Д-р Калоян МЕТОДИЕВ
Урсула фон дер Лайен бе избрана за новия председател на Европейската комисия. Това е номиналният министър-председател на Европейския съюз. Човекът, който стои начело на институцията, която разпределя парите на общността и я управлява чрез закони под формата на директиви. В този смисъл новоизбраната германка става ключова фигура в европейската политическа архитектура, а и в немалка степен и на глобално ниво с оглед на мястото на Европейския съюз като най-богатия клуб на планетата, който е член на влиятелните Г-7 и Г-20. Анализът изисква проследяване на основните моменти в биографията й, политическите идеи, които изповядва, избирането й на поста и прогноза за действията в бъдеще.
Урсула фон дер Лайен е родена на 8 октомври 1958 в Икселс, Белгия. По това време баща й Ернст Карл Юлиус Албрехт работи в изграждащите се институции на тогава Европейската общност като един от първите служители в структурите им. Семейство Албрехт е сред водещите фамилии в елита на Хановер и Ханзата още от XVII век с разклонения до богатите плантатори в Южна Каролина. То дава много от водещите лекари, търговци, юристи и държавни служители в северозападните немски градове.
Той е сред основателите на Европейската комисия, работи като началник на кабинета на комисаря по конкуренцията, а после и като генерален директор на Директората за конкуренция. По това време дъщеря му учи в Европейското училище в Брюксел, където се обучава на германски и френски.
През 1971 година семейството се завръща в Германия, след като бащата започва работа в частния сектор. По това време той влиза и в политиката, за да бъде избран пет години по-късно за министър-председател на богатата провинция Долна Саксония. Пост, който той заема без прекъсване цели 14 години, чак до 1990 година. Всичко изброено показва средата, в която тя израства, формира се като личност и е възпитавана – пропита от политика, от европейски институции, публична администрация, мултикултурна европейска среда. Любопитен детайл е, че
семейството й я нарича галено „розата“
През 1977 година Урсула започва да учи икономика в Хановер. По това време баща й вече е премиер, а в Западна Германия действа страховитата терористична групировка Фракция Червена армия. Семейството получава сигнал, че е попаднало в полезрението на терористите и Урсула може да бъде отвлечена. Тя е изведена от страната и под защитата на Скотланд Ярд живее и учи под чуждо име в Лондон за повече от година. Завръща се в Германия и започва да учи медицина (1980-1987). По време на следването се запознава с бъдещия си съпруг – Хейко фон дер Лайен. Той й дава фамилното си име, което произхожда от дълга линия на немски аристократи и търговци на коприна. Раждат им се седем деца от 1987 до 1999 година. От 1992 до 1996 живеят в Съединените щати, където Хейко е преподавател в университета в Станфорд. Семейството е член на либералната лютеранска църква.
Житейският й път в младежките години я изпраща на много различни места и това й позволява да научи без акцент няколко езика.
Езиковите й умения свободно да сменя основните европейски езици – немски, френски, английски изиграха важна роля при номинацията й за високия европейски пост. Комуникацията с 28 държавни и правителствени ръководители и управлението на мултинационалната европейска комисия се улеснява неимоверно от подобно знание.
След завръщането в Германия се заема с научна и преподавателска работа. По повод на дисертацията й е обвинена в плагиатство, което не е напълно доказано от проверяващата комисия за Добри медицински практики в Медицинския университет на Хановер, но са отчетени три сериозни грешки е работата й. Дисертацията е допусната, но остава като момент, който винаги се напомня в последващата й публична кариера.
През 1990 година става член на Християндемократическата партия, тогава оглавяване от Хелмут Кол. Активната й политическа кариера започва през 1999 година. Но както всичко в живота и семейството й, е шеметна. Още на изборите през 2003 година е избрана за депутат в регионалния парламент и поема поста на министър за социалната политика, жените, семейството и здравето на Долна Саксония. По това започва работата й с тогавашната лидерка на опозицията – Ангела Меркел. От този момент нататък двете дами са неразделни в немската политика. Четири последователни мандат на Меркел и три различни министерски кресла за Урсула във всички тях – Министър по семейните въпроси и младежта (2005-2009), Министър по труда и социалните въпроси (2009-2013), Министър на отбраната (2013-2019). Тя е първата жена избрана на този поста в историята на Германия. Присъствието й във военното министерство се отличава с един либерален подход на демократичен универсализъм в една епоха на множество кризи, които възникват или се развиват по нейно време – войната в Афганистан, Украинската криза, международните контингенти в Мали, влошените отношения между Германия и Турция. Може би една от най-значимите е мигрантската криза, която променя политическата карта на Европа. Урсула застава плътно зад своя канцлер за отваряне на границите за прием на мигрантите от Азия. В този момент тя публично осъжда използването на сила от унгарския премиер Виктор Орбан за спиране на нахлуващите на сръбско-унгарската граница. Партийната й кариера се развива възходящо с министерската и на три пъти е избиране в ръководството на ХДС, въпреки че не е особено популярна в консервативното крило на партията.
Политическите й решения и приоритети
включват борбата й за квоти за жени в бордовете на големите немски компании (отхвърлено), реформа на Бундсфера, изпращане на оръжие за кюрдите, изграждането на руския газопровод Северен поток-2, блокиране на детската порнография в интернет, подкрепа за гей браковете и други. В гласуване в парламентарната група на партията тя гласува в разрез с мнозинството си колеги като подкрепя този вид бракове. За всичкото това време основната отличителна черта в кариерата й е лоялността й към Меркел, проверена в години и кризи, за да ги заведе до лятото на 2019 година, когато изненадващо бе номинирана за председател на Европейската комисия.
Името й се завъртя след хаоса на провала с водещите кандидати и разпад на консенсуса по номинациите, в който се озоваха европейските лидери след резултатите от европейските избори. Отхвърлянето на кандидатури, среднощните заседания в крайна сметка извадиха името й от скрита договорка между Меркел и френския президент Макрон. Тя получи подкрепа в Европейския съвет и остана ключовото гласуване за одобряване на името й от депутатите в Европарламента. По време на изслушването й, където жонглираше свободно на три езика, тя обеща екологията и справянето с парниковите газове (нула вредни емисии в ЕС до 2050 година), правата на жените, евентуално отлагане на Брекзит да са водещите й приоритети. Представянето й не бе особено убедително, но договорката изигра дисциплиниращия си ефект за вота на евродепутатите
Там нещата минаха буквално на политически косъм, за да получи тя доверието на институцията. Урсула бе подкрепена от крехко мнозинство от едва 9 гласа в Европейския парламент (383 гласа). Това е първият председател на Европейската комисия, избран с толкова малка подкрепа. Избирането й бе акуширано посредством убеждаване на депутати един по един, скрити обещания, поемане на ангажименти, лични контакти бяха вкарани в действие. Крайният резултат не бе посрещнат с еуфория. Бъдещето. На първата жена начело на Еврокомисията в историята й е предстои много тежка работа.
Прокарването на всяко решение през Европарламента ще е трудно и свързано с договорки, обещания, спазване на сложни баланси за сметка на принципи като демократични стандарти, върховенство на закона, идеологически конструкти. Урсула ще управлява с математиката, а не с принципите. Водещ става прагматизмът, а не идеализмът.
Човекът, с когото ще трябва да се съобразява най-много в бъдещата си работа, вече е не толкова отслабващата (политически и физически) нейна менторка (Бел. ред. Повече за здравето на Ангела Меркел четете на страници 16 и 17 в този брой.), а френският президент, който влезе с нови амбиции и самочувствие в европейските дела след тези избори. Дали отношенията им ще са добри или лоши, ще покаже времето. Едно е сигурно – ще си говорят на чист френски без акцент.
Урсула трябва да встъпи официално в длъжност на 1 ноември. Дотогава най-важното е сформирането на екипа и новата европейска комисия, с която реално трябва да работи. Брюкселската бюрокрация е добре смазана машина, която дава малки отклонения, но промените в настроенията на европейските избиратели предполагат и различни визии на някои от излъчените еврокомисари. А това означава сложни баланси, които трябва да пази новият председател. Хората, с които ще трябва да работи от близо, са новоизбраният президент на Европейският съвет (бившият белгийски премиер Шарл Мишел), върховният представител на Съюза (испанският политик Жозеф Борел) и председателят на Европарламента (италианският журналист и евродепутат Давид Сасоли). Всички са опитни и проевропейски настроени политици, които изглеждат като ансамбъл, което пък не предполага сътресения в работата й да идват от лидерско ниво. Ключови въпроси за обозримото бъдеще са кой ще е наследникът на Меркел и дали Макрон ще бъде преизбран за нов мандат. Евентуални промени в двата стълба на общността биха имали сериозно влияние върху председателя на Еврокомисията. Първите изпитания, с които ще се сблъска новият състав, са свързани с последствията от Брекзит, който трябва да се случи на 31 октомври, функционирането на Еврозоната, сложните отношения със САЩ, Турция и Русия, климатичните промени, парите за земеделие, опазването на външните граници. Едно е сигурно: време за ориентация няма да има. Предстоят динамични времена за европейския проект. Най-голямата опасност, а и честа критика, към Урсула фон дер Лайен е, че страда от липса на лидерски качества. А точно сега Европа има най-вече нужда от силно лидерство.
