в-к Лечител
в-к Лечител
 

СЛЕДВИРУСНИЯТ СИНДРОМ ПРИЧИНЯВА ХРОНИЧНА УМОРА

Брой: 3, 16 януари 2020 - МОЗЪКЪТ
През зимата вероятността от грипно заболяване нараства. Но болестта идва и си отива, а след нея остава мътно чувство за умора, хронична сънливост и общ дискомфорт. Ако това състояние продължава твърде дълго, лекарите говорят за следвирусен синдром. Това тягостно усещане, далечно от състоянието на пълно оздравяване, поразява не всеки. Но ако все пак се е случило, трябва да знаете, че, първо, това е временно. И второ, има начини да се ускори избавянето от неприятния синдром.

За първи път за следвирусен синдром на хроничната умора лекарите заговорили след странната епидемия от 1984 г., разразила се в американския щат Невада. Повече от 200 жители на малкото селище Инклайн Вилидж били поразени от мускулна слабост, депресия и патологично лошо настроение. Изследванията не показали наличие на някаква обща инфекция, но открили антитела към различни вируси на херпеса (в това число към вируса на Епщайн-Бар). След това се случили и други подобни епидемии, при които у пациентите също били открити следи от прекарана вирусна инфекция.

Най-често състоянието се развива именно след вирусна инфекция. Според наблюденията на американските лекари този период

може да продължи от 4 месеца до 4 години,

средно – 1 година и 7 месеца. Най-често с него се сблъскват хората с отслабена имунна система.

Причина за развитие на следвирусен синдром могат да станат най-различни вируси: простудни (аденовирус, риновирус), вирус на грипа, вирус на Епщайн-Бар, респираторно-синцитиален вирус, вируси на херпеса и дори ХИВ – както се вижда, огромното мнозинство от възбудителите са доста разпространени.

Съществуват различни версии за развитието на следвирусния синдром. Има предположение, че това състояние продължава дотогава, докато организмът не се избави напълно от вирусните частици. Според друга версия, прекараната вирусна инфекция претоварва имунната система, което предизвиква общо усещане за умора и немощ. Накрая, има хипотеза, че вирусът предизвиква стрес и временен възпалителен процес в главния мозък, което се изразява във вид на умора, потиснато състояние и дори признаци на депресия.

В основата на развитието на следвирусния синдром лежат

редица патогенни механизми:

влошаване на кръвоснабдяването на главния мозък и като следствие недостиг на кислород за неговите тъкани; нарушение на снабдяването с кислород на мускулите; развитие на ортостатична хипотензия (рязко падане на артериалното налягане при заемане на вертикално положение). Освен това учените посочват задържане на кръв в долните крайници и нарушение на работата на симпатическата нервна система.

Човек със следвирусен синдром не е в състояние да издържа пълноценни физически натоварвания, а периодът на неговото възстановяване след боледуване продължава много дълго.

Най-характерният признак на следвирусен синдром – това е умората, която не минава след отдих, независимо от неговата продължителност. При това, налице трябва да са следните критерии: прекарана вирусна инфекция; състоянието на умора с всички останали симптоми продължава повече от 6 месеца; функционалността на човека пада с повече от 50% от изходното състояние, което е било преди болестта.

По оценки на учените хората със следвирусен синдром изпитват дори по-изразено снижаване на своите жизнени сили и способности за самообслужване, отколкото хората с ревматоиден артрит, ХИВ, болести на сърцето, множествена склероза и дори с бъбречна недостатъчност. По функционалните показатели състоянието на човека със следвирусна астения може да се сравни със състоянието на пациентите, нелечимо болни от рак или преживели инсулт.

В огромното мнозинство от случаите у човека вече не се наблюдават каквито и да било симптоми на грип или простуда, а общото усещане за тотален недостиг на енергия се запазва. Няма сили дори за елементарни действия – на човек му се иска да легне на дивана и да спи до края на зимата. С недоспиването това състояние изобщо няма връзка – на страдащия от следвирусен синдром му се спи непрекъснато, дори ако е спал достатъчно през нощта.

Може да присъстват и други симптоми (но може и да отсъстват): объркано съзнание; проблеми с концентрацията на внимание; нарушения на съня; болки в гърлото; главоболие и болки в мускулите; скованост на ставите; увеличение на лимфни възли.

Най-често това неприятно състояние постепенно изчезва само

Но ако потиснатото, лишено от всякаква енергия за активен живот, състояние и изброените симптоми се запазят в продължение на няколко месеца – струва си да се потърси лекарска помощ, тъй като някои от тези признаци могат да бъдат прояви на усложнени вирусни инфекции.

Най-често е достатъчно да се намалят най-неприятните прояви на следвирусния синдром, за да може човек спокойно да преживее тежкия период. За това например могат да бъдат назначени обезболяващи средства за борба с главоболието и мускулните болки. (Бел. ред. Вижте на тази страница и информацията за ГУАРАНА ФОРТЕ®.)

Като цяло човек, преболедувал вирусно заболяване, следва да се придържа към някои полезни препоръки: ежедневен 7-9-часов сън и при желание дневен сън; пиене на повече вода; включване на повече плодове и зеленчуци в менюто; свеждане до минимум употребата на мазна и пържена храна; осигуряване на лека, но редовна физическа активност.

Добър допълнителен ефект оказват йогата, акупунктурата и медитацията.

Добре е да се знае, че в много от случаите повечето лекари не поставят диагноза „следвирусен синдром”, но при пациента може да бъде диагностирана астения и да бъде определено съответно лечение. Това състояние се намира в сферата на интересите на невролозите.

 Борислав СТОЙКОВ


 



Брой: 3, 16 януари 2020
 
 
Продукти
 
МАРИЯ ИНТЕГРАЛ
 
ВЕРМЕЛА СЛИМ (Vermella slim)
 
ХолеСтоп (KoleStop)
 
Lechitel.BG :::
 
pycnogenol
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД