в-к Лечител
в-к Лечител
 

Фалшивите новини – начин на (зло)употреба

Брой: 33, 15 август 2019 - ДИАБЕТЪТ

Гергина МАНЧЕВА

 Светът на информацията не е това, което беше. В последните години осезателно се сблъскваме с един феномен - фалшивите новини, или fake news, за които говорим все по-често. Това са най-вече измислени факти, които подкопават професионално сериозната журналистиката, а интернет и социалните мрежи са почвата, на която избуяват. Фалшивите новини влияят на сфери като политика, икономика, бизнес, здравеопазване. Мотивът за тяхното създаване е най-вече печалба, удар по конкуренция, дискредитиране. Тяхното влияние расте и не винаги подлежи на контрол, поради което се превръщат в голяма заплаха. Те са в основата на т.нар. хибридни войни, които се водят  именно със средствата на фалшивите новини. Това са войни с кибератаки, информационни и психологически средства, чиято задача е предимно въздействие върху масовото съзнание, върху отговорни висшестоящи лица, взимащи важни решения.

Анализи показват, че

фалшивите новини се разпространяват 6 пъти по-бързо от истинските

 като бомбардират и дискредитират доверието между хората и институциите, хората и политиците.

Принципът, на който работят фалшивите новини е следният. Фалшивата новина се ражда от малки, най-вече анонимни сайтове, които чрез гръмки заглавия разчитат да повишат интернет трафика към тях и така да генерират печалби. Сайтът пуска фалшива новина, медии започват да я цитират и лесно се размива и забравя кой е първоизточникът. Впоследствие потенциалът на fake news е открит за политически, а скоро след това и за лобистки цели. Така се оказва, че те подбуждат към конфликти, манипулират изборни резултати и дори носят опасност за здравето. Заплахата става все по-голяма. Има 70% по-голяма вероятност фалшива информация чрез сензационно заглавие да привлече интереса на потребител и той да я сподели. Това се дължи най-вече на елемента на шок и изненада, който фалшивите новини предизвикват. Най-популярни сред тях остават тези на политическа тема, тероризъм, природни бедствия, „панацеи“ срещу сериозни болести.

В капана на фалшивите новини попадат дори и авторитетни медии, които препечатват безкритично публикациите, а след това се налага да опровергават съобщеното или написаното. Но докато се стигне до тази реакция, неусетно броят на читателите се е увеличил до милиони, а обществените нагласи са се променили не от реално осъществени политики и легитимни решения, а от професионални тролове и заинтересовани лица.

Докато не бъдат отречени официално, фалшивите новини бързо обикалят света, атакувайки с гръмки заглавия и влияещи на емоциите. Те се разпространяват светкавично, нанасят пораженията и изчезват. Последствията са за този, за когото са били предназначени.

Фалшивите новини засягат както по-безобидни твърдения като например, че жените пият повече от мъжете, че са по-добри шофьори, или че кафето, чаят и шоколадът са вредни. Други теми обаче са обществено значими като насилието над жени и деца. При единични подобни случаи

най-често се вадят стряскащи и неверни статистики,

които съобщават, че едва ли не всяка втора жена и всяко второ дете е жертва на домашен тормоз или на агресия в училище. Такива информации е желателно да се проверяват, за да не стават читатели, зрители и слушатели жертви на манипулация. Особено опасни са  фалшивите новини на здравна тема, които са доста в интернет и предлагат съмнителни методи на лечение у лековерния читател.

Колкото повече се множат източниците на информация, толкова по реална става опасността да бъдем излъгани и манипулирани. Голяма част от младите хора се информират изключително от интернет и социалните мрежи. Фалшивите новини се разпространяват най-вече там, което прави младежите уязвими и потенциален обект на тяхното влияние. Феноменът е комплексен. При фалшивите новини има лъжлива информация, непълна или подвеждаща. Най-лесни за разпознаване са откровено фалшивите новини, но тези, в които има манипулация и пропаганда са подвеждащи и опасни. Ефектите са различни – всяване на съмнение в истината и демокрацията, опасност за живота и здравето на хората, политически размирици, дори икономически и финансови измерения като загуба и печалба на пари.

Френският авторитетен вестник „Льо Монд“ има специално създаден сайт, който опровергава фалшивите новини, които замесват името му.

У нас големите медии също са разпространявали фалшиви новини,

които после се е налагало да опровергават. Миналото лято водещият Георги Любенов, докато разговаря с Антон Кутев в предаването „Денят започва“, сподели, че Михаел Шумахер е починал. Новината се въртеше преди това във Facebook. Бившият пилот от Формула 1 и седемкратен световен шампион, който пострада тежко след падане със ски, всъщност се оказа жив. Шумахер е бил подложен на редица неврологични тестове, на които е отговорил „положително”. Преди време той падна лошо на главата си, докато кара ски, и получи тежка черепно-мозъчна травма.

В началото на тази година БиТиВи излъчи репортаж за спречкване между две младежки компании, след което замеси името на сина на президента Румен Радев, за когото съобщиха, че е отведен за обяснения в полицията. От МВР отрекоха информацията, а два дни след излъчване на репортажа телевизията се извини за това, че информацията в репортажа не отговаря на истината. 

Един от най-шокиращите случаи е с 33-годишният журналист на сп. „Шпигел“ Клаас Релотиус, получил наградата „Репортер на годината” за статия за млади сирийци, които предизвикали избухналата през 2011 г. гражданска война в Сирия. Релотиус е бил обвинен от свой колега, с когото е работил по тема при границата на Мексико и САЩ, и в крайна сметка признал, че си е измислил цитати и сцени, на които не е присъствал. Смята се, че общо 14 негови статии са били фалшифицирани, включително една за йеменец, който лежал без основание 14 години в Гуантанамо, и друга, в която журналистът твърди, че интервюирал родителите на Колин Кеперник, играчът на американски футбол, който коленичеше по време на изпълнението на химна на САЩ, за да протестира срещу расовите неравенства. В дълга статия по този случай сп. „Шпигел” заявява, че е шокирано от тези фалшификации. Според изданието близо 60 статии на Релотиус са публикувани в хартиената му версия или на сайта му.

Във връзка с фалшивите новини се наложи

раждането и на нова професия - проверители на факти

Тези хора стават все по-търсени от големите вестници, списания и телевизии, които разчитат на тях за проверка достоверността на информацията. В Брюкселското училище “Еразъм” например от няколко години има направление “проверка на фактите”, където учат студентите да проверяват източниците. Проверката на факти е възникнала преди 11 години в университета в Пенсилвания, САЩ, но специалността вече си пробива път и в Европа. Ако обаче журналистите си вършат работата както трябва и си сверяват информацията поне от два независими източници, каквото е основното правило в професията, то не би имало смисъл от т.нар. проверители на факти. Времето обаче е изключително динамично, потокът от информация е огромен, а времето на журналистите ограничено. И така бързината в професията е за сметка на точността, нерядко и на истинността.

Идеята за европейска мрежа на проверителите на факти е добра, но това не е достатъчно за справяне с фалшивите новини. От изключителна важност е критическото мислене, което всеки сам трябва да формира и развива. Пък и създаването на подобна мрежа, инициирано от бюрокрацията в Европейския съюз, не от всички се приема с доверие. Все пак медиите би трябвало да са в услуга на обществото, а не на правителствата или на европейската бюрокрация.

Добрата журналистика умее да различи новината от пропагандата. И добрата журналистика се изявява в медиите. Източниците на информация са безброй, съответно и опасността да бъдем излъгани и манипулирани дебне от всеки клик. Социалните мрежи не са определяни като медии. Те са по-скоро платформа за общуване. Но много често хората попадат на фалшиви новини именно във Фейсбук, Туитър и др. Те са пистолетът, който ги изстрелва, дава им огромна публичност и лавинообразно ги разпространява. Нужно е като читатели и зрители да имаме висока степен на съмнение в стойността на публичната информация като цяло. Образованието не само на пишещите, но и на четящите също помага на хората да разбират и оценяват информацията. То е най-доброто лекарство срещу фалшивите новини. Четенето на повече книги също се препоръчва, защото там има ясно авторство и отговорност пред публиката, пък и развива когнитивните умения.

Обществото като цяло все по-рядко има доверие в обективността на журналистиката, поради което се отваря голямата ниша за разпространението на фалшивите новини. Те трайно размиват границите между измислиците и неистините от една страна, и фактите от друга.

Нещата съвсем могат да излязат извън контрол, ако започнат да се манипулират и видеоизображения. Фалшивите новини изместват фокуса на общественото внимание или го насочват в грешна посока, което създава тревожност и объркване сред хората.

“Най-много се лъже преди война, по време на избори и след лов“. Тази крилата фраза е изречена от Ото фон Бисмарк, първи канцлер на единна Германия. Ако го перифразираме, ще трябва да кажем, че днес най-много се лъже в интернет.

Борбата с фалшивите новини е огромна, води се на много фронтове и засега не е ясно дали ще бъде спечелена. Последиците от дезинформацията засягат цялото ни битие. Биха могли да доведат до ограничаване на медийния плурализъм и до пагубен, оруелски контрол върху съдържанието. Големият проблем не е съществуването на фалшиви новини, защото сме наясно с наличието на жълти медии, които обикновено разпространяват неистини и измислици. Големият проблем всъщност е превръщането на фалшивите новини в оръжие, предназначено за определена аудитория и водещо до неприятни последствия. Но засега магически начин за справяне с дезинформацията няма открит.



Брой: 33, 15 август 2019
 
 
Продукти
 
Убиголд Q10 30 mg 60 таблетки
 
БОДИФЛЕКС® комби (Bodyflex® Combi)
 
Витатабс E50
 
Lechitel.BG :::
 
УБИГОЛД Q10
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД