в-к Лечител
в-к Лечител
 

РОМИТЕ – ИМАТ ЛИ МЯСТО В БЪЛГАРИЯ?

Брой: 3, 16 януари 2020 - МОЗЪКЪТ

Светлозар КИРИЛОВ

 Продавач в магазин е бит от трима роми в Габрово през април 2019 г. Десетки българи протестират през следващите дни и част от тях дори щурмуват следствения арест в града, за да се саморазправят със задържаните там роми.

Двама ромски младежи пребиват военен в пловдивското село Войводиново на 6 януари 2019 г. след пререкание на пътя. Етническите българи в селото започват протести срещу живеещите в ромската махала и искат разрушаване на незаконните къщи там. Хората от махалата избягват от къщите, а багери разрушават част от постройките. Красимир Каракачанов, вицепремиер и министър на отбраната, посещава Войводиново и казва, че „циганите в България станаха изключително нагли вече“. Изказването широко се обсъжда от българското общество и поражда както поддръжка, така и протести.

При тренировка на младежи от отбор по гребане край Асеновград на 26 юни 2017 г. се стига до бой между членове на тима и местни роми, при което има ранени и от двете страни. Пострадалите отиват в градската болница, където се стига до ново сбиване. Българите от града организират протести, към които се присъединяват и хора от други населени места.

Българи в Гърмен правят забележка на свои ромски съседи за силна музика на 23 май 2015 г., след което се стига до масов бой между хора от двете етнически групи. Българите дни наред протестират срещу ромите и се опиват да влязат в ромската махала.

„Циганите на сапун!” е възглас, който кънти по площадите в Пловдив и други градове на България, след като микробус, шофиран от ром, блъска, прегазва и убива деветнадесетгодишен младеж в Катуница на 23 септември 2011 г. Шофьорът е свързан с Цар Киро и разгневените жители на селото, подкрепени от дошли от Пловдив футболни фенове, запалват три къщи и няколко автомобила на семейството на Кирил Рашков. В страната се провеждат демонстрации с участието на хиляди предимно млади хора, които не крият омразата си към ромите и изобщо към етнически различните (на митингите в Пловдив се чуват и възгласи „Турците под ножа”).

Конфликтите често започват като битови, но поради различната етническа идентичност на участниците са възприемани от публиката като етнически и се развиват като междуетнически сблъсък.

Ромите в Европа са около 10 млн. души, които често се сблъскват с негативно отношение, както в Източна Европа, така и в Западна. Защо отрицателните нагласи към ромите се срещат почти навсякъде? Дали ромите са дискриминирани или специфичната им култура затруднява подобряването на тяхното положение и интеграцията им сред мнозинствата?

ПРОИЗХОД НА РОМИТЕ

Произходът на ромите бил загадка в продължение на векове и много дълго време се смятало, че произлизат от Египет. Сега повечето учени приемат, че ромите произлизат от Индия, като доказателствата първоначално са били езикови – ромският език има значителни сходства с индийските езици, вкл. санскрит и хинди. Напоследък са проведени и генетични изследвания, които показват, че европейските роми имат някои специфични гени, които се срещат сред населения в Индия, но не и в Европа. Изглежда ромите са напуснали Индия през или преди XI в., а за причините за миграцията все още се спори.

Една от хипотезите е, че ромите произлизат от 10 000 музиканти, изпратени през средните векове от един индийски владетел на персийския цар да забавляват хората там. Друго предположение е, че прадедите на ромите са били войници, които защитавали Индия срещу нахлуванията на мюсюлманите от север. Тези войници били пленени и откарани в Персия. Третата хипотеза е, че ромите са от низши касти или дори извънкастови групи, които поради липсата на перспектива за развитие в Индия са я напуснали и са тръгнали на запад.

ЗАСЕЛВАНЕТО НА РОМИТЕ В ЕВРОПА

Циганите живели векове наред на територията на Персия и Византийската империя и постепенно се придвижвали на запад. Достигнали Балканския полуостров вероятно през XIII–XIV в. (или по-рано), а Западна Европа – най-късно към XV в. Тъй като ромите дошли в Европа от изток, много от тях се заселили и все още живеят в страните от Централна и Източна Европа, а най-вече на Балканите.

Ромите в Западна Европа първоначално били посрещнати с любопитство, което обаче скоро било заменено с неприязън. Ромите твърдели, че са християнски поклонници от Малкия Египет и очаквали местното население да им дава религиозни дарения, за да преживяват. Градовете и селата първоначално давали, но постепенно им додеяло от преминаващите ромски групи, а новодошлите били обвинявани и в кражби. Европейските владетели започвали да издават декрети и закони за изгонване на циганите от техните земи, а сурови наказания били предвиждани за нежелаещите да напуснат. По-особена е съдбата на ромите в княжествата Влашко и Молдова, където са били роби.

Опит за асимилиране на ромите бил проведен в Австрийската империя през втората половина на XVIII в. Императрица Мария Терезия издава серия от декрети между 1758 и 1773 г., според които циганите не могат да притежават коне и каруци и се нуждаят от специално разрешение за напускане на селищата; ромските момчета между 12 и 16 г. трябвало да учат занаят като чираци. Браковете между роми били забранени, а ромските деца над 5 г. трябвало да бъдат отнети от родителите им и да бъдат отглеждани от неромски семейства. Всички тези асимилационни мерки не са осъществени напълно не само поради нежеланието на ромите да променят идентичността си и начина си на живот, но и поради неохотата на унгарците, словаците, австрийците и другите поданици на Хабсбургите да отглеждат ромски деца, да се женят за роми или да вземат ромски момчета за чираци.

КОРЕНИТЕ НА НЕДОВЕРИЕТО КЪМ РОМИТЕ В ЕВРОПА

са дълбоки и са свързани с векове на социална изолация. В миналото ромите не се занимавали със земеделие (били номади без земя), но европейската традиция е свързана с уважение към тези, които се трудят на полето и произвеждат зърно, хляб, плодове и вино. Ромите не били сред тях – те се прехранвали чрез занаяти, търговия с животни, музика, танци и гадаене на бъдещето. Ромите били номади, което пораждало подозрение спрямо тях от вече уседналите европейци, а за властите номадите трудно можело да бъдат контролирани и облагани с данъци.

Заселването на ромите в Европа съвпада с османското нашествие и затова ромите често били смятани за шпиони на турците. Макрообществото не проявявало желание да включи ромите в себе си, а и те самите предпочитали да живеят изолирано и избягвали браковете с други групи. Така недоверието било взаимно – както от страна на мнозинствата, така и от ромска страна.

РОМСКИТЕ ГРУПИ В БЪЛГАРИЯ

Преброяването от февруари 2011 г. установява население на България от 7 364 000, от които като роми са се самоопределили 325 000. Реалният брой на ромите според експертни преценки е по-голям, между 500 000 и 800 000, тъй като една част от тях се самоопределят като турци или българи.

Традиционно циганите в България са обособявани на три групи – йерлии, калдараши (наричани още кардараши) и рудари.

Йерлиите в религиозно отношение една част са мюсюлмани, т.нар. хорохане рома, известни на българите като „турски цигани”, а другите са християни – дасикане рома, „български цигани”. Йерлии е условен термин, тъй като не е самоназвание, а е използван от неромите – така турците са наричали ромите, които са изоставили номадския начин на живот.

Калдарашите са били номади до 1958 г., когато социалистическата държава забранява чергарския живот и ги задължава да уседнат. Те са част от световната група на влашките цигани, които от векове са живеели във Влашко и Молдова и от XIX в. започват да се разселват по Европа, а част достигат и до Америка. Калдарашите са известни сред другите ромски групи, че „продават” дъщерите си като булки и че поддържат институцията на традиционния ромски съд – мешаре.

Рударите също са дошли от Влашко и Молдова, но с друга миграционна вълна, по-ранна от тази на калдарашите. Една от подгрупите на рударите е известна с дресирането на мечки за изкарване на прехраната си.

Тракийските калайджии са група, която трудно се вмества в типологията на три основни цигански групи в България. Тракийските калайджии са известни сред българите и сред другите ромски групи с „пазарите на булки“. Всъщност това са сборове, на които младите сред тракийските калайджии да се запознаят и да се харесат, а родителите също да видят и одобрят потенциалния брачен партньор и неговото/нейното семейство. Тракийските калайджии предпочитат браковете да са само в рамките на групата и традицията изисква семейството на младоженеца да даде пари на семейството на булката, като сумата обикновено е между 5000 до 25 000 лв.

КОЙ Е ВИНОВЕН – ДИСКРИМИНАЦИЯТА ИЛИ „ЦИГАНСКИЯТ МАНТАЛИТЕТ“?

Данните показват, че положението на ромите в България е много по-лошо от това на българите – много от ромите са с ниско образование, половината роми смятат себе си за безработни и част са въвлечени в неформалната икономика. Работещите роми заемат работни места, които обикновено са нископлатени – в строителството, чистотата, озеленяването. Битовите им условия са лоши – една пета от ромите в България дори нямат течаща вода в жилището си. Защо е така?

Едната гледна точка е, че ромите са дискриминирани и поради това са бедни, безработни и една част от тях са въвлечени в престъпни или спорни от морална гледна точка дейности. Противоположната гледна точка е, че в ромската култура и манталитет има спорни черти като неуважение към образованието или приемането на просията и кражбата като нещо допустимо и от тези културни специфики произтичат както по-тежкото положение на ромите, така и негативните нагласи на останалите общности към тях.

Обяснението за дискриминацията на ромите се предпочита от правозащитните организации и преобладаващата част от ромите. Обяснението с „циганския манталитет“ пък допада на немалка част от българите, които се съмняват в реалистичността на ромската интеграция.

Ромите развиват и специфичен манталитет, свързан с културата на бедността. Елемент от културата на бедността, която не е етнически специфична, е че институциите на макрообществото се възприемат като потиснически и дискриминационни и хората с култура на бедността не спазват тяхната етика и закони, а играят по свои правила.

Не бива да се забравя, че значителна част от ромите в България, а и в Европа, са необразовани, а всички необразовани хора, независимо от етническата си характеристика, е по-възможно да притежават някои отрицателни черти (нетолерантност, неучтивост, склонност към агресивно поведение) в сравнение с образованите.

КУЛТУРНИ ОСОБЕНОСТИ НА РОМИТЕ

Често се смята, че ромите се стремят да се отграничат от макрообществото и всъщност не искат да се интегрират. Ромските махали са особени социални пространства от типа на гетото. В немалко случаи махалите са създадени съзнателно от институциите на макрообществото с цел ромите да бъдат изолирани от българите и да се намалят взаимните контакти. В други случаи ромите спонтанно създават махали, като предпочитат да се заселват сред „свои“.

Предбрачната девственост е изискване за ромските момичета. Твърде ранните бракове, на възраст на момичетата между 15 и 18 г., е начин да се постигне това, а след браковете веднага следва раждане. Твърде ранните бракове и раждания карат много ромски момичета да не завършат училище, тъй като трябва да се грижат за дете и за семейното домакинство. Изискването за предбрачна девственост и ранните бракове не са характерни само за ромската култура, а ги е имало в миналото и при българите, румънците, унгарците, словаците и др.

Ромската култура е устна. Това води до възможност културата на мнозинствата и официалното образование, което предполага четене и писане, да изглеждат чужди за ромите. Но и дискриминацията (реална и възприемана) при наемане на работа в България подкопава стремежа към образование и квалификация, тъй като много роми мислят, че ако бъдат дискриминиран въпреки своето образование, то няма защо да учат.

Много от неромите имат представа, че ромите не спазват законите и морала на макрообществото. Немалко от изворите за ранното присъствие на ромите в Европа споменават, че са били склонни да крадат. Тенденцията към кражби донякъде може да бъде обяснена с номадизма на ромските групи. Тъй като те са се местели от място на място, не им се е налагало да установяват трайни връзки на доверие с местното население. Затова и местните жители са можели да бъдат обект на кражби от ромите номади, които след това продължавали по пътя си. Ако сега има кражби, извършвани от роми, това е главно заради бедността.

Особен случай е групата на калдарашите, при която някои родове обучават момичетата да крадат, още когато са малки - на 8-12 г. Ромите от другите групи смятат, че кражбите на калдарашите формират силен отрицателен стереотип за всички роми.

За положението на ромите в българското общество

ВЛИЯЯТ И ДИСКРИМИНАЦИЯТА, И РОМСКАТА КУЛТУРА, И ТО В СЛОЖНА КОМБИНАЦИЯ, КАТО ВЗАИМНО СЕ УСИЛВАТ

Ромската бедност и безработица донякъде се дължат и на културата на тази група, на наличието на традиции и норми, които затрудняват социалното развитие и допринасят за формирането на отрицателни нагласи от страна на другите етноси. Валидността на идеята за културата като допринасяща за по-лошото положение на ромите може да се види при съпоставката им с други етнически групи в България, например турците или китайците, които също са културно различни, но положението им е по-добро и не предизвикват толкова неприязън. Отрицателни нагласи към ромите съществуват в редица страни както в Източна Европа, така и в Западна Европа. Особеност в случая на ромите е, че етнокултурата им се комбинира с необразоваността и с културата на бедността, които не са етнически специфични, но тази смес се възприема като „циганска“ особеност.

Но да се изтъква, че само културата на ромите е виновна за тежкото им положение и да се подценява социалното им изключване е неправилно. Ромите се сблъскват с по-голямо недоверие на работодателите при наемане на работа, често учат в училища, които предлагат по-некачествено образование, живеят в махали, които нямат инфраструктурата на кварталите на мнозинството – канализация, водоснабдяване, улични лампи, тротоари, редовно извозване на отпадъците.

Дискриминацията от страна на мнозинството и неговите институции кара част от ромите да се самозатварят, да развиват враждебни нагласи към макрообществото, да поддържат практики, гледани с лошо око от българите – кражби, просия или отхвърляне на официалното образование. Това пък затвърждава отрицателните стереотипи на българите за ромите.

ИНТЕГРАЦИЯТА НА РОМИТЕ Е НЕОБХОДИМА

 – както за ромите, така и за българското общество. Не е нормално в XXI в. хиляди хора в ромските махали да живеят в паралелна социална вселена, изолирани от макрообществото – без работа, без стабилни доходи, без адекватно здравеопазване и образование, понякога дори без течаща вода. Не е нормално стотици деца да растат в калта на гетото, да отпадат от училище и после да бъдат трайно безработни. Интеграцията на ромите е необходима и полезна и за българското общество – интегрираните роми работят, плащат данъци, образоват децата си, не вършат престъпления, допринасят за обществото. Така ромската интеграция е необходима както по хуманни, така и по прагматични съображения и между тях няма конфликт.

В някои сектори на икономиката се чувства нужда от работна ръка и се обмисля привличане на работници от Молдова, Украйна, Армения и други страни. По-оптимално би било да квалифицираме ромите, които са български граждани. Не е логично да обмисляме как да интегрираме имигрантите от Близкия изток и Африка, а нашите ромски съграждани да остават социално изключени. Не е реалистично да смятаме, че ще интегрираме имигрантите в българското общество, ако не сме го направили с ромите.

Има редица

ПРИМЕРИ ЗА ПОЛОЖИТЕЛНА ПРОМЯНА

Един от най-изненадващите е дейността на протестантските църкви, които са навлезли в много от махалите и променят поведението на хората там към по-добро. Много от ромите протестанти казват, че след влизането си в църквата са престанали да пият, да крадат, да бият жените си, станали са честни и отговорни и съжаляват за постъпките от миналото си. Ако религиозните организации постигат успехи, работейки сред ромската общност, значи е възможно да се постигнат резултати и държавните институции също могат да го направят.

Ромите, емигрирали на Запад, също се променят. Когато се завърнат за малко в България, това прави впечатление на техните роднини и бивши съседи. Това означава, че западните общества имат потенциал да приобщят ромите, а българското – няма.

Повечето българи смятат, че нашето общество е толерантно, предоставя оптимален модел за развитие и ромите просто трябва да се приобщят към него. Всъщност

БЪЛГАРИЯ Е ДАЛЕЧ ОТ ПРЕДСТАВИТЕ ЗА ЕФЕКТИВНО И РАЗВИТО ОБЩЕСТВО:

институциите често са неефективни и отношенията им с гражданите са белязани от напрежения и конфликти; съществува корупция; състоянието на съдебната система, полицията, здравеопазването, образованието е незадоволително. Българските институции са неефективни и враждебни и спрямо етническите българи, а отношенията им с етнически различните е логично да са още по-проблемни. Българското общество е свикнало да се самовъзприема за много толерантно, което е силно надценено и преувеличено. Наличието на националистични партии в парламента и правителството също е бариера за ромската интеграция.

Ромската интеграция е политически неизгодна. Политиците и партиите, които я прегърнат като кауза, по-скоро ще загубят от това. Значителна част от българите имат отрицателни нагласи спрямо ромите. Затова реалните действия за ромската интеграция по-скоро ще доведат до загуба на гласове за кметовете, партиите и правителствата, които предприемат интеграционните действия.

Българското общество и неговите институции нито искат, нито могат да интегрират ромите. Приобщаването на ромите към макрообществото изисква системни, цялостни и дългосрочни усилия. Но българската държава, общини, партии, училища, болници и всевъзможни други институции нямат особено желание и способности за това.



Брой: 3, 16 януари 2020
 
 
Продукти
 
АЛЕРМИН® (ALLERMIN)
 
НОНИ (NONI)
 
Витатабс Мега В
 
Lechitel.BG :::
 
pycnogenol
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД