един сериал, ако сценарият е слаб, а героите безинтересни.

Така през 2009 част от екипът на „Забранена любов“ беше поканен да създаде сценарий за сериал, чието действие да се развива в мол. За разлика от мелодрамата, или както ги наричаме разговорно „сапунките“, „Стъклен дом“ е коренно различен тип сериал, той е седмичен праймтайм проект. Това означава, че се снима по-бавно, почти като кино, но действието е по-динамично, сменят се много повече локации, темите са много по-задълбочени с повече обрати.

Очакванията към нас като сценаристи, както и към целия екип, бяха много големи, защото за пръв път частна телевизия се осмели да инвестира такъв сериозен бюджет в български сериал. Никой не вярваше, че

родна продукция ще може да бие по рейтинг турските сериали,

които вече трайно се бяха настанили в съзнанието на зрителите. Много други екипи и медийни шефове не се осмеляваха да си помислят за друго освен за класическа евтина бутафорна сапунка.

Но „Стъклен дом“ успя да преобърне представите за български сериал. Той спечели зрители, които отдавна се бяха отказали от телевизията изобщо. Сериалът впечатли, защото всичките му елементи бяха на ниво. От сценария, през режисурата, до актьорската игра и цялостната му стилистика. Той не подценяваше зрителя, не му поднесе евтина драма, героите бяха плътни и задълбочени.

„Стъклен дом“ е и първият български сериал, разпространен успешно в чужбина. Той е продаден в повече от 33 страни. За пръв път от много години станахме свидетели на феномена празни улици, докато се излъчват епизодите му. В 115 епизода цяла България се вълнуваше от съдбата на Камен и Боряна. Смея да твърдя, че се постарахме тази продукция да бъде изпълнена по всички световни правила за производството на един сериал.

Една година по-късно със същия екип сценаристи и продуценти спечелихме конкурс в БНТ за сериал. Това беше „Под прикритие“. Първоначално бяхме критикувани, че такъв сериал не е подходящ за БНТ, че е твърде комерсиален и е в твърде рисков жанр. Предишни опити за крими-екшън-драма нямаха успех. Въпреки предизвикателството на жанра обаче, беше ни дадена зелена светлина. Тук продуцентите успяха да съберат и невероятна комбинация от актьори, които се сляха перфектно с героите си, а в края на сезон едно всички станаха едни от най-големите любимци в страната – Михаил Билалов, Захари Бахаров, Мариан Вълев, Александър Сано, Кирил Ефремов, Ивайло Захариев, Владимир Пенев, Деян Донков и т.н. Нямаше човек в държавата, който да не знае, кой е Джаро, Куката, Косъма, комисар Попов.

Сериалът се оказа невероятен успех

и заради откровената дисекция на обществото ни, както и на престъпната реалност в страната. Така той достойно зае мястото си в БНТ. В последствие „Под Прикритие“ се превърна и в световен феномен, разпространен в повече от 200 територии, което означава в почти цял свят.

Около 2011 година частните телевизии повярваха, че българските сериали могат да вълнуват широк кръг от хора и че могат да носят успех и рейтинг. Тогава започнаха да инвестират в още и разнородни продукции. Продуцентите от своя страна инвестираха в качествена техника и добри професионалисти. Появиха се и жанрови оригинални сериали – като комедийната драма „Столичани в повече“, ситкомът „Домашен арест“, кримката „Кантора Митрани“, историческата драма „Дървото на живота“, мистери-драмата „Фамилията“, младежкият „Революция Z” и т.н. В този период определено българските сериали изместиха турските.

Към края на 2014 г. последва криза, която рязко прекъсна развитието на сериалите. Новото ръководство на БТВ тогава прекрати изненадващо няколко успешни сериала. Нова телевизия също известно време не произвеждаше български сериали.

Слава Богу, след 2016 година нещата отново потръгнаха, въпреки по-лошите финансови условия. Появиха се нови успешни продукции, макар и в жанра многосерийна мелодрама като „Откраднат живот“, „Скъпи наследници“ и „Пътят на честта“. Нашият екип реши да изпробва друга форма – мини сериал. Тази форма последните години е изключително популярна в Европа, защото, от една страна, се възползва от възможностите на сериала, но, от друга, не ангажира зрителя за прекалено дълъг период от време. Общото възприятие за такъв сериал е като за дълъг филм, точно така беше и заснет. Заедно с продуцентите от AGITPROP и БНТ създадохме драмата „Денят на бащата“. Към „Денят на бащата“ подходихме много внимателно. Преди да преминем към писането на сценария, прекарахме дълго време в проучване, разговори с психолози и консултации. Това може би е първият сериал от години насам, който се занимава с точно определен обществен проблем.

Отново чухме предпазливи мнения, че такъв проект е твърде рискован, тъй като се занимава с тежка социална тема и няма да предизвика интерес. Оказа се точно обратното. Темата за родителското отчуждение и последствията за детето при раздяла на родителите привлече вниманието на много хора, предизвика полемика и имаше много реакции в социалните мрежи. Радвам се, че колеги от други екипи също експериментират и проявяват смелост, като опитват нов жанр. Това се случи с успешния сериал „Дяволското гърло“, който доказа, че към българска крими драма може да има голям интерес, когато е направен добре.

Преди да завърша ми се иска да развенчая няколко мита. Първият е, че в България се произвеждат много малко сериали. Истината е, че само за последните 10 години сме произвели над 40 сериала. Това означава, че вече не можем да говорим как в страната ни няма професионалисти, сценаристи, режисьори, оператори или как няма актьори с опит пред камера. Т.е. това вече не може да е оправдание за лош продукт.

Вторият мит е, че във всички сериали участват едни и същи актьори. Това просто не е вярно. Да, разбира се, стандартна практика е във всеки сериал продуцентите да канят и звезди, но също така и във всеки сериал се откриват и нови лица. Най-малкото няма как години наред актьори да играят 20-годишни. Например големите си пробиви на екран направиха Бойко Кръстанов, Луиза Григорова, Радина Кърджилова, Калин Врачански – в „Стъклен дом“; Иво Аръков и Станислава Николова в „Фамилията“; Ралица Паскалева и Диана Димитрова в „Откраднат живот“; Весела Бабинова и Глория Петкова в „Денят на бащата“; това съвсем не важи за млади актьори, например откритие е Галя Александрова в ролята на Бонка от „Пътя на честта“, както и Светломир Радев в „Господин Х и морето“ и, разбира се, Александър Сано, Михаил Билалов, Мариан Вълев, Захари Бахаров станаха популярни за масовата публика от „Под прикритие“.

Показателно за нивото на българските сериали е не само това, че вече имат реализация в чужбина и получават признания по фестивали, както направи „Денят на бащата“, но и това, че вече имаме актьори, които участват в сериозни чужди продукции – например Захари Бахаров, Бойко Кръстанов, Алекандър Сано вече се снимаха в сериали в Англия, Ирландия и Италия. Смятам, че наистина вече имаме актьори на световно ниво.

Най-важното за развитието на българските сериали обаче си остава желанието на телевизиите да ги произвеждат. Убеждението, че те не са просто и само рейтинг, а кауза, е следващият етап, в който трябва да се включи по-активно и държавата. С навлизането на интернет платформите като HBO и Netflix, летвата се вдига все по-високо. Много зрителите вече се дистанцират от навика да гледат телевизия директно в ефир. Затова бъдещето на българските сериали е в търсенето на партньорство и с други държави.



Брой: 3, 16 януари 2020
 
 
Продукти
 
ПИМАКС С+БИОТИН (PIIMAX C+BIOTIN)
 
Витасел® РQQ (пиролоквинолин квинон - ПКК)
 
МАРИЯ ЛИХЕРА
 
Lechitel.BG :::
 
Книга Лечител
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД